Лъчезар Богданов: Спирането на помощите за бизнеса ще е трудно
Главният икономист на ИПИ пред "Капитал"
Капитал
Визитка
Лъчезар Богданов е главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Преди това е управляващ партньор в Industry Watch - частна консултантска компания, изследваща политическите и макроикономическите рискове. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери.
Можем ли да кажем, че най-лошото за икономиката мина?
Всякакви прогнози са с едно голямо условие - че нямаме изненада в здравната обстановка, т.е. ако приемем, че няма да има драматична промяна в заболеваемостта и смъртността - нови щамове, мутации, всичко, свързано с това как този коронавирус или негови производни засягат живота и здравето на гражданите. При такова допускане можем да кажем, че постепенно и социалният живот, и стопанската активност лека-полека се адаптираха към обстановката. Под "адаптираха се" имам предвид, че през последните месеци те са по-добре, отколкото са били края на март и април 2020 г. Това е валидно за почти всички европейски страни, валидно е и за България. Дъното е зад нас. Оттук нататък въпросът е колко ще се оттласнем от това дъно и с каква скорост ще възстановим предкризисните нива.Кампанията по ваксиниране започна в България, но към момента изглежда, че се движи със слаб темп и е възможно част от ограниченията да се задържат и през тази година. По какъв начин това ще се отрази на очакванията за икономическото възстановяване?
Колко бързо протича ваксинацията е голямата неизвестна. Това е трудно за прогнозиране в повечето европейски страни, при нас - също. Това, което в момента виждаме, е, че с ваксинация няма да можем да променим чувствително здравната картина през този и следващия месец. Европа и България ще са във форма на ограничения върху социалния живот и икономическата активност поне до февруари - средата на март. За мен въпросът с ваксините е по-напред - доколко европейските страни и България ще успеят да ваксинират достатъчно голям брой население преди следващия октомври. Видяхме през лятото на 2020 г., че дори при минимални или липсващи мерки в много страни имаше доста по-ниска заболеваемост и смъртност.
За българската икономика трябва да направим важно уточнение и то е в контекста на ежедневните политически дебати, разговори между засегнати страни, различни бизнес организации. България не е изолирана - не само по отношение на износа и вноса на стоки, но и по отношение на международния туризъм. Каквото и да правим тук, ако няма значително подобряване на ситуацията в голяма част от европейските страни, те ще продължат да бъдат с потиснати инвестиции, производство и потребление. Това са сериозни ограничения, които почти веднага засягат международните пътувания.
Позитивният разказ е, че дори и в България да нямаме много широк успех през първите месеци, ако европейската икономика дръпне по-бързо от очакваното, тогава ще изтегли частично експортно ориентираните бизнеси. Голяма част от бизнесите се адаптираха и работят в ситуация на пандемия. Ограниченията слабо засягат дейността за разлика от март-април 2020 г., когато в някои европейски страни беше забранено на практика всичко.
Предвид връзката на България с Европа по търговска линия може ли да се каже, че за българската икономика по-голям риск представляват следващи локдауни в Европа, а не толкова налагане на нови ограничителни мерки в страната?
Ако трябва да сложим на кантар, по-важно е какво се случва в глобалната икономика и най-вече в основните търговски партньори на България - водещите икономики на еврозоната. Парадоксалното е, че при усилените ограничителни мерки, въведени през последните седмици, в някои индустрии се наблюдава прегряване. През януари автомобилната индустрия в Европа не може да изпълни в срок поръчките си заради недостиг на чипове, на електроника за влагане в новите автомобили. Това показва, че световната икономика в някои сектори не просто се е възстановила, но и има недостиг на капацитет. За нас това е същественото - доколко световната икономика се възстановява и доколко европейските индустриални икономики рестартират.
Вторият важен фактор за България е доколко ще се възстанови инвестиционният процес, който пак е свързан със случващото се във водещите ни търговски партньори. Ние сме догонваща икономика, която може да расте с високи темпове само ако имаме висока инвестиционна активност. Ако непрестанно се разширява производственият процес, ако се внедряват нови технологии, ако се влагат нови машини, които да подобрят производителността и съответно конкурентоспособността на компаниите. Това е другият процес, който трябва да рестартира в България. И той ще е свързан с външни фактори. Затова е важно Европа като цяло да се справи със здравната криза и в частност - да ваксинира бързо и успешно, за да доведе до отчетливи резултати в заболеваемостта. И не просто да се премахнат ограничителните мерки сега, а да има доверие в бизнеса и потребителите, че подобна криза няма да се повтори отново след 6 месеца.
Предвид очакванията за икономическо възстановяване тази година кои ще са двигателите на растежа?
Мога да разделя отговора си на две - кое е по-вероятно да се случи и кое ми се иска да се случи. По второто - най-добрият вариант за българската икономика е България да привлече нови частни инвестиции, които да увеличат производствения потенциал на икономиката. Не е ясно дали това ще стане. В някои места виждаме, че това се случва, дори и през 2020 г. имаше компании, които стартираха бизнес или разшириха дейността си значително с нови инвестиции.
Това, което е по-вероятно да стане, е растежът да се движи от потребление в резултат на по-активните мерки за повишаване на доходите с новия бюджет, приет през есента - увеличението на пенсиите и добавките към тях, повишението на заплатите на различни служители в публичния сектор, вероятното продължаване на мерките за субсидиране на заетостта. Което означава, че хора, които в друга ситуация биха останали без работа и доход, ще продължат да получават пълната си заплата. Ако още през пролетта има подобряване в здравната ситуация и се повиши доверието в икономическото възстановяване на България и Европа, няма как това да не стимулира потреблението. Ако добавим към това публичните инвестиции и финализирането на проекти от европрограмите в програмния период до 2020 г., това ще даде директен стимул, най-вече по линия на строителството. С доза риск за политическата обстановка. Неминуемо администрацията се забавя при смяна на управлението.
Колко дълго може България да си позволи да финансира мерките в подкрепа на бизнеса и домакинствата и какви са рисковете при отмяната им?
Докато има ограничения на стопанската активност и директни забрани за извършване на определена дейност, е ясно, че тези бизнеси и хората, заети в тях, ще бъдат подпомагани. Излизайки от най-големите сривове и спадове, постепенно ще стане ясно, че много бизнеси няма да имат дори формално основание да бъдат подкрепяни. Това е по-скоро предизвикателството - когато се нормализира обстановката, но няма висок икономически растеж, няма пълно възстановяване. Тогава се губи логиката на кого да се помага - няма няколко конкретно засегнати бизнеса, краткосрочно ударени, а ситуация на невисок икономически ръст, слабо натоварване на мощности, малко по-висока безработица, по-малко поръчки.
Тогава трябва да се задействат нормалните пазарни механизми за преструктуриране. Ако в определени бизнеси поръчките и търсенето устойчиво не се възстановяват, няма и логика да се подкрепят и субсидират. По-логично е да се насърчи бързо трансформиране и свободният ресурс да прелее към бизнеси, които са конкурентоспособни при новите условия, насочени към нови пазари, нови производства, с нови бизнес партньори в нови ниши. Към това трябва да минем през 2021 г. и със сигурност 2022 г. - постепенно излизане от директната субсидия.
Коя година може да се очаква България да достигне предкризисни нива на икономическо развитие?
По досегашни прогнози това трябва да се случи към втората половина на 2022 г. Но скоростта ще зависи от развитието на здравната криза тази година. Ключово ще е дали тази есен отново ще имаме здравен проблем, или ще сме го преодолели.
Интервюто взе Лилия Игнатова
