Защо Южна България се справя по-добре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Южна България се справя по-добре

Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.

Защо Южна България се справя по-добре

Част от отговора се крие в по-доброто икономическо взаимодействие между регионите на юг от Стара планина

8389 прочитания

Посоката на развитие на Стара Загора е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.

© Цветелина Белутова


Обединението прави силата, дори и когато става дума за икономика. Това показват данните за развитието на областите на юг от Стара Планина в последните години. Комбинацията от планиране и кооперация между близки региони, която до голяма степен липсва в Северна България, прави Южна България по-добре развита икономически, казват експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Актуалните данни на регионално ниво са от предкризисната 2019 г. и те показват, че към столицата продължава да се стича все по-голям ресурс - и човешки, и инвестиционен. В резултат София е произвела почти половината БВП на страната през 2019 г.

Ясни планове за напред

Според икономистите на ИПИ посоката на развитие на областите на юг от Стара планина изглежда по-ясна от тази на север. И причината е именно взаимодействието между близки региони, която до голяма степен липсва в Северна България.

В Югозападна България например икономическото развитие се върти до голяма степен около столицата, макар че около Благоевград - областта с едни от най-лошите индикатори в страната по отношение на заплати и бедност, има множество въпросителни. В Южен Централен регион Пловдив също има своята посока на развитие, опитвайки се да обедини други области около него. Динамичните индустриални зони в района са фактор, но и растящият брой работещи в ИКТ сектора.

На изток Бургас също има потенциал за привличане на ИТ компании, но това все още не се наблюдава в данните, които сочат, че секторът остава малък - с едва 2200 заети в сектора в целия Югоизточен регион при близо 6 хил. в Южен Централен. Посоката на развитие на Стара Загора обаче е несигурна както заради неизвестността с коя област да работи, така и заради тежестта на енергетиката в региона и предстоящия преход към по-чиста енергия.

"На юг има повече инициативи и визия за междуобщинско и междуобластно сътрудничество. Както между малките области като Сливен и Ямбол, така и между София и Пловдив", казва Петър Ганев от ИПИ.

София и всички останали

Очаквано столицата заема най-голямо място на икономическата карта - тя е произвела почти половината БВП на страната през 2019 г., или 51 млрд. лв., следвана от Пловдив с далеч по-малък резултат (виж картата).

В Югоизточна България икономическите центрове са два - Бургас и Стара Загора, като всяка област произвежда БВП за над 5.1 млрд. лв. Сливен и Ямбол също са относително равнопоставени с икономики за 1.2-1.5 млрд. лв. "Докато Бургас е водена от услугите, Стара Загора е една от индустриалните области", отбелязва Петър Ганев.

Една трета от работещите са в Югозападен регион. Дори и без числеността на столицата обаче Южна България превишава северните региони като тежест на населението и работещите. Нещо повече - всички южни райони отчитат слаб ръст на заетите (през 2019 г. - бел. ред.) като дял от общия за страната.

В демографско отношение печеливш освен столицата няма - София единствена отчита значителен ръст на населението - с почти 80 хил. души през последното десетилетие. Кърджали също стои на картата с плюс, но той е от едва 3500 души за 10 години. Притокът на хора обяснява динамиката на цените на жилища в столицата през последните години, недостига на места в детските градини и дори проблемите в инфраструктурата в някои квартали, отбелязва Адриан Николов от ИПИ.

Кърджали обаче е с най-силен ръст на механичния прираст през 2019 г., което обаче може да се дължи на политическия цикъл. В изборни години се наблюдава рязък ръст на числеността на населението, отбелязва Николов. Малки области като Сливен, Смолян и Кюстендил пък са най-големите донори на население.

Бедността: растящ проблем

Въпреки че Южна България произвежда над половината БВП на страната, в много от областите числеността на населението, чиито доходи са под линията на бедност, нараства през последното десетилетие. Изключение правят Смолян и Кърджали, показват данните на ИПИ. Негативната тенденция се дължи отчасти на растежа на заплатите, които повишават линията на бедността и по-нископлатените работни места в по-малките области остават под нея. Възможно е и данните за 2009 г. да са подценявали реалността с тогавашната методология, казва Адриан Николов от ИПИ.

Обединението прави силата, дори и когато става дума за икономика. Това показват данните за развитието на областите на юг от Стара Планина в последните години. Комбинацията от планиране и кооперация между близки региони, която до голяма степен липсва в Северна България, прави Южна България по-добре развита икономически, казват експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Актуалните данни на регионално ниво са от предкризисната 2019 г. и те показват, че към столицата продължава да се стича все по-голям ресурс - и човешки, и инвестиционен. В резултат София е произвела почти половината БВП на страната през 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    hgg21387465 avatar :-(
    hgg21387465

    Така и не видях в статията анализа за Северна България. Единствено статистически данни за Южна България и как поради близостта на районите един до друг, нещата били по-добре. Това може и един транспортен специалист да ви го каже. Нарича се "гравитационен принцип". За съжаление бих желал да видя статия, в която се описва перспективата пред Северна България, тъй като това на практика е отказ от суверенитет от страна на централната власт. Тази част от страната прости си очаква нова колонизация. Така че един ден да не се сърдим на това, което сме оставили на идните поколения.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Откакто има Еврофондове/помощи 80-90% сигурно отиват за София и Южна България. Освен това и държавата налива повече в тая посока.

  • 3
    pgh1612432853715938 avatar :-|
    Alex Mikov

    Интересно би било да видим сравнението между Южна и Северна България , след като извадим София от уравнението.
    И все пак предимството на Южна спрямо Северна България е многократно по-големите инвестиции за последните 10 -15 години , например 10 пъти повече пари за инфраструктура.
    Търговията и турзма , също са фактор - Южна България граничи и с Гърция и Турция , за разлика от севера , който граничи с най-бедната част от Румъния.

  • 4
    veli7820 avatar :-|
    veli7820

    До коментар [#3] от "Alex Mikov":

    Имаше тука един преди време, който тъпо упорстваше, че разлика между Севера и Юга едва ли не нямало и който също правеше някакви еквилибристики с вадене на региони.

  • 5
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Магистрала "Хемус", много се закъсня с изграждането й, което пък е неглижирано през всичките години след 89-та, на никой не му пука какво се случва с нея. А тя е артерията, която може да спре обезлюдаването на цели общини в Северна България. И ако/когато бъде завършена ще се окаже, че няма да има кой да я ползва, това е тъжната истина...

  • 6
    obl1600862567686101 avatar :-|
    Stoyan Hristov

    Има и други фактори. Варна, която беше някога втория град се превърна в града на ТИМ. Сега не знам как е но за дълъг период от време и кафене не можеше да отвориш ако тимаджиите не ти разрешат - кой ще инвестира там?. Съответно Пловдив нямаше тези проблеми, напротив той е синоним на а магнит за инвестиции. Много големи международни фирми откриха заводи там. Дори пътя да има значение Варна има пристанище - предимство,. Което не й помага особено.

  • 7
    krokich avatar :-|
    krokich

    Публична информация е, че европейските средства се изливат като златен дъжд над столицата за сметка на цяла Северна България. Разпределението на евросредствата е несправедливо и нечестно спрямо най-изостаналите региони на страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.