Дефлацията се завръща през януари

Потребителските цени в България през януари са с 0.6% под нивото, отчетено година по-рано. Предварителните данни на националната статистика показват дефлация за първи път от 2016 г., когато приключи 3-годишен период на ценови спад. Този път обаче дефлацията няма да продължи и наполовина толкова дълго. На месечна база статистиката отчита инфлация от 0.2% спрямо декември 2020 г.

Януарският спад се дължи до голяма степен на временни ефекти - по това време през 2020 г. индексът на потребителските цени се повиши значително, което вдигна базата за сравнение. Повечето макропрогнози обаче са тази година да завърши с малко по-висока инфлация в сравнение с 2020 г., като движещ фактор ще са покачващите се котировки на петрола и очакванията да започне бавно икономическо възстановяване.

По европейската методология също е видима дефлация, но по-слаба (-0.4% спрямо януари 2020 г.). Разликата идва от факта, че базовите ефекти идват предимно от храните, а в европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) те са с по-малка тежест спрямо българския.

Дефлация, но за кратко

През януари миналата година хранителните продукти в България поскъпват с 8% заради двуцифрен ръст на цените на меса, плодове и зеленчуци. В резултат общата инфлация достига 7-годишен рекорд от 4.1%. През следващите месеци тенденциите при храните се запазват и поддържат общото ниво на инфлацията в страната относително високо. От април обаче започва да се усеща сривът на цените на петрола на международните пазари - цените на горива, топлоенергия и природен газ падат с 15-20% в България, показва статистиката.

На месечна база цените на горивата започнаха да се повишават още от лятото, но на годишна те все още са далеч от миналогодишните предкризисни нива. А очакванията са през пролетта да ги настигнат и дори задминат - това е и моментът, в който може да се очаква по-значителен ръст на темпа на инфлацията.

Фактор ще бъде и плавното възстановяване на потреблението, а с него и търсенето, и цените на услуги и нехранителни стоки в страната.

"В края на 2021 и 2022 г. очакваме базисната инфлация да бъде по-висока спрямо края на 2020 г., главно в резултат на прогнозираното ускоряване на темпа на нарастване на цените при услугите и постепенното преустановяване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки в условията на растеж на частното потребление и косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните", пишат от БНБ в макроикономическата си прогноза от декември 2020 г.

Работещите са с 96 хил. по-малко спрямо края на 2019 г.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на работещите в страната е малко над 3.1 млн. души, или с 96 хил. по-малко спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спад на заетите е видим при хората под 44-годишна възраст и тези със средно и по-ниско образование, докато при висшисти е регистриран ръст от 33 хил. работещи.

По сектори с най-голям спад на броя заети се отличават хотели и ресторанти (-38 хил.), преработваща промишленост и образование (-17 хил.), а най-значителен ръст е видим в професионални и научни дейности, където влизат архитекти, маркетинг специалисти, юристи и други (12 хил.), и в строителството (11 хил.). Коефициентът на заетост на хора между 15 и 64 г. пада до 68.8% от населението в тази възрастова група през октомври - декември 2020 г. при 70% година по-рано.

Понижението не е изненада предвид ръста на безработицата от началото на пандемията - според статистиката на НСИ безработицата нараства - от 4.1% през последните месеци на 2019 до 5.2% (или 173 хил. души) в края на 2020 г. Повишението се дължи предимно на повече съкращения, показват резултатите от регулярните интервюта на НСИ.

Регистрираната от статистиката безработица е под това, което отчита Агенцията по заетостта (6.7% през декември или 220 хил. души). Разликата идва от това, че данните на НСИ са базирани на последното преброяване на населението (от 2011 г.) и вече започват да страдат от някои слабости, докато тези на АЗ са базирани на ежедневния поток от хора, минаващи през бюрата по труда.