Дебатът за икономическия растеж: кой на какво залага (видео)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дебатът за икономическия растеж: кой на какво залага (видео)

Дебатът за икономическия растеж: кой на какво залага (видео)

Позициите на основните политически сили, изразени пред "Капитал"

Вера Денизова
6238 прочитания

Как ще настигне България средните доходи в ЕС? Кои сектори ще движат икономиката? Трябва ли да се вдигат данъците? Може ли да се подобри бизнес средата? Как да се подкрепят бедните?

На тези и много други въпроси, засягащи бизнеса средата, се опитаха да отговорят основните политически партии в икономическия дебат, организиран от "Капитал" на 29 март. Поканени бяха партиите с най-голям шанс за новия парламент, като представители изпратиха от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Демократична България", а от формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ" отклониха поканата заради решението на партията да не влиза в дебати с конкурентите си.

Накратко може да се обобщи, че всички противници на ГЕРБ се обединиха около очевидното: страната продължава да е на дъното в ЕС по показателя БВП на глава от населението, а страни като Румъния, с които започнахме европейската си интеграция при равен старт в началото, сега са доста по-напред.

Обсъждането на отделните теми по минути можете да видите тук:

  • 0- 5 мин Представяне на участниците в дебата
  • 5 - 10 мин Въведение: какво се случи с икономиката на България през последното десетилетие
  • 10 до 30 мин.: Основните цели на икономическата политика на партиите през следващия мандат: подобряване на бизнес среда, върховенство на правото, ефективност на публичните разходи
  • 31 до 65 мин.: Двигатели на икономиката, които да я изведат на по-висока скорост: ръст на БВП, промени в данъчната политика, енергийна ефективност на икономиката, дигитализация, конкуренция, бизнес среда, образование
  • От 68 до 97 мин.: Въпроси на участниците един към друг: бюджетен дефицит и нов дълг, моделът на ББР, държавни бензиностанции, План за възстановяване и развитие на ЕС; електронно управление и дигитализация на публичния сектор
  • От 97 мин до 122 мин.: Въпрос от публиката: казусът "Автомагистрали" или скритото преразпределяне на ресурси извън закона за обществените поръчки и заключителни тези на партиите


"Основният отговор на въпроса защо икономиката на България продължава да расте, но с бавно темпо, е, че се изчерпа моделът, по който страната настигаше ЕС през първото десетилетие на този век", обяснява икономистът Георги Ганев, който е от гражданската квота на "Демократична България".

"Инвеститорите не инвестират от добри чувства. Те инвестират, когато са сигурни в правата си, в изпълнението на договорите. Когато могат да си правят дългосрочните планове и са убедени, че някой няма да дойде да открадне бизнеса им. За съжаление това в България се случва тревожно много. Затова е това ограничено инвестиране, което предопределя по-ниския ръст на производителност, а това е основата на дългосрочното забогатяване", каза още Ганев.

"Важно е растежът да е включващ, да е зелен, да е умен, но най-важно е да е висок. Ръст на БВП между 3 и 4% годишно е резултат, с който някоя страна членка би мога да се гордее. Но за страна, която има амбицията да конвергира по-бързо, съм съгласен, че това не е достатъчен растеж", казва Томислав Дончев от ГЕРБ. Той допълва, че няма как само една мярка да е ускорител на икономиката, затова и предложението им е "е микс от политики".

Дончев и неговият партньор в дебата - Владислав Горанов, посочиха че са нужни масирани инвестиции, увеличаване на квалификацията на работната сила, подобряване на инфраструктурата, по-добра бизнес среда, включително консенсусна съдебна реформа и драстично увеличаване на разходите за дигитализация, за иновации в частния сектор. Всичко това звучи добре, но очевидният въпрос е как променя бизнес средата партия, която е на власт от над десетилетие.

Ако има число в програмата на ГЕРБ, което предизвика най-много спорове, то това е амбицията през 2025 г БВП на страната да достигне 100 млрд. евро. Кризисната 2020 г. финишира със 118.6 млрд. лв. БВП, което означава, че през следващите години икономиката ще трябва да порасне номинално общо с над 66%. За сравнение - от 2016 до 2019 г., когато нямаше криза, общият номинален ръст на БВП е 26%. Според проф. Румен Гечев от БСП подобен ръст е нереалистичен, защото означава икономиката да се увеличава средно с 13% на година.

"Говорим за номинално нарастване на БВП, то включва и ценови промени. От замяната на лева с евро не се очакват ценови изменения. Но колкото по-богати ставаме, толкова повече цените ще растат по естествен път. И неслучайно говорим и за ценова конвергенция", допълва Горанов.

"Демократична България", ГЕРБ и ДПС смятат, че през следващите години данъците не трябва да се увеличават. БСП има своя визия, която включва по-високо облагане на хората с доходи над 3600 лв. на месец, както и по-висока данъчна ставка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. "Само с ниски данъци и ниски заплати не могат да се привличат преки чуждестранни инвестиции", смята Димитър Данчев от левицата.

"Институционалната среда е важна, затова трябва да рестартираме държавността и да възстановим прилагането на демокрацията. Да възстановим доверието в институциите. Да възстановим диалога между политическите партии", изтъкна пък като приоритети на ДПС Петър Чобанов.

Корекция: Във видео представянето на Владислав Горанов е допусната грешка. Вярната фактология е, че след като подаде оставка като министър на финансите през лятото на миналата година, той не се върна като депутат в парламента.

Как ще настигне България средните доходи в ЕС? Кои сектори ще движат икономиката? Трябва ли да се вдигат данъците? Може ли да се подобри бизнес средата? Как да се подкрепят бедните?

На тези и много други въпроси, засягащи бизнеса средата, се опитаха да отговорят основните политически партии в икономическия дебат, организиран от "Капитал" на 29 март. Поканени бяха партиите с най-голям шанс за новия парламент, като представители изпратиха от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Демократична България", а от формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ" отклониха поканата заради решението на партията да не влиза в дебати с конкурентите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    sarunka avatar :-|
    sarunka

    от преразказа на дискусията липсва непознаването на функционирането на европейските фондове от представителите на демократична българия


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.