Дебатът за икономическия растеж: кой на какво залага (видео)

Как ще настигне България средните доходи в ЕС? Кои сектори ще движат икономиката? Трябва ли да се вдигат данъците? Може ли да се подобри бизнес средата? Как да се подкрепят бедните?

На тези и много други въпроси, засягащи бизнеса средата, се опитаха да отговорят основните политически партии в икономическия дебат, организиран от "Капитал" на 29 март. Поканени бяха партиите с най-голям шанс за новия парламент, като представители изпратиха от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Демократична България", а от формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ" отклониха поканата заради решението на партията да не влиза в дебати с конкурентите си.

Накратко може да се обобщи, че всички противници на ГЕРБ се обединиха около очевидното: страната продължава да е на дъното в ЕС по показателя БВП на глава от населението, а страни като Румъния, с които започнахме европейската си интеграция при равен старт в началото, сега са доста по-напред.

Обсъждането на отделните теми по минути можете да видите тук:

0- 5 мин Представяне на участниците в дебата
5 - 10 мин Въведение: какво се случи с икономиката на България през последното десетилетие
10 до 30 мин.: Основните цели на икономическата политика на партиите през следващия мандат: подобряване на бизнес среда, върховенство на правото, ефективност на публичните разходи
31 до 65 мин.: Двигатели на икономиката, които да я изведат на по-висока скорост: ръст на БВП, промени в данъчната политика, енергийна ефективност на икономиката, дигитализация, конкуренция, бизнес среда, образование
От 68 до 97 мин.: Въпроси на участниците един към друг: бюджетен дефицит и нов дълг, моделът на ББР, държавни бензиностанции, План за възстановяване и развитие на ЕС; електронно управление и дигитализация на публичния сектор
От 97 мин до 122 мин.: Въпрос от публиката: казусът "Автомагистрали" или скритото преразпределяне на ресурси извън закона за обществените поръчки и заключителни тези на партиите

"Основният отговор на въпроса защо икономиката на България продължава да расте, но с бавно темпо, е, че се изчерпа моделът, по който страната настигаше ЕС през първото десетилетие на този век", обяснява икономистът Георги Ганев, който е от гражданската квота на "Демократична България".

"Инвеститорите не инвестират от добри чувства. Те инвестират, когато са сигурни в правата си, в изпълнението на договорите. Когато могат да си правят дългосрочните планове и са убедени, че някой няма да дойде да открадне бизнеса им. За съжаление това в България се случва тревожно много. Затова е това ограничено инвестиране, което предопределя по-ниския ръст на производителност, а това е основата на дългосрочното забогатяване", каза още Ганев.

"Важно е растежът да е включващ, да е зелен, да е умен, но най-важно е да е висок. Ръст на БВП между 3 и 4% годишно е резултат, с който някоя страна членка би мога да се гордее. Но за страна, която има амбицията да конвергира по-бързо, съм съгласен, че това не е достатъчен растеж", казва Томислав Дончев от ГЕРБ. Той допълва, че няма как само една мярка да е ускорител на икономиката, затова и предложението им е "е микс от политики".

Дончев и неговият партньор в дебата - Владислав Горанов, посочиха че са нужни масирани инвестиции, увеличаване на квалификацията на работната сила, подобряване на инфраструктурата, по-добра бизнес среда, включително консенсусна съдебна реформа и драстично увеличаване на разходите за дигитализация, за иновации в частния сектор. Всичко това звучи добре, но очевидният въпрос е как променя бизнес средата партия, която е на власт от над десетилетие.

Ако има число в програмата на ГЕРБ, което предизвика най-много спорове, то това е амбицията през 2025 г БВП на страната да достигне 100 млрд. евро. Кризисната 2020 г. финишира със 118.6 млрд. лв. БВП, което означава, че през следващите години икономиката ще трябва да порасне номинално общо с над 66%. За сравнение - от 2016 до 2019 г., когато нямаше криза, общият номинален ръст на БВП е 26%. Според проф. Румен Гечев от БСП подобен ръст е нереалистичен, защото означава икономиката да се увеличава средно с 13% на година.

"Говорим за номинално нарастване на БВП, то включва и ценови промени. От замяната на лева с евро не се очакват ценови изменения. Но колкото по-богати ставаме, толкова повече цените ще растат по естествен път. И неслучайно говорим и за ценова конвергенция", допълва Горанов.

"Демократична България", ГЕРБ и ДПС смятат, че през следващите години данъците не трябва да се увеличават. БСП има своя визия, която включва по-високо облагане на хората с доходи над 3600 лв. на месец, както и по-висока данъчна ставка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. "Само с ниски данъци и ниски заплати не могат да се привличат преки чуждестранни инвестиции", смята Димитър Данчев от левицата.

"Институционалната среда е важна, затова трябва да рестартираме държавността и да възстановим прилагането на демокрацията. Да възстановим доверието в институциите. Да възстановим диалога между политическите партии", изтъкна пък като приоритети на ДПС Петър Чобанов.

Корекция: Във видео представянето на Владислав Горанов е допусната грешка. Вярната фактология е, че след като подаде оставка като министър на финансите през лятото на миналата година, той не се върна като депутат в парламента.