Заведенията не могат повече, но проблемът не е само епидемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Заведенията и COVID кризата

Заведенията не могат повече, но проблемът не е само епидемията

Заведенията не могат повече, но проблемът не е само епидемията

Управлението на кризата от правителството почти уби бизнеса на ресторанти и барове, а най-големият им проблем е липсата на яснота

Ани Коджаиванова, Вера Денизова
22873 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Управлението на кризата от държавата почти убива бизнеса на заведенията.
  • Затворените от половин година ресторанти, барове и кафенета получават символична и бавна финансова помощ.
  • Най-големият проблем пред 20 хиляди малки фирми в сектора е липсата на яснота кога ще могат да работят.

"Бизнесът няма да е същият." "От 60 души персонал съкратихме 55." "Браншът губи част от ценните си кадри." "Не можем да ползваме мярката 60/40." "Не сме получили и една стотинка от държавата и не разчитаме на нея." Това е много малка част от репликите на ресторантьорите, които описват какво се случва в момента в един от най-пострадалите през последната година сектори (вижте разказите им тук). В него има над 20 хил. компании, в които работят над 50 хил. души. През последните дни те за пръв път успяха да организират минибунт срещу действията на държавата.

Гневът им е основателен - хиляди предприемачи са на ръба на фалита и хора са без доходи месеци наред. И то не заради вируса, а заради управлението на кризата от държавата. В списъка на "бизнес жертвите" попадат ресторанти, барове, кафенетата, които заедно с търговията са най-разпространеният малък бизнес в страната. Почти шест месеца затваряне в рамките на година ще убият вероятно двуцифрен процент от компаниите в сектора, ще произведат десетки хиляди нови безработни, ще има и периферни силно ударени сектори - производители на храни и напитки, складове, наемодатели.

За десетте месеца от март досега правителството не успя да открои пряко засегнатите сектори и да намери бърз и смислен механизъм за финансова подкрепа. Нито пък ясна и предвидима политика кога и какво затваря и отваря. Накратко, управляващите по лесна инерция копираха ограничителните мерки от Европа, но не и моделите за финансово подпомагане. В случая тук се лееха обещания за бърза подкрепа, но тя оставаше на думи. А проблемът дори не е, че няма средства - през това време бяха отделени милиарди за военни и строителни поръчки.

Държавата всъщност от десетилетия отглежда проблем в сектора, като го остави да работи в сивата зона на неотчетността. Дори предприемач да иска да е на светло, заведението в съседство ще го победи, тъй като не плаща данъци и осигуровки. Сега бумерангът се връща, когато помощите са обвързани с отчетения оборот. А той се е стопил с над 1 млрд. лв. за година, дори и по консервативната статистика на отчетеното пред НАП.

Датата 1 февруари ще донесе облекчение за търговците в моловете и за фитнесите, докато ресторантите ще трябва да чакат още месец, а нощните клубове и повече.

След нови два (а за някои и три) месеца без приходи много собственици обаче вече са в технически фалит. Логично в бранша са, меко казано, изнервени и част от асоциациите в сектора отхвърлят предложената от здравните власти дата за отваряне - 1 март. Те обвиняват управляващите в нечестно отношение и избирателно налагане на мерки.

Стои и рискът заради британския вариант на вируса или сегашното отваряне броят заразени отново да порасне и дори и март секторът да не заработи. Всичко това изисква малко по-гъвкава и по-бърза управленска мисъл - както при ограничителните, така и при икономическите мерки.

Счупена година

Между зле и много зле - така оценяват в момента положението си собствениците на заведения. След няколко месеца без работа и свити обороти през останалото време (виж графиката) секторът е обезкръвен - и финансово, но и кадрово - много ценен персонал напусна бранша трайно.

През 2019 г. - последната силна година за икономиката, оборотите в светлата част на този бизнес надхвърлят 4.4 млрд. лв., ако се съди по данните на Националната агенция за приходите (НАП) на база отчетено през касовите апарати. Това са близо 4% от БВП на страната, поделени между около 21 хил. обекта. Вероятно още толкова са и недекларираните продажби. Заетите в сектор хотели и ресторанти през миналата година са били 183 хиляди (самонаети, наети, собственици). От тях поне 50 хиляди са работили на трудов договор в заведения, клубове, барове по данни от КАПИ (измерени на база средносписъчен брой на трудов договор).

