Алан Годар: Тази година имаме тройно повече средства - 30 млрд. евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алан Годар: Тази година имаме тройно повече средства - 30 млрд. евро

"Планираме да инвестираме около 250 млн. евро в България през 2021 г. под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти по кредити", посочва Алан Годар

Алан Годар: Тази година имаме тройно повече средства - 30 млрд. евро

Главният изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд пред "Капитал"

Мария Иванова
5009 прочитания

"Планираме да инвестираме около 250 млн. евро в България през 2021 г. под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти по кредити", посочва Алан Годар

© ЕИФ


ЕИФ в България

През 2020 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) постигна 10-годишен рекорд в България, като отключи около 1.8 млрд. евро финансиране за малкия бизнес в страната, от които 1.2 млрд. евро са средства, предоставени чрез специално разработени в отговор на корона кризата гаранционни инструменти. За 2021 г. са предвидени инвестиции от около 250 млн. евро под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти по кредити. От тях около 140 млн. евро ще бъдат разпределени чрез три от местните фондове за дялови инвестиции, финансирани първоначално по инициативата JEREMIE, които сега реинвестират рециклираните по JEREMIE средства чрез нова инициатива - InvestBG.

Визитка

Алан Годар е главен изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд от януари 2020 г. Преди да поеме този пост, е бил генерален директор и главен директор риск в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В тези си роли има съществен принос към разработването и прилагането на Инвестиционния план за Европа (т.нар. план "Юнкер") и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). През 2010 г. Алан Годар е сред архитектите на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФСФ) и на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Преди присъединяването си към групата на ЕИБ през 1994 г. е работил за PriceWaterhouse в Париж и Лондон.

Разкажете накратко каква е дейността на Европейския инвестиционен фонд като цяло и в частност в България?

ЕИФ е институция, специализирана в бизнеса с малки и средни предприятия (МСП). Това е едно публично-частно партньорство - основните ни акционери са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия, а освен това 10% от капитала ни е собственост на публични и частни банки и финансови институции от Европа. Основният ни фокус са МСП и малки компании със средна капитализация (mid-caps), като бих казал, че услугите на ЕИФ в Европа са още по-търсени от началото на кризата миналата година. Корона кризата засегна сериозно икономиките и през първите й месеци се фокусирахме както на национално, така и на европейско ниво върху осигуряването на ликвидност. По линия на ЕИФ тя e чрез две групи продукти - гаранции и дялови участия. Работим с около 600 банки и финансови институции в Европа, които играят ролята на посредници, чрез които гаранционните ни продукти да достигнат до малките и средните предприятия и те да получат заеми с нашата гаранция. Казвам "нашата гаранция", като според конкретния механизъм тя може да е осигурена по дадена програма на Европейската комисия или пък да се предоставя по линия на рамкови споразумения като програмата "Инициатива за малки и средни предприятия", Европейски фонд за стратегически инвестиции (EFSI) - т.нар. план "Юнкер", или други механизми. Всички те са насочени към справянето с ликвидната криза.

Как решавате кога и къде кой инструмент да използвате?

Много зависи от наличността на ресурсите, с които разполагаме. По гаранционния механизъм имаме т.нар. ограничени и неограничени гаранции, т.е. в някои случаи няма лимит на гаранцията, която предоставяме, а в други има някакъв лимит. Например може да имаме гаранция до определен процент от портфейла, който е много различен по отделните програми, тъй като зависи в голяма степен от това до каква степен възложителят иска да вкара пари в системата. Тоест имаме набор от възможности, като няма определени продукти, които да се прилагат конкретно в дадена страна - програмите са отворени за всяка от 27-те държави членки. От миналия април гаранционните продукти се разпределят много бързо заедно със средствата, отпускани по различните национални програми - темповете са рекордни. Флагман в осигуряването на тези гаранции и ликвидност пред миналата година бяха програмите COSME и InnovFin.

Предоставяме и програми за дялови инвестиции. По тази линия целта ни през миналата година бе да запазим силна подкрепата си за най-иновативните предприятия с особено внимание към това да не нарушаваме пазара и да се уверим, че в различните направления - рисков капитал (VC) за стартиращи компании, бизнес ангели, дялово финансиране и т.н. - подкрепата от ЕИФ не се прекъсва. Това бе направено в контекста на целта ни да запазим иновациите за в бъдеще, т.е. не непременно в отговор на кризата, а също така и като подготвяме и поддържаме тези компании за продължаването на проектите им.

