Бюджет 2022: твърде щедър и с рискове

Опасенията са, че изливането на толкова много средства ще засили инфлацията и застрашава влизането в еврозоната през 2024 г.

Това е силно подкрепящ растежа бюджет, твърди финансовият министър Асен Василев
Това е силно подкрепящ растежа бюджет, твърди финансовият министър Асен Василев
Това е силно подкрепящ растежа бюджет, твърди финансовият министър Асен Василев    ©  Цветелина Белутова
Това е силно подкрепящ растежа бюджет, твърди финансовият министър Асен Василев    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Финансовото министерство предложи проект за бюджет за 2022 г., планиран с огромен дефицит и значителен ръст на дълга.
  • Правителството ще разполага с почти 10 млрд. лв. над миналогодишните средства, или с 46% от очаквания БВП.
  • Основните рискове са, че стъпва на твърде оптимистични залагания и може допълнително да засили инфлацията и да подкопае растежа.

Новото правителство дойде с обещание за по-прозрачно и умно изразходване на парите на данъкоплатците. Затова и очакванията към проекта на първия самостоятелен държавен бюджет, който предложи то, бяха да реши колкото се може по-бързо всички насъбрани през годините проблеми. А те не са малко: ниски доходи, недобре работещи и недофинансирани публични системи, затлачени инвестиционни проекти, ковид, високи цени на енергийните източници, недостатъчен икономически растеж

Екипът на финансовия министър Асен Василев нямаше достатъчно време за всичко това, но и проектът, който представи преди дни, на този етап прилича по-скоро на замеряне на проблемите с повече пари - през тази година държавата възнамерява да е много щедра. Тя ще преразпредели немислимите до момента над 44% от БВП на страната на принципа за всеки по нещо. А резултатът е, че държавните финанси за четвърта поредна година се планират на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг.

Добрата новина е, че не се планира промяна в данъчната политика, лошата - че ще се увеличат разходите за труд на бизнесите, които плащат високи заплати, както и тези в сектори, където те са на и около минималното по закон ниво.

Министър Василев се опитва да избяга от рамките ляв или десен, про- или антицикличен бюджет и го брандира като такъв, насочен да изведе българската икономика на нова, по-висока орбита. Дори това да е така обаче, държавните финанси имат и текущо отражение, което няма как да се изолира от стратегическата цел.

В момента например България технически не изпълнява два от четирите критерия за еврозоната - инфлация и бюджетно салдо. А ако правителството наистина иска да приемем еврото през 2024 г., този бюджет по-скоро изглежда като да работи в обратната посока - планираните почти 10 млрд. лв. повече разходи спрямо миналата година може да генерират допълнителна инфлация, а твърде оптимистичните очаквания за икономиката носят риск и индикаторите за бюджетен дефицит да започнат да светят в червено.

Твърде охолен и през розови очила

През тази година държавата планира да похарчи дори малко повече от заложените в бюджета разходи 63.2 млрд. лв. Към тях трябва да се добавят и 2.8 мрлд. лв., които бяха заделени от миналата година в т.нар. специални сметки, за да се похарчат през тази година. Така реалният ресурс, с който ще разполага правителството, е с почти 10 млрд. лв. над миналогодишния и ще достигне 66 млрд. лв., или 46% от очаквания БВП на страната. Планираните приходи също са повече - с 6.7 млрд. лв., основно заради ръст на данъчните постъпления, което е и очаквано предвид прогнозите за висока (5.6% средногодишно), макар и спадаща във втората половина на годината инфлация. Но те няма да успеят да компенсират предвидените разходи и така в края на годината финансите на държавата ще излязат на минус 5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП. Ако от тази сума се извадят ковид мерките, дефицитът пада до 3.6 млрд. лв., или 2.5% от БВП. На начислена основа обаче (показателят, който гледа ЕК) дефицитът ще е още по-висок - около 5.5% от БВП. И тъй като той няма как да се свие за една година, бюджетът се планира да е на минус чак до 2024 г. На теория това влиза в конфликт както с българския Закон за публичните финанси, така и с европейския Пакт за стабилност и растеж, които предписват задължителни мерки за консолидация.

"По принцип за 2022 г. европейските фискални правила все още не се прилагат. Но значителното увеличение на дефицита едва ли ще се посрещне радушно, особено при положение че всички останали европейски страни планират постепенно да намалят дефицитите. Още повече дефицит над 3% и за 2023 г. (както залага проектобюджетът) е много рисково от гледна точка на процедура по свръхдефицит. От 2023 г. фискалните правила вече ще се прилагат", казва Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

Към този риск се добавя и още един - вероятно твърде оптимистична прогноза за ръста на икономиката през тази година. Министерството на финансите очаква 4.8% реален ръст на БВП, движен най-вече от инвестиции. За сравнение, ревизираните наскоро прогнози на някои институции са за ръст на БВП от под 4% тази година, повечето прогнози за световната икономика също са надолу.

