От грант на грант и доникъде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Икономически мерки 2021

От грант на грант и доникъде

От грант на грант и доникъде

Тежките и тромави процедури разколебават част от фирмите и правят кандидатстването и оценката още по-неясни

Румяна Гочева
12999 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Европейските средства за фирмено подпомагане вървят по спорни, тромави и сложни процедури.
  • Подпомагането може да продължи и през тази година, тъй като средства ще има, но правилата вероятно ще са старите.
  • Част от бизнеса казва, че не би кандидатствал за субсидии, но за други парите са повече от полезни.

"Да искам пари от държавата заради кризата? Кой ще се занимава - попълване на документи, срокове, разправии. Каквото съм изкарал и събрал, това е. Важното е, че сега работя, нищо че хората намаляха." Думите са на Веселин, който държи квартално магазинче, което от продажба на цигари и алкохол се разраства до местния хоремаг, от който можеш да си купиш от хляб до дребна играчка за детето.

Заради кризата и дистанционната работа обаче оборотът му е паднал значително, въпреки че е близо до Агенцията по околна среда.

"Имаше моменти, в които хората не смееха дори да пазаруват, влизаха набързо и купуваха най-необходимото. Сега ситуацията е малко по-различна, но клиентите определено намаляха", казва Веселин, но е категоричен - не би кандидатствал за държавна помощ, защото не е сигурен точно какво ще получи. "Накрая ще се окаже, че аз съм загубил много повече време, отколкото те са ми дали като пари", обобщава той.

Фирмата на Веселин е могла да се възползва от някоя от правителствените мерки за подкрепа на бизнеса, засегнат от ковид кризата. Неговата нагласа обаче показва както липса на доверие към държавата и нейните възможности, така и липса на заинтересованост към това какво изобщо се предлага като държавна подкрепа. Смесените чувства на бизнеса към икономическите мерки донякъде се обясними - голяма част от тях тръгнаха с огромно закъснение, някои стартираха едва сега, почти година след първия локдаун.

Експертните мнения също са разнопосочни - според едни част от фирмите изобщо няма да дочакат подкрепа и ще фалират, според други обаче няма как субсидирането на засегнатите да става без критерии и оценка.

Оцеляване на предела

Една от първите правителствени мерки бе отпускането на грантове за микро- и малките предприятия с бюджет от 173 млн. лв., от която масово се възползваха магазинчета, ателиета, фризьорски салони и др. Схемата бе изключително атрактивна, тъй като обхвана всички сектори на икономиката (с изключение на тези, които се подкрепят от Програмата за развитие на селските райони), а малките фирми можеха да получат безвъзмездно финансиране между 3000 и 10 000 лв.

Процедурата обаче катастрофира още в самото си начало, тъй като интересът към нея парализира държавната администрация. А причината бе кадрова - в министерството пристигнаха над 27 000 проекта при 71 оценители и това накара някои експерти да предположат, че разглеждането им ще отнеме години.

Впоследствие бройката на оценителите достигна 184.

Но въпреки това и въпреки работата в почивните дни (по думите на икономическия министър Лъчезар Борисов) в крайна сметка плащанията по над 20 000 от заявленията приключиха през октомври. До края на януари тази година са изплатени общо малко над 176 млн. лв. (към първоначалния бюджет бяха добавени още 52 млн. лв., за да могат повече фирми да се възползват от грантовете) към 22 хил. фирми, или средно по около 8000 лв. на компания.

Търпение и пак търпение

Един от основните проблеми е бавното и сложно отчитане на проектите. По мярката за субсидии между 30 000 и 150 000 лв. за средни предприятия (с първоначален бюджет от 173 млн. лв., който след това беше увеличен на 233 млн. лв.) все още никой не е получил пари, въпреки че повечето договори са сключени още през януари и вече има одобрени плащания.

Официалните данни показват, че към 10 февруари са сключени над 1100 договора за общо над 156 млн. лв. А причината е прозаична - бюрокрация. "Бързината за подаване на отчетни документи за сключване на договорите и впоследствие на отчетните документи към договорите за верификация на извършените плащания зависи изцяло от готовността на самите бенефициенти. На този етап по тази процедура все още няма подадени отчетни документи", признаха наскоро от Министерството на икономиката в официален отговор до в. "Капитал". А щом няма подадени отчетни документи, няма и плащания.

"Кризата се усеща навсякъде и фирмите имат нужда от свежи пари сега, а не след месеци. Затова както кандидатстването, така и отчитането на проектите по ОПИК трябва да се облекчи", каза за "Капитал" Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и член на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. "В момента само за отчитането на един проект по мярката за средни предприятия, засегнати от кризата, по ОПИК са нужни около 400 документа", изтъкна тя и добави, че това значително усложнява процеса.

"Да, има подписани договори, но не и плащания. Проблеми има и по други мерки - като мярката за малки предприятия с оборот над 500 000 лв., която бе структурирана още миналия юли, август, но документите започнаха да се приемат от 22 февруари. Очакваме оценката да отнеме около 2 месеца, а подписването на договорите - още един. Това означава, че средствата ще достигнат предприятията най-рано юли-август месец", обясни Овчарова.