Инициативите ни за 2021 г. са насочени не само към по-големи обеми на финансиране - макар че през 2021 г. ще утроим дейността си в сравнение с 2019 г., т.е. от около 10 млрд. евро до около 30 млрд. евро. Но освен обема, който, разбира се, е важен, успяхме да поставим сериозен акцент и върху необходимостта от осигуряване на капиталова подкрепа. В тази връзка съвместно с банките и страните членки, в т.ч. и България, разработваме и нови програми, като създадохме т.нар. "Европейски гаранционен фонд" (ЕГФ) - гаранционен механизъм на ЕИБ и ЕИФ в размер на 25 млрд. евро, отворен за всички 27 държави. Целта е тези гаранции на стойност 25 млрд. евро да бъдат предоставени в рамките на 2021 г., т.е. говорим за една много амбициозна програма, като ЕИФ трябва да разпредели половината от тези средства. И създаването на ЕГФ, и одобреното на 12 февруари увеличение на капитала на ЕИФ са насочени към това да разполагаме с повече инструменти за подпомагане на икономиките от ликвидна гледна точка. По отношение на ЕГФ очакванията ни са да използваме 20% от средствата в него за инструменти за пряко и непряко дялово финансиране. Което идва да покаже, че обръщаме внимание не само на това да допълваме подкрепата от националните програми по линия на ликвидността, но също така и на това да се опитаме да изпреварим потенциалните резултати от една по-продължителна криза с ефект върху платежоспособността на икономиките, като подготвим инструменти, с които да ги подкрепим при една такава криза.

Как ще бъдат разпределени тези 25 млрд. евро? Казахте, че 20% от тях ще са за дялови инвестиции, т.е. 5 млрд. евро. Директно към бизнеса ли ще ги насочите или отново ще работите с финансови посредници? И как ще изберете секторите и/или компаниите, които ще получат тези средства?

Моделът ще остане индиректен - ЕИФ осигурява гаранциите и средствата чрез финансови посредници и фонд мениджъри. След над 10 години активна дейност в България работим с голям брой местни партньори - не само банки, но и по-малки финансови институции, включително и такива с дейност в сферата на микрофинансирането. Що се отнася до това накъде ще насочим средствата, не сме правили някакъв предварителен подбор на сектори - от самото начало работим по този начин и дейността ни се определя от търсенето на пазара. Отчитаме и настоящата специфична обстановка, в която някои сектори очевидно са по-засегнати от други, но се стремим да гарантираме, че не пропускаме дадени сектори. Същевременно, когато предоставяме гаранции на банки и финансови посредници, очакваме те да финансират компании, които не само се нуждаят от средства, но и са в състояние да бъдат устойчиви във времето. Така че, ако въпросът ви е дали ще зададем критерии за подбор - няма да го направим, но очакваме, че банките сами ще го сторят. Ето защо, за да сме сигурни, че банките няма да подходят твърде селективно и да лишат от подкрепа дадени сектори, които се нуждаят най-много от средства, структурираме продуктите си по такъв начин, че финансовите институции да бъдат подпомогнати от нашите гаранции и в случай на неизплащане на даден кредит да получат парите си от гаранцията. Тоест те трябват да са стимулирани - и това е ролята ни в този момент - да поемат определен риск, който не са поемали преди корона кризата.

Скорошно проучване на ЕИБ показа, че българските МСП изостават в иновациите и цифровизацията спрямо Европа - и в този смисъл може би по-голяма част от тях ще останат под радара. Как бихте отговорили на тези опасения?

Българският пазар не е под радара ни. Както знаете, ЕИФ от години работи за изграждането на екосистема за иновативните компании в страната и към днешна дата в България вече има такава екосистема - каквато нямаше допреди 10 години. Когато говорим за цифровизация например, тя заедно с климата е една от двете ключови цели на ЕС - така че ще се фокусираме много върху тях и в бъдеще. Но не само. Ще обърнем внимание и на социалните и на т.нар. подривни (disruptive) технологии, на нови технологии като blockchain или други, които могат да подпомогнат цифровизацията, климатичните цели или други значими сектори. Разработваме програми за инвестиции в тези сектори - вече споменах ЕГФ, но той не е единствен. Заедно със страните членки обсъждаме как да подобрим използването на средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост, предоставени на отделните държави. Както знаете, разпределението на тези средства се случва в много по-голяма степен на национално, отколкото на европейско равнище, но нашата цел е да предложим (както направихме с програмата JEREMIE преди 10 години) нашите услуги на българските власти, така че с наша помощ те да могат евентуално да насочат част от средствата от ЕС към допълнително развиване на екосистемата за стартъпи и иновативни компании в България.

Продължаваме да сме много активни в този сектор - мога да спомена фонда LauchHub Ventures, който е изключително успешен. В миналото по JEREMIE те получиха 9 млн. евро, но сега им предоставяме 20 млн. евро, което е доста съществена сума - близо половината от общо 44-те млн. евро в новия им портфейл, който очакваме да успеят да увеличат до 70 млн. евро.

Как се отрази корона кризата на пазара на рисков капитал и на местната екосистема?

До момента този пазар не бе толкова сериозно засегнат, макар че в хода на 2021 г. може да има по-негативни влияния. Планираме да инвестираме около 250 млн. евро в България през 2021 г. под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти.

Гаранциите на ЕИФ смекчават рисковете за банките, но все пак колко голям ще е проблемът с необслужваните кредити - както за бизнеса, така и за банките - и как може да бъде адресиран?