Два локдауна и година по-късно отчетените обороти в сектора са се свили с почти 30%, а само за декември с цели 63%. Работещите са се стопили с десетки хиляди. През септември, за когато са последните налични данни, наетите са с 20% по-малко спрямо същия месец на 2019 г. Но това не е най-страшният откъм данни месец от миналата година. През април и май, когато беше първият локдаун, наетите в сектора са с почти 40% надолу спрямо същите месеци на 2019 г.

И това е само видимата през числа част на проблема - много от обектите са под наем, имат и кредити, а достъпът им до финансиране е силно ограничен - още през пролетта банките масово ги сложиха в графата "силно рисков". В същото време около 30% от приходите им са постоянен разход (наем, заплати, електричество), който се оптимизира трудно.

С бизнеса на заведенията са свързани и много други компании - производители, доставчици, изпълнители, наемодатели, външни артисти, музиканти, диджеи, осветители, които понасят последиците от ограничителните мерки. Рискът от нарастваща междуфирмена задлъжнялост също се увеличава. Собственик на ресторант например посочва, че много доставчици са им носили стока на доверие, с отложено плащане.

И все пак на индивидуално ниво картината е шарена. Въпреки кризата сезонните заведения по морето и други курортни селища в страната отчетоха добро лято. Те са проектирани и в кратък сезон да излизат над нулата, но пък са малък процент от общото. Вътрешният туризъм отбеляза сериозен ръст между юли и септември, когато и заведенията работеха почти без ограничения. В другата крайност са обектите в зимните курорти, които в момента би трябвало да са в силния си сезон. Ресторантите в хотелите отвориха с условности още в края на декември, но на фона на полупразните курорти нямат с какво да се похвалят. Най-ощетени от кризата в бранша са нощните заведения, които бяха затворени от март до юни и отново през октомври, при положение че за тях лятото всъщност не е силен сезон - тогава хората са на морето или в открити заведения.

За градските ресторанти реалността е пъстра (но основно в тъмни краски) в зависимост от типа на заведението, локацията, има ли градина и т.н. Повечето ресторантьори описват плаха пролет, последвана от добри летни месеци и спад през есента. София има малко по-различна динамика - собственици на ресторанти в центъра отчитат по-силни юни и юли, след което градът традиционно се изпразва заради летните ваканции, а тази година липсата на чуждестранни туристи остави заведенията полупразни през август и септември. Изцяло беше пропуснат и "златният период" с коледните и новогодишните празници.

Дори "добрите" месеци нямат нищо общо с реалността преди кризата. Собствениците на ресторант от високия клас например пресмятат, че средната стойност на поръчката е спаднала наполовина, а оборотите в месеците, в които са работили, са намалели поне на една трета. С над една трета са се свили и клиентите. Други посочват дори 5-10 и повече пъти спад на оборотите и посетителите. Собственици казват, че не само са на загуба като цяло за 2020 г., но очакват същото и тази година. Ако има "добра" новина, то тя е, че повечето от тях са успели да договорят отстъпки в наемите, разсрочили са и кредитите, но задлъжняването е масово явление в бранша.

Основният проблем: липсва предвидимост

Собствениците на заведения са единодушни кой е най-големият проблем в момента: липсата на каквато и да е яснота за идните месеци - от една страна е непредсказуемият ход на епидемията, от друга - непредсказуемите решения на държавата. "И да ни пуснат след 2-3 седмици, как да отворим, когато не знаем дали клиентите са готови да се върнат, дали ще можем да плащаме наеми и заплати и дали следващия месец няма да ни затворят пак заради трета вълна на епидемията", казват мнозина собственици.

Това, от което те имат нужда, е най-вече повече предвидимост, която е затруднена около развитието на вируса. Но и властите със сигурност могат да бъдат много по-ясни и конкретни в критериите си за налагане, затягане и отхлабване на мерките - нещо, което липсва вече 10 месеца.