Има проблеми и със самите изисквания. "Не можеш да кандидатстваш за същия вид разход, ако си ползвал подобно подпомагане. Тоест, ако си взел и 5 лв. по мярката 60/40 през март, сега не можеш да вземеш пари за възнаграждения. Необходимо е да се допусне да се подпомагат еднотипни разходи през различни периоди", каза още експертът. По думите й често пъти и самите счетоводители не са подготвени за всички тези изисквания при кандидатстването и отчитането, а това на практика ограничава достъпа на фирмите до финансирането.

Според нея също така нисколихвените кредити са полезни, но често пъти фирмите се отказват от големи покупки просто защото не могат да върнат парите. Официалните данни показват, че към началото на февруари потвърдените от Българската банка за развитие за финансиране кредити са над 1310 за общо над 166.6 млн. лв. Слаб интерес към кредитите отчита и анкета на Българската търговско-промишлена палата, предоставена на "Капитал".

Тя показва, че най-атрактивните за бизнеса мерки всъщност са грантовете до 10 000 лв., мярката 60/40 и схемата за ликвидна подкрепа % от оборота. Немалка част от отговорилите на проучването посочват, че не са кандидатствали по никоя мярка, като причините за това са различни, в т.ч. и неприложимост на нито една от мерките за конкретната фирма.

По-добре от нищо

Според съсобственика на "Елена фешън Русе" Светлин Стоянов кризата е стопила голяма част от поръчките, които още не са стигнали миналогодишните си обеми. Компанията се е специализирала в производството на облекла за водещи марки на европейския и световния пазар. Тя е сред одобрените по мярката за средни предприятия по ОПИК. "Имаме сключен договор преди около месец за 124 000 лв., но все още не сме получили парите. Нямам информация кога ще стане това", каза пред "Капитал" Стоянов.

Договор за грант от 150 000 лв. има и плевенската "Милкана" ООД, която се занимава с производство на стъклопакети и дограма. Според търговския директор на компанията Николай Момчилов подпомагането трябва да е факт до края на април, като преди това от "Милкана" трябва да внесат още документи. "Да, книжата наистина са много и вероятно процедурата може да бъде по-лека, но така сигурно се пресичат опитите за измами от страна на недобросъвестни фирми", коментира Момчилов пред "Капитал".

Компанията за дограми и стъклопакети също е пострадала от кризата, но през 2021 г. поръчките са запълнили производствения капацитет до края на годината. "Търсенето на къщи се увеличи три пъти", обясни той.

В момента е много трудно да се прави бизнес, отбелязва Павел Димов и признава, че фирмата му има много отменени заявки. Той е управител и собственик на силистренската "Мебели Димов", която също е спечелила грант от 150 000 лв. за средно предприятие, но все още очаква плащането. За него процедурата по кандидатстване не е била сложна, но за сметка на това е била много тромава. "Парите не са много, но все пак ще ни бъдат от полза, тъй като все още не можем да наваксаме миналогодишния спад в поръчките", каза още той.

Нека ви покажем как се прави

"Забавянето на някои от мерките, както и плащането по тях е много по-голям проблем за фирмите, отколкото самата криза", коментира за "Капитал" Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той даде за пример мярката за оборотен капитал, която се администрираше от НАП. "Схемата можеше да тръгне още през лятото. Те бързо могат да направят справка за оборота, да видят отчетите на фирмите, без да се налага те да чакат дълго. НАП на практика показаха, че може да се работи бързо и лесно, затова и фирмите останаха доволни", каза още той.

Бюджетът по мярката е 156 млн. лв., като самата схема бе пусната в последните дни на декември. До крайния срок за подаване на заявления (20.01.2020 г.) са били подадени над 8100 заявления за близо 116 млн. лв. Към началото на февруари разплатената сума по нея е около 40 млн. лв., като плащанията продължават и в момента.

Изводът от всичко това е, че кризата завари неподготвени не само фирмите, но и чиновниците. За да може мерките да работят бързо и безпроблемно, трябват ясни правила и облекчени процедури. Само тогава бизнесът ще стига бързо до парите, а експертите няма да говорят за възстановяването на икономиката в бъдеще време.

Темата накратко
  • Европейските средства за фирмено подпомагане вървят по спорни, тромави и сложни процедури.
  • Подпомагането може да продължи и през тази година, тъй като средства ще има, но правилата вероятно ще са старите.
  • Част от бизнеса казва, че не би кандидатствал за субсидии, но за други парите са повече от полезни.

"Да искам пари от държавата заради кризата? Кой ще се занимава - попълване на документи, срокове, разправии. Каквото съм изкарал и събрал, това е. Важното е, че сега работя, нищо че хората намаляха." Думите са на Веселин, който държи квартално магазинче, което от продажба на цигари и алкохол се разраства до местния хоремаг, от който можеш да си купиш от хляб до дребна играчка за детето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.