Засега не виждаме голям ръст в необслужваните кредити в Европа като цяло и в България в частност. Както знаете, банките прилагат мерки, включително на европейско ниво, за отлагане до известна степен на ефектите - преразглеждане и удължаване на сроковете на изплащане, отлагане с известен период обявяването на дадена експозиция в баланса си за нередовна. Това не означава, че няма да има необслужвани кредити, но въпросът е как да се справим с тях. Банките ще бъдат изправени пред ръст на необслужваните кредити, но предстои да видим какъв ще е той и дали ще говорим за скок, или предприетите мерки за разсрочване ще помогнат на пазара да бъде по-гъвкав във времето. Наскоро банковите асоциации в Германия и в Италия предложиха регулаторите в двете страни да предприемат известно адаптиране на правилата, което да позволи забавянето на изплащането на заемите на МСП. Мисля, че такова коригиране на правилата ще е необходимо на европейско равнище от регулаторна гледна точка.

Що се отнася до бизнеса - очевидно част от компаниите ще бъдат изправени пред неспособност да погасят задълженията си. Освен за необслужвани кредити говорим за забавяния в плащанията, разсрочвания, падежи и т.н. Някои фирми ще оцелеят, но ще отнеме много повече време. Други просто ще рухнат и това е факт. Но предстои да видим мащабите - очевидно в зависимост от това колко дълго ще продължи кризата, скокът в необслужваните кредити ще бъде много различен. И ако в Европа успеем да ваксинираме хората много бързо, може да достигнем по-бързо до минималното ниво на имунитет, необходимо, за да можем да управляваме ситуацията.

В зависимост от тежестта на ситуацията с необслужваните кредити, фалитите и т.н. това, което виждам като проблем, е капацитетът на бизнеса - и по-специално на малките и средните предприятия - да продължат с инвестициите и иновациите и занапред. Смятам, че действителният риск в резултат на тази криза не е това компаниите да оцелеят - някои ще оцелеят, други няма - но тези, които ще оцелеят, ще се сблъскат с друг проблем, а именно да съумеят да продължат да инвестират в бизнеса си в бъдеще. Това наричам инвестиционна криза, която може да последва кризата на платежоспособността в следващите месеци. Ето защо на европейско равнище активно призоваваме за повече подкрепа с дялов капитал, отколкото с инструменти за ликвидност или дори грантове. Грантовете са добър инструмент и държавите ги използват, но би било по-добре да използваме тези средства, за да подкрепим икономиката с дялови инвестиции. Затова и говорих за Механизма за възстановяване и устойчивост - защото чрез тази програма държавите получават субсидии и биха могли да помислят за това да използват тези субсидии за създаването на продукти за дялово финансиране, с които да подкрепят малките и средните компании и бизнеса като цяло в това да се справят в ефектите на кризата и да продължат да инвестират и в бъдеще.

Можем ли да очакваме при по-дълга криза фокусът на ЕИФ да бъде в по-голяма степен върху дяловото финансиране, отколкото върху гаранционните инструменти?

Това е моето очакване и моят призив. В края на юли заедно с Европейската комисия предложихме мащабна програма за дялови инвестиции в подкрепа на бизнеса, която за съжаление в крайна сметка не беше приета от ръководителите на страните членки, които предпочетоха варианта със субсидии за държавите. Но не е твърде късно да повишим общественото внимание и да обясним именно това, че освен субсидиите, които могат да са от полза, е важно и да използваме тези средства, за да инвестираме в капитал, така че компаниите да съхранят способността си да са "приемливи за банките" (bankable), както казваме в банковия сектор. Защото, ако имат капитал, могат да отидат в банката, да представят проектите си и да получат финансиране. Затова и призовавам министрите в цяла Европа да не прибързват само с краткосрочна подкрепа за бизнеса, а да мислят и за следващата стъпка.

Интервюто взе Мария Иванова

ЕИФ в България

През 2020 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) постигна 10-годишен рекорд в България, като отключи около 1.8 млрд. евро финансиране за малкия бизнес в страната, от които 1.2 млрд. евро са средства, предоставени чрез специално разработени в отговор на корона кризата гаранционни инструменти. За 2021 г. са предвидени инвестиции от около 250 млн. евро под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти по кредити. От тях около 140 млн. евро ще бъдат разпределени чрез три от местните фондове за дялови инвестиции, финансирани първоначално по инициативата JEREMIE, които сега реинвестират рециклираните по JEREMIE средства чрез нова инициатива - InvestBG.

Визитка

Алан Годар е главен изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд от януари 2020 г. Преди да поеме този пост, е бил генерален директор и главен директор риск в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В тези си роли има съществен принос към разработването и прилагането на Инвестиционния план за Европа (т.нар. план "Юнкер") и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). През 2010 г. Алан Годар е сред архитектите на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФСФ) и на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Преди присъединяването си към групата на ЕИБ през 1994 г. е работил за PriceWaterhouse в Париж и Лондон.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.