Българската промишленост изостава в дигитализацията спрямо Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българската промишленост изостава в дигитализацията спрямо Европа

Българската промишленост изостава в дигитализацията спрямо Европа

Около 25% от бизнеса очаква трайно намаляване на заетостта като дългосрочно следствие от COVID-19, показва проучване на ЕИБ

3392 прочитания

© Цветелина Белутова


Близо половината от компаниите в България са редуцирали инвестиционните си планове за 2020 г. като реакция на пандемията. Това показват резултатите от проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за България. Ревизията в плановете за разходи на анкетираните фирми е сходна в други държави от ЕС и региона на Централна и Източна Европа, които също отчитат дялове от около 45%.

В дългосрочен план близо 40% от български фирми считат, че пандемията ще промени типа услуги или продукти, които предлагат, както и веригата на доставки, която ползват. Значителна разлика обаче има в нагласите за дигитализацията в България и останалата част на Европа. Докато около 50% от чуждите компании считат, че COVID-19 ще увеличи използването на дигитални технологии в практиката в дългосрочен план, в България този дял е едва около една четвърт.

Трудна дигитализация

Българските нагласи по отношение на дигиталните технологии може би не са толкова изненадващи предвид факта, че местните компании остават назад по отношение на дигитализацията като цяло, съдейки по резултатите от изследването на ЕИБ. Докато при фирмите от сферата на услугите използването на различни платформи е близко до европейските средни стойности (44% от анкетираните) и дори по-високо по отношение на интернет на нещата (internet of things), компаниите в промишлеността изостават. Около 45% от българските фирми не използват дигитални технологии в сравнение с под 40% средно за фирмите в ЕС.

"Според нашите проучвания сред малки и средни предприятия с под 250 служители, 35% от мениджърите казват, че бизнесът им не може да се дигитализира. Което е изненадващо, особено в годината на COVID-19, когато повечето бизнеси започнаха дистанционна работа и дейности в облака", казва и управителят на платформата "Тракия тех" Георги Стоев. Той добавя, че най-динамичните сектори в българската икономика през последните 7-8 години са ИТ и аутсорсинг, машиностроене и производство на авточасти. А профилът на инвеститорите се мени - от големи производства с хиляди работни места към по-малки фирми, произвеждащи по поръчка продукти с по-висока добавена стойност.

"Може да се каже, че България вече не е модерна за големите автопроизводители. Но за сметка на това имаме много нови инвеститори, основно в машиностроенето, но и в производството на автомобилни компоненти с много по-висока добавена стойност на всяко работно място", добавя Стоев.

Засега проучването на ЕИБ показва слаби резултати и при иновациите, изследователска и развойна дейност - в България около 70% от компаниите не инвестират в иновации, докато в ЕС и ЦИЕ делът на тези дружества е с 10 пр.п. надолу. Според ЕИБ това се дължи отчасти на факта, че страната има да наваксва спрямо глобалните лидери, а развиващи се страни като България се адаптират, като въвеждат вече съществуващи технологии. Но успешните държави постепенно започват да развиват свои собствени технологии, отбелязват от банката.

Предизвикателствата

След две години на втора позиция несигурността отново заема първо място като най-голямото предизвикателство пред нагласите за инвестиции в България с гласовете на над 80% от анкетираните. Без изненада, това е обща тенденция за Европа. Недостигът на подходящи квалифицирани кадри остава на второ място както в България, така и в останалата част на съюза.

На трето място се нареждат енергийните цени - значителен фактор предвид индустриалния профил на България и ниската енергийна ефективност, считат от ЕИБ.

Проучването на банката показва още, че една четвърт от българските дружества очакват трайно намаляване на заетостта като дългосрочно следствие от COVID-19, което е сходно на средните стойности за ЕС (21%). Почти две трети (63%) от дружествата в България не разполагат и с инвестиционни планове за справяне с въздействието от изменението на климата, което е много над средното за ЕС (35%).

ЕИБ е отпуснала заеми за 115 млн. евро в България през 2020 г.

Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която включва и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), отчете предоставени заеми, гаранции и ангажименти за дялово участие на стойност 443 млн. евро за различни проекти в България през миналата година, което е ръст от 23% на годишна база. Отпуснатите от банката заеми са за 115 млн. евро, като от тях 30 млн. евро са за проект за разширяване на производството на "Бони Холдинг", други 25 млн. евро са за "Биовет" за изграждане на завод за ваксини, 25 млн. евро за фонд "Флаг" за проекти за градско развитие и 35 млн. евро - за ПроКредит банк за съфинансиране на малки и средни предприятия в страната. ЕИФ е заделил почти 328 млн. евро за нови кредитни линии за малки и средни предприятия, като се очаква чрез тях да бъде мобилизирана сума от 1.8 млрд. евро. Фондът е в процес на подписване на 20 гаранционни споразумения с търговски банки в страната.

По думите на Лиляна Павлова, вицепрезидент на банката, ЕИБ има готовност и да подкрепи и консултира правителството при прилагане на мерките за справедлив преход, които касаят Маришкия басейн.

Близо половината от компаниите в България са редуцирали инвестиционните си планове за 2020 г. като реакция на пандемията. Това показват резултатите от проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за България. Ревизията в плановете за разходи на анкетираните фирми е сходна в други държави от ЕС и региона на Централна и Източна Европа, които също отчитат дялове от около 45%.

В дългосрочен план близо 40% от български фирми считат, че пандемията ще промени типа услуги или продукти, които предлагат, както и веригата на доставки, която ползват. Значителна разлика обаче има в нагласите за дигитализацията в България и останалата част на Европа. Докато около 50% от чуждите компании считат, че COVID-19 ще увеличи използването на дигитални технологии в практиката в дългосрочен план, в България този дял е едва около една четвърт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.