Президентът Радев наложи вето на промени в ЗУТ

Те се отдалечават от конституцията и не гарантират в достатъчно правата на гражданите и юридическите лица, пише в мотивите на държавния глава.

Президентът Румен Радев върна за ново разглеждане в парламента някои изменения и допълнения на Закона за устройство на територията (ЗУТ), които депутатите приеха на 26 януари. Последните дни множество браншови и граждански организации му писаха с подобни искания: Камарата на архитектите в България, подкрепена от Съюза на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българската асоциация на консултантите и Съюза на ландшафтните архитекти, Камарата на инженерите геодезисти и "Зелени закони".

Държавният глава налага вето на определени разпоредби с мотива, "че се отдалечават от основни конституционни начала и не гарантират в достатъчна степен правата на гражданите и юридическите лица".

Какво връща президентът

  • Разпоредбите, с които при смяна на предназначението на сгради и имоти, които са обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти, се изисква предварително съгласие от съответния министър. В 14-дневен срок той е длъжен да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран. Мотивите за предложението са неясни. Освен това в случая се отменя принципът на мълчаливо съгласие, което е отстъпление от завоюван стандарт. Мълчаливото съгласие е управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията, пише в мотивите.

  • С промените най-после се въведе възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове, след като Конституционният съд се произнесе против тяхната необжалваемост. Тази възможност обаче е необосновано ограничена както по време, и като оправомощени субекти, се отбелязва в мотивите. Срокът за обжалване е сведен до 14 дни, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. "Преценката за законосъобразността на общите устройствени планове предполага разнообразие от житейски хипотези, в които засегнати могат да бъдат различни категории лица. Смятам, че преценката за наличие на засягане от Общия устройствен план трябва да принадлежи на съда, като част от конкретните производства, в хода на които следва да бъде доказван правен интерес", пише президентът. Той допълва, че тези ограничения потенциално застрашават основните конституционни принципи за съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита.

  • Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план за уличната регулация, която осигурява достъп до съответния поземлен имот. Това предвижда една от най-оспорваните нови разпоредби. Самата идея следва да бъде подкрепена, пише президентът, но добавя: "Прилагането на уличната регулация е отговорност на общините - те имат право да отчуждават имоти, които попадат в нея срещу равностойно обезщетение за собствениците. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази задача ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес. Тя създава предпоставки да бъде ограничено правото на строеж на различните субекти и ограничава стопанската инициатива".

  • Президентът връща и новоприетото изречение: "заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа". Формулирана така, забраната дава основание да се счита, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са удължавали разрешенията, а това не намира опора в действащото право, пише в мотивите. Юристи разтълкуваха този текст като опит да се защитят частни корпоративни интереси.

Законите се приемат на две четения

Приетият законопроект обединява две отделни предложения на Министерския съвет. Освен това включва и предложения на депутати от ГЕРБ и ОП, внесени между първо и второ гласуване на законопроекта.

Върнатите текстове са основно предложения от внесените между гласуванията. Президентът подчертава, че подобен подход не съответства на принципите, които ръководят законодателния процес в правовата държава. Така предложенията не минават през обществено обсъждане и експертна оценка за въздействието. Не минават и праз гласуване на две четения, както изисква конституцията.

Той призовава парламентарните комисии да определят сроковете за подаване на становища по внесените законопроекти, след като срокът за депутатски предложения е изтекъл, за да може мненията на заинтересованите институции и граждански организации по тях да са валидни.

ЗУТ има нужда от усъвършестване

Президентът Радев заявава, че по принцип подкрепя усилията да се усъвършенства на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Той приветства създаването с промените на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на Общите устройствени планове по принцип.

Съгласен е и с основната част от мотивите на правителството за изменение и допълнение на ЗУТ - необходимостта да се намали административната тежест за гражданите и бизнеса, да се запълнят определени законови празноти и да се създадат законови предпоставки за по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.