Неравнопоставеността на мерките и липсата на ясни критерии защо едни бизнес субекти работят, а други - не, при привидно близка степен на риск е това, което основателно дразни хората от бранша. Ограниченията в България всъщност са един не особено добре обмислен в детайлите си компромис между исканията на здравните експерти и управляващите - хем рисковите места да затворят, хем икономиката и социалният живот да не пострадат твърде много. Подобен подход води до парадоксално съжителстване на крайности - от една страна, затворените ресторанти, а от друга - претъпканите хипермаркети. Това ерозира доверието в мерките като цяло.

Властите могат да опитат и да проявят повече гъвкавост при мерките в различните обекти, като изготвят по-прецизна оценка на степента им на риск. В момента например всички заведения са лишени от възможността да сервират на открито, което за някои видове обекти - пицарии, кафетерии, сладкарници, бистра със семпла и по-бърза храна, би било удобно решение, поне за през деня, без да носи голям здравен риск.

Управляващите не правят разлика и между видовете обекти. Степента на риск не е една и съща в големи заведения с музика на живо, шумни компании до късно, големи маси, танци и песни и малки ресторанти от семеен тип, в които хората вечерят за час с роднини, или гурме ресторанти, където обстановката е съвсем друга. Не се отчита и вентилацията например.

Но най-вече браншът настоява и да се преосмисли формулата на някои икономически мерки, така че те да поемат по-съразмерно удара върху бизнеса и персонала. Още повече че предстоят още много дълги и тежки месеци дори след като отворят. Защото на практика сега съществуващата подкрепа (с изключение на оборотното финансиране) е насочена предимно към компании без ликвидни проблеми и често не е съобразена със спецификите на конкретния бизнес. Такава е дори и спорната мярка за по-ниска ставка на ДДС (от 20 на 9%) - тя би имала ефект само при работещ бизнес.

Масово собствениците на заведения обясняват, че не могат да прилагат 60/40, защото тя е само за бизнеси, които работят, а те са принудително затворени. Има и още - над 99% от дружествата в сектора са микрофирми, в които персоналът са собствениците от едно семейство. И ако са се регистрирали като самоосигуряващи се, сега трудно могат да ползват някоя от схемите за запазване на персонала. Но дори и по-добре измислените мерки понякога се изплащат с ужасно закъснение. Справка - грантовете за микро- и средни фирми, които се бавеха почти година.

Проблем за бранша е, че голяма част от него е на сиво (без да ги оправдаваме) и реално не може да получи помощ, съответстваща на реалните му обороти и доходи.

В отговор на всички искания на сектора властта приложи тактиката разделяй и владей. Във вторник, ден преди обявения протест на собствениците на заведения, здравният министър Константин Ангелов се срещна само с организацията на хотелиерите Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), като игнорира другите две браншови организации - Асоциацията на заведенията и Сдружението на заведенията в България. Последва заповед, с която се разрешава на ресторанти да отворят на 1 март. Не са обявени нови икономически мерки, въпреки че на практика заведенията ще останат затворени още месец.

Икономическите мерки - много, но невинаги приложими

Собствениците на заведения могат да ползват няколко финансови мерки в момента. Едната е схемата 60/40, която е насочена към запазване на работните места. Държавата поема до 60% от брутното възнаграждение на служителя при определени условия. За сектор хотелиерство и ресторантьорство мярката реално може да се превърне в 80/20, ако се кандидатства (което обаче означава и още бюрокрация) и за изплащане на компенсации в размер на допълнителни 290 лв. месечно за запазване на заетостта. Друга мярка, по която се изплащат до 75% от възнаграждението на новонаети безработни, е "Заетост за теб". Първият проблем на тези схеми е, че много заведения в момента няма откъде да осигурят и 20% от парите, нужни за заплати, тъй като нямат ликвидност. Тоест тя не е удачна за обекти, които на практика не работят. Вторият e, че при тези схеми компанията има задължение да запази служителите минимум няколко месеца след като спре да получава субсидията. Така тези, които са кандидатствали лятото, сега може да са в положение да трябва да плащат пълни заплати, а на практика да нямат бизнес. Има и още един проблем - условието фирмите да кандидатстват само ако са покрили всички задължения към държавата. Тук проблемът отново е липсващата ликвидност.

