Световната банка понижи очакванията си за икономическия ръст в България през 2021 г. до 2.6%. Това е с 0.7 пр.п. под заложения темп в предходната прогноза на институцията от януари тази година. Нагласите за 2022 г. също са занижени с 0.4 пр.п. до 3.3% ръст на БВП. Това е сред малкото ревизии надолу в региона, в който попада страната (Източна Европа, Балканите и Централна Азия) спрямо януарските сметки на банката и се дължи на тежкото протичане на третата вълна на коронавируса в България и слабия темп на ваксиниране.
В доклада Световната банка отделя внимание и на текущите предизвикателства пред страната, като отбелязва, че пандемията е разкрила слабости в редица публични сфери като здравеопазване, образование, социална защита и администрация.
Предизвикателствата пред България
Експертите посочват също предпандемичния успех на икономиката на България, като отбелязват, че страната остава най-бедната и с най-големи неравенства в съюза. "Въпреки силния растеж от средно 3.6% през петте предпандемични години реалното сближаване на България към средните нива в ЕС остава слабо", пише в доклада за страната.
И още: "Потенциалът за растеж на България е подкопан от слабостите в управлението и институциите, видими през ниското обществено доверие в институциите, лошото качество на публичните услуги и ниския приток на чужди инвестиции."
Очакванията на банката
"Бавните нива на ваксинация предполагат, че свързаните с пандемията рискове ще останат високи поне до третото тримесечие на 2021 г. Занапред, политиците ще трябва постепенно да оттеглят мерките за фискална подкрепа и да използват разумно безпрецедентната сума европейски средства", пишат от Световната банка.
Според сметките на банката икономиката на България ще се върне към предпандемичните нива от 2019 г. чак през 2022 г. Това е при условие, че темпът на ваксинация се ускори.
Изборите са източник на несигурност - колкото по-бързо се сформира следващото правителство, толкова по-добре за възстановяването на инвеститорското доверие. От тях зависи и изпълнението на обещанието за свиване на бюджетния дефицит през годините - според средносрочната бюджетна прогноза, фискът ще бъде на минус до 2023 г., когато е заложен дефицит от 2.5 млрд. лв. или 2% от прогнозния БВП. През 2020 г. минусът беше 3.5 млрд. лв. или 3% от БВП.
Прекомерна смъртност
В доклада на Световната банка специално внимание е обърнато на високата смъртност от COVID-19 в Черна гора, Унгария, Босна и Херцеговина, България, Северна Македония и Хърватия.
"Статистическите данни за прекомерната смъртност навеждат на мисълта, че истинският процент може да е много по-висок, като около половината от икономиките в региона отчитат двуцифрено увеличение на смъртността в сравнение с предпандемичните години", пишат от Световната банка и обясняват високия процент с големия дял на възрастни хора в региона.
"Ваксинирането започна през декември, но темпът е неравномерен - варира от 5 дози на 100 души (България) до над 19 дози на 100 души (Унгария), отчасти заради забавяне на вноса на ваксини и общо нежелание", допълват още от банката.
Уникредит Булбанк прогнозира същото ниво на ръст в България през тази година, като при Световната банка. "След като се сви с 4.2% през 2020 г., БВП вероятно ще нарасне с 2.6% през 2021 г. и с 4.4% през 2022 г. Очакваме икономиката да се възстанови до нивото си от преди кризата към средата на 2022 г. Достигане на пълна заетост икономиката едва ли ще постигне преди края на 2023 г.", посочват в прогнозата си от най-голямата българска банка. "Несигурността остава висока, тъй като пътят към възстановяване на икономиката зависи от промяната в епидемиологичната обстановка и резултатите от предстоящите избори за парламент.", се казва още там. И в тяхната прогноза се отдава сериозно значение на масовата ваксинация, която да даде тласък на икономиката чрез по-голямото и отваряне.
Световната банка понижи очакванията си за икономическия ръст в България през 2021 г. до 2.6%. Това е с 0.7 пр.п. под заложения темп в предходната прогноза на институцията от януари тази година. Нагласите за 2022 г. също са занижени с 0.4 пр.п. до 3.3% ръст на БВП. Това е сред малкото ревизии надолу в региона, в който попада страната (Източна Европа, Балканите и Централна Азия) спрямо януарските сметки на банката и се дължи на тежкото протичане на третата вълна на коронавируса в България и слабия темп на ваксиниране.
В доклада Световната банка отделя внимание и на текущите предизвикателства пред страната, като отбелязва, че пандемията е разкрила слабости в редица публични сфери като здравеопазване, образование, социална защита и администрация.
4 коментара
"Световната банка: Потенциалът за растеж е подкопан от слаби институции и управление"
И от Космосът е видно , че властта у нас е тотално дефектирала!
Голяма заблуда е че наличните в ЕО ваксини могат да оправят нещо. Особено Астра Зенека, която и да изгражда имунитет го прави за 4 месеца. Безкрайно дълго за да може да има ефект. И след тези 4 месеца идва нов вариант (при който Астра Зенека вече не е приложима, защото е аденовирусна и вече има имунитет към аденовируса. Проблема на тези ваксини е че работят само срещу една част от вируса и не действат върху нищо друго. При което болест дето трае 10 дни намира мутация за 4 месеца много лесно. Единствената истинска ваксина засега е китайската. И единственият успял метод за да няма силни икономически последствия е да няма мерки. Като в Швеция.
Някой добре си е написал домашното, за което са му платили. В оригиналния текст на доклада ИЗОБЩО няма такива заключения. Напротив, пише, че Полша, Унгария и половината страни от ЕС са много по-зле от България. А тези, извън ЕС са под нулата.
До коментар [#1] от "bat_plamen":
Не съм съгласен. За да дефектира нещо, първо трябва да е работило нормално. Не смятам, че ГЕРБ са имали такъв период. През цялото време замиваха проблемите под леглото, възползвайки се от икономическия растеж, за да запълват дупки.
Като цяло не смятам, че изобщо сме били управлявани качествено от 30-те години на ХХ в.