Министерският съвет мотивира тази идея с това, че тези категории лица обичайно се занимават с управлението на бюджетни средства и имат опит и експертност. "Това е и добра предпоставка за ефективното управление на ресурсите на публичните предприятия, особено в случаите, когато публичните предприятия изпълняват цели на публична политика и/или им е възложено изпълнението на задължение за извършване на обществена услуга", пише още в мотивите на правителството.

Въпреки че тази промяна отваря известни врати за конфликт на интереси и трудоустрояване на политически фигури, все пак в голямата си част ограниченията се запазват. Така масовата практика досега зам.-министрите да са по бордовете на знайни и незнайни държавни компании би трябвало да бъде преустановена.

Друга промяна е вкарана чрез Закона за лечебните заведения от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Досега законът предвиждаше в държавните компании да не може да бъдат управители и изпълнителни директори лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение. Нейната поправка предвижда това да не важи за лекари и зъболекари. Причините са да не се ограничава възможността на директорите на болници да упражняват професията си, а също така и да не се стига до недостиг на медицински кадри, особено в малки населени места.

Дъщерните ЕООД-та остават

Другите промени са насочени към правната форма на публичните предприятията. Едната дава възможност дъщерните на държавни дружества да останат дружества с ограничена отговорност. Оригинално законът предвиждаше всички държавни компании да са акционерни дружества с изключение на "микро", "малки" и "средните предприятия".

Освен това отпада задължението държавните предприятия, които са създадени със специален закон и изпълняват предимно публични функции, да се превърнат в административни структури и да влязат в консолидираната фискална програма. Това би означавало някои държавни компании като РВД, НКЖИ и "Пристанищна инфраструктура" да станат агенции или други ведомства. Според разчетите на правителството обаче това "не само че няма да подобри функционирането на съответното предприятия, а напротив - би го затруднило съществено". Като аргументи се изтъква, че ще трябва да отговарят на изискванията в администрацията, включително и за възнагражденията. В структури като РВД, където работят авиодиспечери, натоварването и заплатите са пословично високи и при свалянето им вероятно много от квалифицирания персонал би потърсил работа в авиоконтрола на други държави.

При съпротива от МФ

Въпреки че са внесени от правителството, по промените има негативно становище от финансовото министерство, което беше двигател зад проекта с ОИСР. От ведомството на Кирил Ананиев не харесват идеята за запазване на дъщерните ЕООД-та. Според тях поправката реално засяга едва 4 от 43 големи публични предприятия (две във ВиК сектора и две в транспортния). А за преструктурирането в администрации Министерството на финансите е на мнение, че първо трябва да се изчака изготвянето на анализ от Агенцията за публичните предприятия и контрол и след това да се дебатира.

Що се отнася до допускането на секретари в бордовете, финансовото министерство няма възражения, но препоръчва АППК да го съгласува с ОИСР. Приемането на закона и правилника към него с подкрепата на организацията бяха достатъчни България да влезе в ERM II, но за приемането на еврото едно от условията е и ОИСР да прецени, че те са започнали да се прилагат ефективно.

При предишните опити да се извадят зъбите на ЗПП финансовото министерство реагираше доста по-остро. Въпреки тяхното негативно становище държавната Българска банка за развитие беше извадена от обхвата на закона още при приемането му по предложение на депутати от "Атака". Досега обаче опитите и други държавни компании да се откопчат от по-тежките изисквания бяха успешно парирани.