ИПИ: Възстановяването на местните икономики ще е голямо предизвикателство

Квалифицираните кадри ще бъдат ключови за бързо възвръщане към предкризисни нива на развитие през 2021 г., считат икономистите

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

Безспорно пандемията промени траекторията на развитие на регионите в България както в социален, така и в икономически план. Макар че областите навлизат в кризата с добри показатели по отношение на заетост, безработица, заплати и добавена стойност, разликите остават големи и тези, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция за бързо възвръщане към предкризисни нива на развитие. Възстановяването на местната икономика и на изгубените работни места през последната година е и основното предизвикателство пред местните власти през 2021 г. Това са част от изводите от ежегодния доклад "Регионални профили: показатели за развитие", който се изготвя за девета поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Икономическият спад по региони в резултат на кризата тепърва ще се отчита в числата за БВП, инвестиции и заетост през следващите 12 месеца, но и сега има показатели, които загатват за ефекта на пандемията върху българските области. Безработицата нараства във всички области, като детайлен анализ показва и връзката между динамиката на пазара на труд и налагането и разхлабването на ограничителните мерки през пролетта и есента на 2020 г.

"В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията - най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места", пишат от ИПИ.

В навечерието на пандемията

Най-актуалните данни за БВП по региони са към 2018 г., поне до края на тази седмица. Те показват, че произвежданата добавена стойност в столицата, Пловдив и Варна расте с двуцифрен темп. Разликите между регионите в България обаче остават големи. Докато София е лидер с 29 хил. лв. произведена добавена стойност на човек от населението, Силистра, Сливен и Видин остават под 7 хил. лв. Профилите също варират значително - като индустриалните области Стара Загора, Враца, София-област и Габрово, или там, където доминират услугите, като София-град (предимно аутсорсинг), Бургас и Варна (превес на туристическите).

Без изненада инвестициите се вливат предимно във водещите икономически центрове в страната, но през последните години приток е видим и в по-малките региони. "Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове", пишат от ИПИ.

България като цяло влезе в кризата с безработица от под 5% в края на 2019 г., но и тук има големи различия - докато София, Пловдив и Варна отчитат безработица от около 2-3%, на северозапад показателят достига 20%.

В образованието въпреки пандемията тенденциите до голяма степен се запазват заедно с познатите досега лидери - водят столицата и Смолян със средни оценки над 4.50 от зрелостните изпити по български и литература през 2020 г., а на дъното са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище с под 4.00. В здравеопазването пък един от ключовите индикатори - брой хора, които се падат на един лекар специалист, зависи до голяма степен от наличието на медицински университет на територията на областта. Най-положителни са числата в Плевен, София-град, Пловдив и Варна, където се падат под 400 души на лекар специалист, докато в Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души през 2018 г.

Въпреки пандемията икономиката ще продължи процеса на дигитализация, започнал и преди кризата. "В някои аспекти процесът дори може да се ускори и кадрите ще играят централна роля в него", казва Петър Ганев от ИПИ. Хората са ключови за двата основни аспекта на трансформацията - промяната в индустрията (към влагането на повече знания и по-малко ръчен труд за продукти с по-висока добавена стойност) и навлизането на дигиталните услуги във всеки икономически сектор през последните години.

Пазарът на труд след два локдауна

Заедно с годишното издание "Регионални профили" институтът публикува и детайлен анализ за ефекта на пандемията върху пазара на труд в страната на база на подробни данни от Агенцията по заетостта. "През 2020 г. виждаме много ясно как в момента, в който бъдат въведени ограничителни мерки от какъвто и да било вид, веднага има поток към бюрата по труда", казва Адриан Николов от ИПИ. "В момента, в който бъдат отпуснати, пазарът на труда много бързо се активизира отново, хората се преориентират към нови работни места", допълва той.

Резкият ръст се дължи на първо място на самите ограничения - затворени заведения, прекъснати транспортни връзки, забрана за пътуване между отделни градове в страната. Това замрази дейността на предприятията в страната. Второ, икономическата несигурност доведе до по-ниско потребление и отлагане на инвестиции, което пък охлади създаването на работни места. Третият фактор е забавянето със седмици на мерките в подкрепа на заетостта от страна на правителството. Тези фактори са и причината вторият локдаун да се отрази значително по-меко на пазара на труд спрямо първия. През декември 2020 г. повечето общини увеличението на безработица е с едва 2 пр.п. спрямо нивото през декември 2019 г., показват данните на ИПИ.