Защо Южна България се справя по-добре

Част от отговора се крие в по-доброто икономическо взаимодействие между регионите на юг от Стара планина

Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.
Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.    ©  Цветелина Белутова
Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.
Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.    ©  Цветелина Белутова

Обединението прави силата, дори и когато става дума за икономика. Това показват данните за развитието на областите на юг от Стара Планина в последните години. Комбинацията от планиране и кооперация между близки региони, която до голяма степен липсва в Северна България, прави Южна България по-добре развита икономически, казват експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Актуалните данни на регионално ниво са от предкризисната 2019 г. и те показват, че към столицата продължава да се стича все по-голям ресурс - и човешки, и инвестиционен. В резултат София е произвела почти половината БВП на страната през 2019 г.

Ясни планове за напред

Според икономистите на ИПИ посоката на развитие на областите на юг от Стара планина изглежда по-ясна от тази на север. И причината е именно взаимодействието между близки региони, която до голяма степен липсва в Северна България.

В Югозападна България например икономическото развитие се върти до голяма степен около столицата, макар че около Благоевград - областта с едни от най-лошите индикатори в страната по отношение на заплати и бедност, има множество въпросителни. В Южен Централен регион Пловдив също има своята посока на развитие, опитвайки се да обедини други области около него. Динамичните индустриални зони в района са фактор, но и растящият брой работещи в ИКТ сектора.

На изток Бургас също има потенциал за привличане на ИТ компании, но това все още не се наблюдава в данните, които сочат, че секторът остава малък - с едва 2200 заети в сектора в целия Югоизточен регион при близо 6 хил. в Южен Централен. Посоката на развитие на Стара Загора обаче е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.

"На юг има повече инициативи и визия за междуобщинско и междуобластно сътрудничество. Както между малките области като Сливен и Ямбол, така и между София и Пловдив", казва Петър Ганев от ИПИ.

София и всички останали

Очаквано столицата заема най-голямо място на икономическата карта - тя е произвела почти половината БВП на страната през 2019 г., или 51 млрд. лв., следвана от Пловдив с далеч по-малък резултат (виж картата).

В Югоизточна България икономическите центрове са два - Бургас и Стара Загора, като всяка област произвежда БВП за над 5.1 млрд. лв. Сливен и Ямбол също са относително равнопоставени с икономики за 1.2-1.5 млрд. лв. "Докато Бургас е водена от услугите, Стара Загора е една от индустриалните области", отбелязва Петър Ганев.

Една трета от работещите са в Югозападен регион. Дори и без числеността на столицата обаче Южна България превишава северните региони като тежест на населението и работещите. Нещо повече - всички южни райони отчитат слаб ръст на заетите (през 2019 г. - бел. ред.) като дял от общия за страната.

В демографско отношение печеливш освен столицата няма - София единствена отчита значителен ръст на населението - с почти 80 хил. души през последното десетилетие. Кърджали също стои на картата с плюс, но той е от едва 3500 души за 10 години. Притокът на хора обяснява динамиката на цените на жилища в столицата през последните години, недостига на места в детските градини и дори проблемите в инфраструктурата в някои квартали, отбелязва Адриан Николов от ИПИ.

Кърджали обаче е с най-силен ръст на механичния прираст през 2019 г., което обаче може да се дължи на политическия цикъл. В изборни години се наблюдава рязък ръст на числеността на населението, отбелязва Николов. Малки области като Сливен, Смолян и Кюстендил пък са най-големите донори на население.

Бедността: растящ проблем

Въпреки че Южна България произвежда над половината БВП на страната, в много от областите числеността на населението, чиито доходи са под линията на бедност, нараства през последното десетилетие. Изключение правят Смолян и Кърджали, показват данните на ИПИ. Негативната тенденция се дължи отчасти на растежа на заплатите, които повишават линията на бедността и по-нископлатените работни места в по-малките области остават под нея. Възможно е и данните за 2009 г. да са подценявали реалността с тогавашната методология, казва Адриан Николов от ИПИ.