Собствениците на заведения можеха да кандидатстват и за безвъзмездни до 20% без ДДС от оборота им през 2019 г. за периода на втория локдаун. По предварителни неофициални данни над 70% от подалите документи са именно от сектора. В публикувания от НАП списък на предварително одобрените над 3 хил. дружества преобладаващата част са именно заведения.

Като вид временна антикризисна мярка от юли тази година заведенията са с намалена ДДС ставка от 9%, а от декември и доставките за вкъщи. В замяна и с идея този сектор да се изсветли минималният осигурителен праг за служителите беше повишен до 800 лв.

От ноември действаше и още една мярка, по която работниците, пуснати в неплатен отпуск заради анти-COVID мерките, можеха да получават по 24 лв. на ден, което на месец прави грубо около 480 лв. (за сравнение - минималната работна заплата от 1 януари е 650 лв.). Допреди дни масово все още се чакаше да бъдат изплатени декемврийските суми. А за януари помощта е в размер на 75% от осигурителния доход на служителите в затворените заведения за октомври 2020 г.

Спасяване поединично

На този фон всеки опитва да оцелее, както може. В цялата страна има нелегално работещи заведения, с които полицията не успява да се справи въпреки сигналите и акциите. Собственици споделят как техни колеги заобикалят правилата - например хотели, които регистрират фиктивно срещу 20 лв. хора като гости на хотела, срещу което те получават право да посетят ресторанта му. Но нелегалните практики, макар да привличат медийно внимание, все пак не са чак толкова масови. Огромна част от заведенията опитват да оцелеят, спазвайки правилата, въпреки че ги смятат за неравнопоставени.

Доставките на храна до дома са един от начините. Но не са за всеки. А и компаниите за доставки взимат над 30% комисиона от стойността на поръчката, което е много неизгодно за ресторантьорите. Някои увеличиха цените по тази причина, други намалиха видимо качеството, а трети - и двете.

За други ресторанти - особено тези в по-високия клас, е проблем и некачествената услуга на компаниите за доставка на храна, защото тя достига до клиентите в недобър търговски вид поради спецификата на превоза. Така много заведения развиха собствени доставки, преквалифицирайки бармани и сервитьори в шофьори. Но хората вече имат голям избор откъде да си набавят храна. Така някои ресторанти дори се отказаха от доставки. Nikolas 0/360 в центъра на София например е сред тях. По думите на собственика Цветомир Николов практиката е била успешна през пролетта и са решили да опитат пак, но са се отказали в средата на декември и са предпочели да спрат да работят, тъй като генерират загуба.

Цветомир Николов е един от собствениците на ресторанти, които започнаха нова дейност в кризата. Той открива магазин (с различна локация от ресторанта) за прясна риба, включително с възможност за приготвяне на рибата на място, както и суши за вкъщи. При затворените заведения нишата на take away храната, както и тази за "на крак", е търсена и някои собственици на ресторанти я развиват. По този начин Николов например успява да осигури алтернативна заетост на голяма част от персонала си. Но, разбира се, това не може да е пълна алтернатива. "Аз искам да имам ресторант и той да работи, а служителите също искат да се върнат и да работят в него", казва той.

Има по-малки семейни ресторанти, които не предлагат доставки, а приготвят храна, която се взима от място. Тази стратегия е успешна, когато заведението си е създало лоялни клиенти. Така например се справя семейното френско бистро на Митана и Оливие Рош L'Etranger. Двамата готвят три дни в седмицата за редовните си клиенти и успяват да покрият базовите си разходи, макар с цената на много усилия и умора.

Дългосрочните проблеми

Собствениците на заведения в момента водят трудна битка за спасението на бизнеса си, но както някои отбелязват, оцеляването само по себе си и преотварянето след месец няма да бъдат краят й - браншът в поне близките година или две ще има сериозни затруднения.

