Управляващите пак разхлабват правилата за държавните дружества
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Управляващите пак разхлабват правилата за държавните дружества

Поправката дава възможност "Ръководство въздушно движение" и други да останат държавни предприятия, вместо да се превърнат в част от администрацията.

Управляващите пак разхлабват правилата за държавните дружества

С поправки, внесени чрез други закони, се махат част от рестрикциите за политически лица в бордовете на публичните компании

Николай Стоянов
1882 прочитания

Поправката дава възможност "Ръководство въздушно движение" и други да останат държавни предприятия, вместо да се превърнат в част от администрацията.

© Цветелина Белутова


Опитите за лобистко шиканиране на Закона за публичните предприятия (ЗПП) не спират от приемането му през есента на 2019 г., но сега два от тях са се увенчали с успех. С поправки в преходните и заключителните разпоредби към промени в съвсем други закони са обезсилени част от разпоредбите и рестрикциите за държавни компании.

Този път промените не са на обичайната плоскост - опит да се извадят от обхвата на закона конкретни компании, но все пак някои от тях са съществени разхлабвания в изисквания. Друга голяма разлика е, че този път по-голямата част от промените (през Закона за железопътния транспорт) са не по инициатива на конкретен депутат между четенията, а на правителството, и към тях има мотиви. Това дава и шанс те да са обмислени и консултирани с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с чието партньорство бяха изготвени правилата за държавните дружества и която ще следи стриктното прилагане на закона. Последното е един от ангажиментите поети от България за влизане в еврозоната, така че евентуално торпилиране на духа на ЗПП може да забави приемането на единната валута.

Секретари по бордовете

Една от значимите новости е отпадане на част от забраните на лица, заемащи висши държавни постове, да влизат в мениджмънта на публични предприятия. Конкретно отпадат ограниченията за три групи лица:

  • главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната;
  • ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз, и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси;
  • лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да сключват договорите.

Министерският съвет мотивира тази идея с това, че тези категории лица обичайно се занимават с управлението на бюджетни средства и имат опит и експертност. "Това е и добра предпоставка за ефективното управление на ресурсите на публичните предприятия, особено в случаите, когато публичните предприятия изпълняват цели на публична политика и/или им е възложено изпълнението на задължение за извършване на обществена услуга", пише още в мотивите на правителството.

Въпреки че тази промяна отваря известни врати за конфликт на интереси и трудоустрояване на политически фигури, все пак в голямата си част ограниченията се запазват. Така масовата практика досега зам.-министрите да са по бордовете на знайни и незнайни държавни компании би трябвало да бъде преустановена.

Друга промяна е вкарана чрез Закона за лечебните заведения от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Досега законът предвиждаше в държавните компании да не може да бъдат управители и изпълнителни директори лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение. Нейната поправка предвижда това да не важи за лекари и зъболекари. Причините са да не се ограничава възможността на директорите на болници да упражняват професията си, а също така и да не се стига до недостиг на медицински кадри, особено в малки населени места.

Дъщерните ЕООД-та остават

Другите промени са насочени към правната форма на публичните предприятията. Едната дава възможност дъщерните на държавни дружества да останат дружества с ограничена отговорност. Оригинално законът предвиждаше всички държавни компании да са акционерни дружества с изключение на "микро", "малки" и "средните предприятия".

Освен това отпада задължението държавните предприятия, които са създадени със специален закон и изпълняват предимно публични функции, да се превърнат в административни структури и да влязат в консолидираната фискална програма. Това би означавало някои държавни компании като РВД, НКЖИ и "Пристанищна инфраструктура" да станат агенции или други ведомства. Според разчетите на правителството обаче това "не само че няма да подобри функционирането на съответното предприятия, а напротив - би го затруднило съществено". Като аргументи се изтъква, че ще трябва да отговарят на изискванията в администрацията, включително и за възнагражденията. В структури като РВД, където работят авиодиспечери, натоварването и заплатите са пословично високи и при свалянето им вероятно много от квалифицирания персонал би потърсил работа в авиоконтрола на други държави.

При съпротива от МФ

Въпреки че са внесени от правителството, по промените има негативно становище от финансовото министерство, което беше двигател зад проекта с ОИСР. От ведомството на Кирил Ананиев не харесват идеята за запазване на дъщерните ЕООД-та. Според тях поправката реално засяга едва 4 от 43 големи публични предприятия (две във ВиК сектора и две в транспортния). А за преструктурирането в администрации Министерството на финансите е на мнение, че първо трябва да се изчака изготвянето на анализ от Агенцията за публичните предприятия и контрол и след това да се дебатира.

Що се отнася до допускането на секретари в бордовете, финансовото министерство няма възражения, но препоръчва АППК да го съгласува с ОИСР. Приемането на закона и правилника към него с подкрепата на организацията бяха достатъчни България да влезе в ERM II, но за приемането на еврото едно от условията е и ОИСР да прецени, че те са започнали да се прилагат ефективно.

При предишните опити да се извадят зъбите на ЗПП финансовото министерство реагираше доста по-остро. Въпреки тяхното негативно становище държавната Българска банка за развитие беше извадена от обхвата на закона още при приемането му по предложение на депутати от "Атака". Досега обаче опитите и други държавни компании да се откопчат от по-тежките изисквания бяха успешно парирани.

Опитите за лобистко шиканиране на Закона за публичните предприятия (ЗПП) не спират от приемането му през есента на 2019 г., но сега два от тях са се увенчали с успех. С поправки в преходните и заключителните разпоредби към промени в съвсем други закони са обезсилени част от разпоредбите и рестрикциите за държавни компании.

Този път промените не са на обичайната плоскост - опит да се извадят от обхвата на закона конкретни компании, но все пак някои от тях са съществени разхлабвания в изисквания. Друга голяма разлика е, че този път по-голямата част от промените (през Закона за железопътния транспорт) са не по инициатива на конкретен депутат между четенията, а на правителството, и към тях има мотиви. Това дава и шанс те да са обмислени и консултирани с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с чието партньорство бяха изготвени правилата за държавните дружества и която ще следи стриктното прилагане на закона. Последното е един от ангажиментите поети от България за влизане в еврозоната, така че евентуално торпилиране на духа на ЗПП може да забави приемането на единната валута.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.