Прави впечатление и още нещо - че за подкрепа на бизнеса за излизане от ковид кризата ГЕРБ залага основно на средствата, които ще дойдат от ЕС по различните фондове и програми. А те не са никак малко - 50 млрд. лв. до края на 2030 г. Логично се предлага да продължат и много от сега действащите икономически мерки заради ковид.

Извън икономическите идеи на управляващата партия в програмата й се прокрадва и следното изречение: "Постигането на политическо съгласие ще бъде наш основен приоритет в следващия управленски мандат. Това може да бъде постигнато само чрез възстановяването и нормализирането на политическия диалог по ключови за страната въпроси, дори с цената да бъде ощетен нашият тесен партиен интерес." ГЕРБ вече заяви, че не би се коалирала с ДПС или с БСП след изборите, но пък програмата по-скоро звучи като заявка за допускане на компромиси в името на политическа подкрепа по различни теми.

1000 лв. минимална заплата, почти 200 млрд. лв. БВП в края на мандата

Подобно на документите на други партии, и тук изкушението да се дадат конкретни числа за заплати и пенсии е било голямо. Според ГЕРБ, ако се изпълнят всички политики, заложени в програмата им, до 2025 г. БВП на страната може да достигне 100 млрд. евро, или почти 200 млрд. лева. За ориентир - кризисната 2020 г. финишира със 118.6 млрд. лв. БВП, а от 2016 до 2019 г. икономиката е пораснала номинално с 26%. Има и още числа - 1000 лв. минимална заплата (при 650 лв. в момента, това е ръст над 50%, който е трудно неизпълним), 2000 лв. средна брутна работна заплата (при 1460 лв. в края на декември по данни на НСИ), както и 600 лв. средна пенсия (при 488 лв. за 2021 г. по сметки на НОИ).

По-скоро в контекста на подобряване на образованието в страната обещанието на ГЕРБ е средната преподавателска заплата във висшите училища да е 140% от средната за страната, или 2800 лева., а учителската - 125%.

Има и още обещания за увеличение на възнагражденията в публичния сектор. Например средното брутно месечно възнаграждение на лекар в страната в края на мандата да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор, а средното брутно месечно възнаграждение на професионалист по здравни грижи в края на мандата да достигне 2 средни брутни работни заплати в публичния сектор.

Подобно на други политически сили, и ГЕРБ предлага различни програми за квалификация и преквалификация на хора, останали без работа или заети в сектори с намаляващо търсене на служители. Предлага се създаване на "Национален фонд за дигитална и професионална трансформация на пазара на труда 2021 - 2025 г. за подкрепа на бизнесите чрез обучения, индивидуални консултации и др."

Нова идея е създаването на фонд "Квалификация" като част от Държавното обществено осигуряване. Посочено е, че той ще е за сметка на % от удръжките за фонд "Безработица", "друг осигурителен фонд или чрез минимална вноска от работодател и работник за индивидуално финансиране на обучение за професионално/кариерно развитие". Такава широка формулировка обаче предполага, че не се изключва увеличаване на осигурителната тежест с вноска (колкото и да е малка тя) и за новия фонд.

Ето и още няколко идеи:

• Промяна в регламента за изплащане на обезщетения при безработица - с намаляващ размер след 4-тия месец престой без работа (например първите 3 месеца 100%, за всеки следващи 3 се намалява с 20% до достигане на определения минимален размер на обезщетението).
• Стимули за работодатели и хора в пенсионна или предпенсионна възраст за заетост, предприемачество, обучения по дигитални умения.

Плоският данък се запазва, но общините могат да добавят свой

Във всички свои предизборни изяви досега ГЕРБ декларира, че няма да променят основните данъци и няма да въвеждат необлагаем минимум при данък общ доход. Това е записано и в програмата.

Но за сметка на това се възражда старата идея за увеличение на данък общ доход (в момента 10%) по преценка на общините. Ето и формулировката: "Необходимо е да се мисли за укрепване на данъчния капацитет на местните власти. Въвеждането на подоходен местен данък не е нова идея и ще даде възможност за реална децентрализация и провеждане на икономическа политика от местните общности. Разбира се, преценката за това ще е в ръцете на местните власти."

След като я отлагаше на няколко пъти, ГЕРБ предлага и завършване на реформата за определяне на такса смет на принципа "замърсителят плаща".

