Половината от икономическия ръст от 2014 г. насам идва от европейските средства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Половината от икономическия ръст от 2014 г. насам идва от европейските средства

Половината от икономическия ръст от 2014 г. насам идва от европейските средства

Към края на 2020 г. са усвоени 54.4% от предвидените общо 9.9 млрд. евро от втория програмен период

2832 прочитания

© Tsvetelina Belutova


През 2020 г. брутният вътрешен продукт на България е с 16.7% над нивото си от 2013 г. в реално изражение по сметки на НСИ. Изчисления на Министерството на финансите на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0 показват, че половината от това увеличение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г., показва доклад, качен на страницата на ведомството в интернет през март 2021 г. Изчисленията представляват оценка на преките макроикономически ефекти от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях.

Последната подобна сметка за ефекта от евросредствата - през 2019 г., показа, че около една трета от растежа на българската икономика се дължи на еврофондовете.

Според симулациите, направени през СИБИЛА, стойността на общо създадения в страната брутен вътрешен продукт през периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-малка без европейските фондове. Към края на 2020 г. са усвоени 54.4% от предвидените 9.9 млрд. евро европейски средства или близо 5.4 млрд. евро. В сметките не са включени средствата в помощ на частния сектор за преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията, уточняват от Министерството на финансите.

Влиянието на еврофондовете

"През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС", пишат от Министерството на финансите. За справка, през 2014-2019 г. България се е приближила до средноевропейските нива с едва 7 процентни пункта - БВП на човек през 2019 г. беше 53% от средното за Европа при изравняване на цените, а шест години по-рано беше на 46%.

Най-значителен изглежда е прекият ефект от европейските средства върху частните инвестиции в България. Към 2020 г. разходите за брутообразуване на основен капитал, които включват инвестициите в машини, оборудване и сгради, са с 23.7% над потенциалното ниво без европейските фондове, показва симулацията на модела. Най-голям принос за увеличението на инвестициите между 2014 и 2020 г. идва от ОП "Развитие на човешките ресурси" с цели 12 пр. пункта. Това е и програмата с най-голям принос към растежа на БВП - според симулациите на СИБИЛА брутният вътрешен продукт щеше да е с 5.4% по-малък без европейските средства.

"ОПРЧР е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство", пишат от финансовото ведомство. Основният плюс идва от първата приоритетна ос от програмата - "Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места".

Ефектите от програмата се проявяват във всички направления - увеличение на заетостта с 10.7% и спад на безработицата с 4.8 пр.п., което пък води до ръст на потреблението на домакинствата, а в резултат и до увеличение на производството и нужда от инвестиции за разширяване на капацитета.

Усвоените средства по програмата за развитие на човешките ресурси са и основната причина за подобрението на показатели като средната работна заплата. Според изчисленията европейските фондове са допринесли с 6.7% към ръста на средните възнаграждения от 2014 г. насам, което е под една десета от общия ръст за периода.

Сметките на СИБИЛА

Моделът СИБИЛА е базиран на данни за производствените фактори в страната, като разходи за придобиване на машини и сгради, за научно-развойна дейност, за обучения на заети и безработни, за изграждане на нова и ремонт на стара инфраструктура. Моделът е симулационен и затова са важни не толкова абсолютните стойности на показателите, а относителните разлики между сценариите с еврофондове и без тях. "Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план", пишат от Министерството на финансите. Текущата оценка не представлява непременно максималните ползи, които страната може да извлече от евросредствата, става ясно от доклада.

През 2020 г. брутният вътрешен продукт на България е с 16.7% над нивото си от 2013 г. в реално изражение по сметки на НСИ. Изчисления на Министерството на финансите на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0 показват, че половината от това увеличение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г., показва доклад, качен на страницата на ведомството в интернет през март 2021 г. Изчисленията представляват оценка на преките макроикономически ефекти от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях.

Последната подобна сметка за ефекта от евросредствата - през 2019 г., показа, че около една трета от растежа на българската икономика се дължи на еврофондовете.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.