Въпреки положителните думи по време на представянето на доклада мащабът на препоръките показва, че страната все още има дълбоки структурни проблеми - в регионален, социален, пазарен план. Доходите могат да растат по-бързо, но за това са нужни амбициозни реформи. Пречките пред конкуренцията са високи, в съдебната система са нужни повече усилия за отчетност и защита на съдебната независимост, уменията на работещите трябва да се подобрят, големи неравенства са видими в доходите.

Предизвикателствата

Докладът е задължителна стъпка за членство в "клуба на богатите", в който България има амбициите да се включи. Засега тя се е присъединила към отделни правни документи на ОИСР и е приела да следва принципите й в ключови направления. За пълноправно членство обаче България ще трябва убеди развитите държави, че е адресирала редица слабости в местната икономика.

Във фискален план България влезе в пандемията с добри параметри - нисък дълг, консервативни разходи, стабилни приходи. Плановете за увеличение на дълга през следващите няколко години, изглежда, не са повод за притеснение за експертите на ОИСР. Напротив - съдейки по доклада, препоръката е по-скоро "харчете повече" в подкрепа на бизнеси и домакинства. Анализаторите виждат по-сериозно предизвикателство в дългосрочен план предвид силно застаряващото население и съответно очакванията за драстичен ръст на бюджетните разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи на фона на намаляващо работоспособно население.

Затова силен акцент в икономическия преглед има върху подобряването на бизнес средата като начин за повишаване на производителността и доходите. "Регулаторните бариери пред конкуренцията са по-високи, отколкото в почти всички други държави от ОИСР", пише в доклада. Институциите за борба с корупцията не се кооперират и действията са накъсани, със слаб ефект. Отчетността в съдебната система се нуждае от укрепване, а "независимостта на съдебната власт трябва да бъде защитена", във връзка с изпитателния срок при назначаването на съдии и състава на Висшия съдебен съвет. "През последните години бяха установени няколко случая на наличие на лични интереси в отношенията между бизнеса и политическия елит. Липсва регулиране на лобистките дейности, а международните класации свидетелстват за предизвикателства при гарантирането на свободата на медиите", пишат още експертите.

Това, което препоръчват, е разкриване на повече случаи на злоупотреби и налагането на санкции за защита на конкуренцията от картели и фирми, които злоупотребяват с монополно положение на пазара. Тук експертите дават пример с енергетиката, като посочват, че секторът е доминиран от няколко ключови играча и на практика съществуват монополи в предлагането. "Пазарите за природен газ са концентрирани и потребителите нямат възможност да избират доставчик", отбелязват още те.

Нужно е и "въвеждане на ефективен и прозрачен механизъм за отчетност на главния прокурор в съответствие с международните стандарти" и защита на независимостта на медиите.

Образованието и неравенствата

Подобренията в регулаторната и правната рамка обаче не са единствените предизвикателства. С възстановяването от кризата на преден план ще се върне недостигът на подходящи кадри. "Основното образование не осигурява солидна основа за придобиване на умения. Системата за професионално образование и обучение може да бъде рационализирана по по-подходящ начин, за да се отговори на търсенето на работна ръка", пишат от ОИСР. Тук влиза и интеграцията на ромите, които могат да са значителен ресурс на пазара на труд, но и тук са нужни по-ефективни политики.

Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия отбеляза нуждата от по-добър достъп до здравни услуги и още инвестиции в инфраструктура, а докладът допълва с високия брой смъртни случаи при ПТП. От ОИСР посочват още по линия на неравенствата в доходите, че плоският данък без необлагаем минимум може да е тежък за домакинства с ниски доходи, но и допълват, че потенциални реформи трябва да се претеглят спрямо предимствата на сегашната система.

В отговор на въпрос на "Капитал" от ОИСР казаха, че очакват да видят подобряване в управлението на държавните дружества с прилагането на Закона за публичните предприятия, който беше изготвен с помощта на експерти от организацията. Те припознаха като проблем и ползването на in-house договори вместо търгове за обществени поръчки при големи инфраструктурни проекти, като очакванията са тази практика да бъде ограничена. Зам. финансовият министър Маринела Петрова заяви, че тази бележка е отчетена и ще се работи по нея. Печатът от ОИСР за качество на управлението на държавните компании е част от изискванията пред България за влизане в еврозоната.