Един от по-дългосрочните проблеми е загубата на човешки ресурси. Дори в "нормално" време секторът страдаше от липса на добре подготвени хора, а сега много от заетите, и то точно тези, които се отличават с качества като добра работна дисциплина и знаят чужди езици, според ресторантьори трайно са напуснали бранша и са го заменили с работа в офиси, кол-центрове и т.н. Ще отнеме време и докато клиентите преодолеят страховете и финансовите си затруднения и се върнат в заведенията. Международният туризъм също няма да се възстанови с магическа пръчка, а на него разчитат много от ресторантите.

Конкуренцията вероятно ще се свие с отпаднали играчи, нови едва ли скоро ще инвестират в този сектор. Оздравяването ще е плавно, а надеждата е, че промяна може да дойде и в посока по-качествена услуга и по-светъл бизнес.

По темата работиха още Десислава Николова, Ивайло Станчев, Йово Николов

Темата накратко
  • Управлението на кризата от държавата почти убива бизнеса на заведенията.
  • Затворените от половин година ресторанти, барове и кафенета получават символична и бавна финансова помощ.
  • Най-големият проблем пред 20 хиляди малки фирми в сектора е липсата на яснота кога ще могат да работят.

"Бизнесът няма да е същият." "От 60 души персонал съкратихме 55." "Браншът губи част от ценните си кадри." "Не можем да ползваме мярката 60/40." "Не сме получили и една стотинка от държавата и не разчитаме на нея." Това е много малка част от репликите на ресторантьорите, които описват какво се случва в момента в един от най-пострадалите през последната година сектори (вижте разказите им тук). В него има над 20 хил. компании, в които работят над 50 хил. души. През последните дни те за пръв път успяха да организират минибунт срещу действията на държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    boyanv avatar :-|
    boyanv

    Препоръчвам на всички да вземат предизборни плакати, каквито лепеха допреди година и нещо и да ги наслагат пак по всички прозорци на заведенията :)

  • 2
    slaviii avatar :-|
    slaviii

    Смятам, че основния проблем е, че голяма част е в сивия сектор, съответно сега не получават много малко пари. Не може да не плащаш почти никакви данъци, а след това да искаш пари от държавата.

  • Ирина Марудина

    "Неравнопоставеността на мерките и липсата на ясни критерии защо едни бизнес субекти работят, а други - не, при привидно близка степен на риск е това, което основателно дразни хората от бранша."

    Никога не се е твърдяло, че основният критерий е само риска от зараза. Ясно е, че ресторант едва ли е по-опасен от магазин. Но без ресторант може, докато без магазин много хора, които нямат достъп до онлайн магазини, буквално няма да имат какво да ядат! Магазинът е риск, който не можем да избегнем.

    "Това, от което те имат нужда, е най-вече повече предвидимост, която е затруднена около развитието на вируса. Но и властите със сигурност могат да бъдат много по-ясни и конкретни в критериите си за налагане, затягане и отхлабване на мерките - нещо, което липсва вече 10 месеца."
    Хем казват, че епидемията е непредвидима, хем искат мерките на правителството да са предвиеими. Е как очакват да стане това?? Мисля, че мерките са напълно адекватни. А ако някой е бил на сиво, то значи не е внасял пари в държавата и няма как сега да иска да получи.

  • 4
    VladimirYosifov avatar :-?
    Vladimir Yosifov

    Каква част от заведенията ще отворят ?
    Трансформацията е толкова голяма, че не е ясно колко от заведенията ще имат клиенти. Защо никой не коментира как ще бъдат използвани помещенията ?
    Според мен ще бъдат офиси. Внимание ! Не се шегувам.
    Някой трябва да говори и на наемателите, и на наемодателите. Този бизнес е почти изцяло от наематели. Колко време наемодателите ще чакат бизнеса на заведението да потръгне ?
    Месец-два месеца-три месеца ? После ?
    После ще започнат работа адвокати. Преглеждане на договори за наем и прекратяване на десетки договори за наем. ремонт на помещенията и промяна на ползването.
    Това е. Кой ще говори по този въпрос ?

  • 5
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Ама друго си е когато НАП ти дате 90 ст. безвъзмездна финансова помощ!
    #КОЙ ти ги дава...
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10159678233051189

  • 7
    vmware18 avatar :-?
    vmware18

    От заведенията, вместо да правят бунтове и да искат да отварят, да насочат разговора в правилната посока - а именно, защо се бави ваксинацията у нас.
    Защо сме толкова назад и т.н.
    Колкото по-бързо стане всичко, толкова по-скоро ще отворят и те.

