Външна търговия 2020: Печеливши и губещи

Много експортно-ориентирани производители бяха ударени от кризата, но има и щастливи изключения

Темата накратко
  • В унисон с глобалните тенденции, през 2020 г. България отчете спад и в износа на стоки, и във вноса.
  • Много производители бяха ударени от кризата, но има и щастливи изключения като производителите на е-колела, козметика, стъклени изделия и др.
  • Силно се е свил вносът на автомобили и камиони, но са се увеличили покупките на лаптопи и мебели.

Пандемията удари глобалната търговия през миналата година с над 1.7 трлн. долара по сметки на Световната търговска организация. Затова и не е изненада, че България като малка и отворена икономика не остана назад от общата тенденция и отчете спад както на износа на стоки, така и на вноса. Коронавирусът изтри 3.76 млрд. лв. от стойността на продажбите на български стоки в чужбина и 5.9 млрд. лв. от внасяните в страната стоки.

Големите двигатели на спада са два и са познати. Първо, значително по-слабите продажби на горива в чужбина в резултат на срива на котировките на петрола на международните пазари и сривът на търсенето. И по-ключово: временното затваряне на заводи в Европа и слабото търсене на стоки като автомобили и дрехи свиха износа на текстил и авточасти от България.

И същевременно, макар че много големи и малки производители усетиха удара от кризата, някои браншове откриха и изненадващи позитиви. Тук приятните изненади са някои видове козметика, стоки за по-уютен и удобен престой у дома или електрически велосипеди. Сега стои въпросът дали бумът в тези сегменти ще е траен.

По-красивото лице

Още през май 2020 г. доклад на McKinsey очертава ефекта на пандемията върху козметичния бизнес. Според сметките на анализаторите покупките на козметика и парфюми намаляват с 55 - 75% при престижните марки в началото на кризата. В България козметичният сектор започна да се възстановява едва в края на миналата година след срив на продажбите до 40% към юни по данни на най-големите търговски вериги.

Тъй като браншът не предлага стоки от първа необходимост, разбираемо претърпява загуби от работата вкъщи, ограниченията за събития и необходимостта от носене на маски. Има обаче изключения. От McKinsey посочват, че някои продуктови групи за кожа, коса и баня отчитат плюсове от по-силното навлизане на "грижата за себе си" и на домашни процедури за разпускане. Консултантската компания посочва и още едно изключение - гримовете за очи, и дават пример с Китай, където още през февруари Alibaba отчете ръст на продажбите на гримове за очи от 150% на месечна база.

Вероятно на това се дължи скокът на продажбите на грим и продукти за грижа за кожата от България в чужбина - през 2020 г. те нарастват с цели 43% до 126.5 млн. лв. От тях 22.6 млн. лв. е износът на цветна козметика за очи към Германия и Люксембург (от 6.5 млн. година по-рано), а козметиката за грижа за кожата расте с 20 млн. лв. до 91.2 млн. А кой ги купува? Други държави - членки на ЕС, като Германия, Франция, Гърция, Люксембург и Испания, които са отговорни за 44% от продажбите през 2020 г., съдейки по данните на НСИ.

Сапуни и стерилизация

Надали е изненада и увеличението на продажбите на сапуни, препарати за почистване на повърхности, прахове за пране и подобни в чужбина - растежът е с 25%, или почти 46 млн. лв., до общо 231.7 млн. за годината. Конкретно при сапуните увеличението е с цели 80% до приходи от продажби от 65 млн. лв., показват данните на НСИ. Препаратите за повърхности пък отчитат повишение от 13% до 147 млн. лв. Най-големият пазар за стоките за почистване е Румъния, закъдето са насочени продажби за над 62 млн. лв., следвана от Украйна с 22.7 млн. лв. и Гърция с малко над 20 млн. лв.