"През последните 20 години, включително при възстановяването от предходната икономическа криза, България разчита на вълната на световния икономически растеж за своя растеж. Тази зависимост може да намалее с правилните реформи и при отключване на вътрешни двигатели за растеж и мисля, че това планира и правителството - едновременно намаляване на приноса на потреблението и значително увеличаване на инвестициите, публични и частни. За съжаление, не мисля, че това може да се случи в рамките на една година и икономическият растеж вероятно ще е близък до този от изминалата", казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Подобно е мнението и на Фискалния съвет - институцията, която по замисъл е независим коректив на правителството. Той публикува своето становище върху проектобюджета за 2022 г., изготвено само за няколко дни предвид съкратените срокове за обсъждане. В него се посочва, че капиталовите разходи на правителството обикновено не се изпълняват както са планирани (това се случва във всяка от последните поне 10 години), а на тях се разчита за ускоряване на растежа. "Същевременно високите равнища на цените, подкрепени от проинфлационната политика на правителството, биха имали негативен ефект върху потреблението. Всички тези фактори обуславят рискове пред реализиране на очаквания растеж", посочват от институцията.

А ако ръстът на БВП се окаже по-нисък от заложения, приходите може да не се изпълнят и дефицитът да се окаже още по-голям. Според някои финансисти обаче може да се окаже, че номиналният ръст на БВП за тази година (малко над 9%) е подценен и това да е направено съвсем съзнателно от екипа на министър Василев като вид буфер.

По-инфлационен и с риск за еврото

Друга от валидните критики е, че със сигурност предложенията за чувствително повече разходи са проинфлационни. А това допълнително може да ускори общия ръст на цените, който в края на 2021 г. НСИ изчисли на 6.6% по хармонизирания индекс на потребителските цени - стойност, невиждана от над десетилетие.

Инфлацията в момента не е изолиран български феномен, а глобален и в огромната си част е вносна - при липсата на независима парична политика няма много начини да ѝ се противодейства. Ясно е и, че ако енергийните цени се успокоят и разкъсванията във веригите на доставка се възстановят, голяма част от текущия ценови натиск ще утихне. Повечето официални прогнози, включително на самото правителство, но и на банки и международни институции, са именно такива - пик на инфлацията през първата половина на 2022 г. и след това постепенно спадане. Същевременно обаче измерените стойности в България са над средните в ЕС и допълнителното подклаждане от държавата може да изостри проблема.

Тези притеснения се виждат и в прочита на Калоян Стайков: "Бюджетът е построен върху очакване за голям принос на вътрешното търсене, което може единствено да увеличи натиска върху цените."

В тази посока са и част от критиките на Фискалния съвет. "Заложената фискална политика - с високи нива на държавните разходи, на дефицита и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Обикновено антиинфлационните мерки са насочени към временно редуциране на данъците, доколкото приходите от тях самостоятелно нарастват номинално вследствие на инфлацията, която беше и водещата причина за преизпълнението на приходите през 2021 г.", пише в анализа на проектобюджета от институцията.

Според Георги Ангелов все пак макар социалните разходи да растат с 6.9%, което е малко над очакваната средногодишна инфлация от Министерството на финансите - 5.6%, те намаляват като дял от БВП и не са проинфлационен фактор. "Проинфлационна е макрорамката, която увеличава бюджетните разходи и дефицита. В същото време има и известен антиинфлационен елемент, доколкото предвижданата компенсация за цените на тока за бизнеса и за цените на газа и парното за домакинствата ще ограничи инфлационния натиск, идващ от енергетиката", обяснява той.

От Фискалния съвет припомнят и че ценовата стабилност е един от маастрихтските критерии и неспазването му може да застраши членството на България в еврозоната при обявения график с целева дата началото на 2024 г. За това всъщност правителството трябва да започне да се притеснява още отсега, като лошото е, че не всичко зависи от него.

Чисто технически дали страните извън еврозоната отговарят на маастрихтските критерии се констатира в конвергентните доклади на ЕС и ЕЦБ. Те се изготвят регулярно на всеки две години и следващият такъв се очаква този юни, като вероятно той ще бъде ползван от Хърватия, която цели да приеме еврото от 2023 г. България обаче ще трябва да поиска извънреден анализ само за нея догодина. В него показателят за ценова стабилност се изчислява като средната годишна промяна на индекса на потребителските цени за последните 12 месеца. Той трябва да не надхвърля референтната стойност, която е същият показател в трите най-добре представящи се членки по него плюс 1.5 процентни пункта. А в момента например към декември има страни като Малта и Португалия, където ХИПЦ е под 3%. Често при изчисляването на референтната стойност се игнорират страни, където има съществено отклонение или някакъв еднократен ефект, но дори и общо за ЕС ХИПЦ в края на 2021 г. е 5.3%, докато за България е 6.6%. Така че в следващите месеци проинфлационна фискална политика на българското правителство може наистина да постави под въпрос отговарянето на това изискване.

