ЕК очаква силно трето тримесечие за икономиката през 2021 г.

Брюксел леко подобрява прогнозите си за България, но бързото възстановяване се отлага за 2022 г.

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Европейската комисия очаква 2.7% икономически растеж в България през 2021 г., последван от ускорение до 4.9% през 2022 г. в резултат на силно вътрешно търсене и възстановяване на външната търговия. Това става ясно от зимната макроикономическа прогноза на Брюксел.

Ако тя се сбъдне в частта за 2022 г., това би бил най-силният ръст на БВП за България от предкризисната 2008 г. (6.1%). Прогнозите не вземат предвид ефекта от усвояването на средствата по Плана за възстановяване, които също биха дали положителен стимул за растежа. Но пък се основават на допускането, че до края на тази година пандемията ще е под контрол. Засега България, а и по-голямата част от Европа обаче изостават от първоначалните ваксинационни планове.

Еврокомисията очаква икономиките на ЕС да отбележат 6.3% спад през 2020 г., последван от 3.7% ръст през тази година. Спрямо есенната прогноза на Брюксел сега минусът за изминалата година е по-малък, но и възстановяването през тази година вече се залага да е по-бавно. Подобна е и ревизията в данните за България - през есента се очакваше 5.1% спад през 2020 г. (4.9% сега) и 2.6% ръст на икономиката през тази година.

Връзката ваксини - растеж

"Началото на ваксинациите във всички държави членки подобри перспективите за развитие. Въпросът е сега колко бързо може да бъде разпространена ваксината и в кой момент ограниченията могат да бъдат разхлабени", посочват от Брюксел.

Прогноза предполага, че ограничителните мерки ще останат строги през първото тримесечие на 2021 г., след което постепенно ще отслабват през второто тримесечие. Тази тенденция ще се усили през втората половина на годината с ваксинирането на най-уязвимите хора от населението и все повече от останалите, е презумпцията в макропрогнозата на Брюксел.

ЕК препоръчва например държавите членки да ускорят темпа на ваксинация и залагат таргет от 80% от хората над 80 г. да са ваксинирани до края на март, а поне 70% от възрастното население - до началото на лятото тази година. Не става ясно дали нагласите за икономическото развитие в съюза, описани в прогнозата, зависят пряко от тези оптимистични цели.

Очакванията за България

Според прогнозата на експертите от ЕК потреблението в България ще остане потиснато и през първата половина на 2021 г. заради продължаващите ограничителни мерки в страната. От Брюксел разчитат през третото тримесечие голяма част от икономическата активност да се възстанови, вероятно с отпадането на някои ограничения, и така БВП да скочи с 5.5% на тримесечна база през лятото. В прогнозата се залага и на улеснено пътуване между държави - очакванията са посещенията на чужденци да започнат да се възстановяват. За Хърватия например - държава, която е силно зависима от туризма, също се залага висок темп на растеж през третото тримесечие от 7.5%.

"Възстановяването на чуждестранния туризъм обаче е зависимо от относителните темпове на ваксинация и заразяване в България спрямо алтернативните туристически дестинации", посочват от ЕК.

През 2020 г. годишната инфлация по европейската методология беше 1.2% в България. През следващите две години темпът ще нараства, но с малко - прогнозата е през 2021 г. инфлацията да се повиши до 1.7% средно за годината, а през 2022 г. - до 1.8%. Причината - по-високите цени на храни и услуги.

Промените в зимната спрямо есенната прогноза на комисията са малки - за тази година в предходната се залагаше 2.6% ръст на БВП, но пък по-бавен темп на нарастване през 2022 г.

Сценариите

ЕК разработва два общи сценария, по които може да се развие пандемията и съответно европейската икономика. Оптимистичният залага на разхлабване на ограничителните мерки още през второто тримесечие на годината, в резултат на което потребителското доверие и покупките на домакинствата се повишават. През лятото пътуванията между държави от ЕС се възстановяват, което в комбинация с по-силното потребление ускорява очаквания ръст на БВП спрямо базовия сценарий. Ако базовият сценарий залага на увеличение на БВП в еврозоната с 3.8% през 2021 г., в оптимистичния темпът е 5.3%.

Според негативния сценарий ограниченията ще се запазят през цялата 2021 г. По-бавното разхлабване на рестрикциите води до риск от по-трайни щети върху европейските икономики. Затягане на условията за финансиране например може да доведе до влошаване на фирмени баланси, повече фалити, по-висока безработица. Тук очакванията са възстановяването да е слабо - едва 2.3% тази година.