Немалък ръст е видим и при стоките от стъкло - продажбите в чужбина са със 150 млн. лв. (19%) над нивото от предходната година, като така общата сума достига 943 млн. лв. Най-значителен е растежът при съдове за стерилизация - бутилки, флакони, ампули, бурканчета и други. Стойността на продажбите на подобни стоки в чужбина се повишава с цели 67% до 422.8 млн. лв. през 2020 г. Интересът идва предимно от съседните на България страни - в Македония продажбите достигат 142 млн. лв., в Румъния износът е за 85 млн. лв., а в Гърция - 63 млн. лв.

Заразеният транспорт

Ефектът на ковид-19 върху мобилността в страната може да се проследи през няколко показателя, като например оборотаот търговия на дребно с гориво, който през март и април миналата година се срина с 40% и все още е с около -20% под нивата си отпреди пандемията. Друг измерител може да са седмичните доклади на Google за придвижването в общността, които показват по-слаба активност на хората при всяко затягане на ограничителните мерки. А трети е вносът на превозни средства.

Импортът на леки автомобили се сви с 22.5% през 2020 г., показва националната статистика. Стойността на внесените от чужбина коли намалява с почти 430 млн. лв. на 1.47 млрд. лв. Намаляват също и покупките на други превозни средства - трактори (с 27.6% на 528 млн.), микробуси и автобуси (с 56% на 50 млн.), автомобили за превоз на стоки, включително шасита с кабина (-25% на 313 млн. лв.). Добра новина е, че секторът вече се отърсва от кризата и през последното тримесечие на 2020 г. вносът се приближава до предкризисните нива.

Междувременно пандемията предизвиква бум в друг транспортен бранш - този на велосипедите. Към края на годината вносът на електрически е с 26% над нивото от предходната година, като така общата стойност приближава 32 млн. лв. При обикновените велосипеди увеличението е с 62% на 11.5 млн. лв. Размерът на българския пазар обаче е нищо в сравнение с това, което български фирми откриха като потенциал в други страни - членки на ЕС.

Продажбите на български електрически велосипеди растат стремглаво от няколко години (след като ЕС ограничи вноса на евтини такива от Китай), но пандемията, изглежда, допълнително изостря търсенето. Според данните на НСИ стойността на българския износ на електрически велосипеди нараства с цели 192 млн. лв. (57%) през 2020 г. За справка - година преди това повишението отново беше много високо - със 127 млн. лв. Така в края на годината индустрията вече има пазар в чужбина за над половин милиард при 335 млн. година по-рано.

Най-големият пазар за български електрически колелета е Германия, където продажбите достигат 289 млн. лв., или със 77% над търсенето от предходната година, а в Белгия от износа на 73 хил. велосипеда са постъпили 147 млн. лв. приходи. Дания се оформя като нов пазар с увеличение на продажбите от 8.7 млн. лв. през 2019 г. на 42.7 млн. в пандемията.

Престоят у дома

Очаквано новата нормалност на хоум офис - дистанционно обучение, липса на детски градини и като цяло повече време, прекарано вкъщи, принуди домакинствата да преосмислят домашния интериор и обзавеждане. Така вносът на дървени маси за хол и кухня расте с 16% до стойност от 103 млн. лв., а покупките на матраци и възглавници от чужди производители се повишават с 21% - на 79 млн. лв. Аналогичен ръст е видим и в данните за износа, а пример е производителят на матраци "ТЕД-бед", който отчита рекордни продажби от 60 млн. лв. в кризисната 2020 г. ТЕД е експортно ориентирана компания и продава над 50% от продукцията си на чужди пазари като САЩ, Германия, Унгария, Румъния и Гърция.

Дистанционното обучение и работата от вкъщи пък принудиха домакинствата да се снабдят всеки член на семейството с по един лаптоп. В резултат вносът на лаптопи и клавиатури в България расте със 17% на 642 млн. лв. Покупките на телефони, от друга страна, намаляват, макар и слабо - с 1.9%. Затворените фитнеси пък водят до спад на продажбите на съоръжения за спорт както във вноса (с 8.2% на 51 млн. лв.), така и в износа (с 16% на 160 млн. лв.).