• Предлага се и въвеждане на механизъм как данъчните оценки на недвижимите имоти да са пазарни и да се осъвременяват всяка година.
• Говори се и за "доразвиване на данъчни и регулаторни стимули, особено по отношение на инвестиции в развойна и иновационна дейност, високи професионални умения на работната сила, специални инвестиционни проекти".
• Политиката на консервативна фискална политика се запазва, като в програмата се посочва, че "след отминаването на пандемията стремежът към балансиран бюджет отново трябва да е във фокуса на фискалната политика".

Като приоритет във финансовата политика се определя и изпълнението на плана за приемане на еврото. Според ГЕРБ "със съвместни усилия на всички политически сили" страната може да стане член на еврозоната още през 2024 г.

Малко повече борса

Подобно на други партии, и ГЕРБ възражда идеята за продажба на миноритарни дялове (до 15%) от публични предприятия чрез БФБ и превръщането им в публични дружества. Това обещание е от години и досега не е намерило реализация.

Предлага се и неясен фонд за участия в борсови IPO, който ще е с ресурс на държавния Фонд на фондовете.

С доза несигурност, формулирана като "струва си да се обмисли", е записано и въвеждане на допълнителен данъчен стимул при инвестиране от български физически лица в инструменти, търгувани на БФБ, и по-конкретно: на пазара за растеж на МСП и на регулирания пазар. Намаляване на годишния облагаем доход с размера на сумите, инвестирани в такива инструменти до момента на тяхната продажба.

Онлайн регистри, мерки за бизнеса в изостанали райони

В програмата на ГЕРБ има и още куп идеи, свързани с подобряване на бизнес средата. Някои от тях присъстват и в други предизборни платформи, други не са нови:

• Нов вид търговско дружество, което ще позволява гъвкава форма на управление, лесно придобиване, разпореждане с капитал и инвестиционни сделки за улеснение на стартъпи
• Ускорена и облекчена процедура по прекратяване и несъстоятелност. Тя беше поискана и от европейските ни партньори
• Всички основни държавни регистри трябва да са напълно дигитализирани до 2024 г., като дигитализацията включва прехвърлянето в електронна форма на всички документи, които са на хартиен носител, и преминаване към безхартиено водене и поддържане на регистрите.
• До 2023 г. за гражданите и фирмите ще има възможност да се заведе дело онлайн, включително без да се представят документите на хартиен носител, да се уведоми другата страна по делото по електронен път, да се заплатят дължимите съдебни такси по електронен път и да се присъства отдалечено, чрез видеоконферентна връзка, на съдебни заседания.
• За привличане обратно на емигрирали българи ще се осигурява едногодишна стартова подкрепа - поемане разходи за наем, гледане на дете до неговото записване в детска градина; финансови стимули за работа в области с ниски възнаграждения; осигуряване на безплатно обучение по български език за членове от семейството, които не владеят езика
• Подпомагане на бизнеса в изостанали райони чрез мерки за саниране, реконструкция на изоставени, общински или държавни жилища или изграждане на нови за преместващите се българи.

Пътищата и туризмът - пак приоритет

В туризма ще продължи субсидията за седалка в чартъри от 35 евро, като срок не е посочен. Ще се създаде гаранционен фонд за защита на потребителите. По-лесно ще се изграждат къмпинги. Ще има и нова бюрокрация - звено за контрол.

Продължават и много пътни проекти: "Хемус" трябва да е завършена до 2024 г., а "Струма" през Кресна до 2027 г. Обещава се старт на тунели под Шипка и Петрохан, разширение на "Тракия", старт на магистрала "Черно море", пътя Русе - Велико Търново, софийско околовръстно между Бояна и "Люлин". Готова трета метролиния, плюс разширение до "Арена Армеец" до 2026 г.

Всичко, но без детайли и срокове

В енергетиката ГЕРБ не изневеряват на досегашната си парадоксална политика да твърдят, че ще подкрепят едновременно всички технологии и енергоизточници - от АЕЦ, през газ до ВЕИ и водород, като същевременно обещават максимално дълго да запазят и въглищните ТЕЦ. Конкретни срокове и планове липсват. От една страна, се казва, че бъдещето на енергетиката не е централизирано производство с огромни мощности, а обратното - малки централи, разположени в близост до потребителя, независими енергийни общности, производство на енергия за собствено потребление, гъвкавост на системите и минимални загуби. А от друга, се говори за изграждане на нова ядрена мощност.

За комплекса "Марица-изток" се чертае план за газификация на централите плюс водород при запазване на работните места, но не се казва кой ще осигури нужните стотици милиони за трансформацията на самите ТЕЦ от въглища на газ, както и какво ще стане с миньорите, когато няма да има нужда от въглища. Вместо това е записано, че "ще положим всички усилия да запазим конкурентоспособността на термичните централи".