  • 8
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Карма. Най-много пострадаха секторите, които останаха последната крепост на дребното сметкаджийство и неосигуряването на служителите си.

    Какъв ценен кадър имаш, като не го осигуряваш? Допускам, че властта им сготви тази криза нарочно.

  • 9
    erb02715568 avatar :-(
    erb02715568

    Уау, тази публикация генерира толкова много реакции. Виждам, че не всеки иска да я обсъжда смирено. Ще бъде правилно да се използват правилата за дигитален етикет. Мисля, че това ще е нужно тук https://business-asset.com/bul/wiki-blog/marketing/7-pravila-za-netiket-ili-internet-etiket-547.html

  • 10
    knb avatar :-|
    knb

    Интересно как никой не вижда че цялатаа епидемия всъщност се крепи на мерките а не обратно. Особено индивидуалните мерки. И че остновната грешка на всичките щабове е че командва доктора, когато всъщност става дума за здрави хора.
    Та да видим фактите:
    България май месец – маха маските, отваря границите, отваря всичко. Ефект върху здравето? Остатъчна активност на еденични случаи. Температурата? Ами да предположим.
    Испания юни месец – слага маски навсякъде, отваря границите, отваря всичко. Ефект върху здравето – бум на заразите. Температурата? Ами май не може да предположим.
    Всъщност маската предизвиква многото и тежки случаи. И болестта има повече и по-тежки случаи като се сложи маска. Може да се види даже и сега – страните, които имат маски на открито имат повече случаи и проблеми. Маската не прави нещо повече от това, което се предполага че прави – филтрира да речем 10% от вирусите, като 90% си остават в маската. Ако заразяването без маска изисква да речем 5000 вируса, то с маска вирусите, които заразяват трябва да са 500. Така че маската филтрира само вирусите, които са по-заразни. И естествено по-заразните вируси предизвикват по-тежка болест. И ако се носят маски навсякъде, както решиха в Испания, естествено този вариант има предимство и измества по-лекият вариант.
    Варианта, който се установи в Испания през лятото и предизвика есенната вълна в Европа беше 20А.ЕУ1, по-заразен от китайският. Защо не се установи в България? Ами защото без маска и дистанция този вариант не дава особено предимство за вируса. Варианта, който не предизвиква заболяване има предимство защото преминава незабелязано за мерките (карантини и тестове на контакти).
    Грешката е че се счита че вируса е пасивен. Като куршум, боя или химически агент. Въпоса е там че вируса се размножава. И селекционира. Всяка атенуираща мярка, която частично спира К пъти вируса ще доведе до установяване на К пъти по-вирулентен вирус. К при маската е около 5.
    Особено ясно е сега, когато има два различни щама – лондонския и европеския. Пак Испания – в кои провинции най-бързо се налага английския? Ами в провинциите където се използват FFP2 и парцалите са забранени.
    Маската може да предпази само в затворени пространства за ограничено време. Да речем в автобус или такси. Никъде другаде. Ако стане универсална само носи вреда.
    И ако се проследи историята целият свят слага маска заради само един случай на един кораб в Аржентина. Нещо като лаборатория. Е в епруветка белината убива вируса.
    Ваксина, която ваксинира за 6 седмици, болест която трае 6 дни не е нищо повече от силно атенуираща, мярка. С 10000 вируса произведени от всеки вирус, ще има предостатъчно време да се селекционира вариант устойчив на вакснината.
    Ще го минем. И единственото, което може да изберем дали да го минем с лек или тежък щам. И за да се избере лек щам трябва да се създадат условия той да има предимство. Истината е че мерките, особено индивидуалните и социалните към леките и безсимптомите случаи трябва да се махнат и да не се проследяват контактите им. И да се вземат мерки само срещу случаите, които предизвикват пневмония или сепсис. Ако се създаде доминиращ щам, който не се нуждае от лекар, и няма мерки срещу него, той ще замести останалите и ще ни имунизира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.