По-дългов и с риск, ако лихвите тръгнат нагоре

Минусите в бюджета трябва да се попълнят и на теория това става или с увеличение на данъците, или с дълг. Резки данъчни промени обаче в близките години не са заложени - това е и заявка, повтаряна неколкократно и от министър Василев. Така за следващата година се планира поемането на до 7.3 млрд. лв. нов държавен дълг, от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. От 2021 до 2024 г. обаче дългът ще нарасне номинално с почти 16 млрд. лв. до 47.1 млрд. лв., или 29.3% от БВП. Въпреки това държавният дълг ще остане далеч под лимита по европейските правила (60% от БВП), но пък и ръст от 50% само за четири години може да се оцени като твърде рисков от пазарите, а това може да увеличи рисковата премия по българския дълг.

От Фискалния съвет обръщат внимание, че значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви - над 1 млрд. лв. през 2024 г. Както и че в световен план се очаква ускорено нарастване на лихвените равнища в близкото бъдеще, което означава и че цената, на която ще се финансира държавата, ще е по-висока.

По-социален и без риск да има много недовлни

За разлика от предходните няколко години, през тази не са предвидени средства за ръст на заплатите в администрацията. В бюджета дори са заделени средства за компенсация за съкращения в администрацията.

За сметка на това обаче ще продължи увеличението на възнагражденията на учителите с идея то да е 135% от средната работна заплата, като за целта са заделени допълнително 310 млн. лв. Ще се индексират и заплати в съдебната система (с 95 млн. лв. повече). Властта заделя 85 млн. лв. с цел общинските детски градини да станат изцяло безплатни, вдигат се майчински и някои други социални плащания (виж графиката).

Вероятно обаче част от заложените разходи няма да се изпълнят през тази година - например тези за инвестиции са с 35% нагоре, но няма представени проекти. Усвояването на средства по Плана за възстановяване и развитие също е доста под въпрос, предвид че той още не е одобрен от Брюксел. Повечето икономисти са на мнение, че инвестициите няма да бъдат изпълнени, и това вероятно е и един от буферите, заложени в бюджета.

Не е ясно и какво ще се случи при обещаната ревизия в средата на годината, което само по себе си е странен подход. Василев обясни, че тя ще се направи, без да се променят основните параметри в бюджета. Стои обаче въпросът за пенсиите след 1 юли, защото парите за 60-левовите добавки са планирани дотогава, но едва ли има политик, който би понижил пенсионните плащания. Засега проектобюджетът на държавното обществено осигуряване предвижда индексация на пенсиите от 1 юли в размер на 6.1%, но социалният министър Георги Гьоков вече намекна, че се търсят и други варианти за по-голям ръст на пенсиите.

"Следващото голямо предизвикателство пред фискалната политика, което се надявам да видим в очакваната актуализация, ще бъде скъсване с антикризисната реторика. Икономиката отдавна се е възстановила до предкризисните си нива и като цяло има нужда от подобряване на бизнес средата, повече възможности за инвестиции и повишаване на квалификацията на работещите и възможности за трансформация, казва Стайков и допълва: Целта на държавната подкрепа не би трябвало да е запазване на старите бизнес модели, а временно омекотяване на непредвидени шокове като пандемията от 2020 г. или шоковото поскъпване на електрическата енергия и природния газ през 2021 г. и създаване на условия за трансформация на бизнес, а оттам - по-бързи темпове на конвергенция към останалите страни в ЕС."

Малки данъчни промени

- От 1 април отпадат данък "лихва", както и частично "данък уикенд".

- Максималният осигурителен праг се увеличава с 10% и става 3400 лв. Това означава, че разходите за осигуровки на хората с такива доходи ще са със 130 лв. повече на месец (76 лв. за работодателя и 55 лв. за служителя). Не е ясно дали предложението ще мине в парламента, тъй като от ИТН и от "Демократична България" се обявиха против прибързаното вдигане на прага. От друга страна се предлага ваучерите за храна да се увеличат почти трикратно - от 80 на 200 лв. на човек на месец, като квотата става 1 млрд. лв. годишно, а с тях ще могат да се плащат и сметки за ток и вода. Тоест правителството ще въведе нещо като минимален необлагаем доход за хората, които работят в средни и големи предприятия, защото те обикновено предлагат и ваучери като допълнение към заплатата на служителите си.

- От 1 юли се увеличава акцизът за цигарите - на 187 лв. на 1000 къса, което ще увеличи цената на една кутия с около 25 ст. Акцизът на нагреваемите цигари става 244 лв. Ефектът за бюджета се изчислява на 120 млн. лв. повече приходи през 2022 г. Увеличението на акциза ще продължи поетапно и през 2023 и 2024 г. Ръстът е продиктуван от влезли в сила промени в евродиректива.