Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент

Петър Чобанов

Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент

Според новосъздадения Съвет по икономически и публични политики държавната администрация може да се оптимизира

8567 прочитания

Петър Чобанов

© Надежда Чипева


По-ефективни публични разходи и услуги, ниски данъци и осигуровки, подобряване на бизнес средата чрез премахване на бюрократични пречки и финансова децентрализация в помощ на общинските бюджети. Това са едрите щрихи в стратегия за дългосрочен ускорен растеж на българската икономика, която беше представена днес от новосъздадения Съвет по икономически и публични политики (СИПП) към УНСС.

Автори са доц. Петър Чобанов, който е кандидат-депутат от ДПС и беше финансов министър в кабинета "Орешарски", Кузман Илиев, кандидат-депутат от листите на ВМРО, Никола Филипов, Михаил Кръстев и Владимир Сиркаров. Илиев и Сиркаров бяха водещи на икономическо предаване в "Тв Европа" и "Нова тв", а Михаил Кръстев е журналист в "Тв Европа", която се управлява от Георги Харизанов.

Повечето идеи в стратегията не са нови и са предлагани и от други икономисти, някои от тях можеха да се прочетат и в предизборните платформи на определени партии. Авторите обаче посочват, че визията им е чисто експертна, а целта им е да провокират икономически дебат, независимо кое ще е следващото правителство.

По-ефективни публични разходи

Първата част от предложенията за промени на екипа от СИПП е насочена към публичната сфера. "Така както българските граждани и предприемачи са силно засегнати от кризата и трябва да правят повече с по-малко ресурс, така и държавата трябва да прояви солидарност", посочват икономическите експерти. С други думи - свиване на неефективни правителствени разходи, програми и администрации.

Сред конкретните предложения за промени в публичната сфера са разписани:

  • Реална дигитализация и електронно управление;
  • Реален функционален анализ на администрацията, който да покаже кои публични услуги и дейности могат да отпаднат или автоматизират;
  • Поетапен процес по свиване на броя на заетите в държавната администрация, а за тези, които останат - достойно заплащане след преизчисляване на новите възможности за увеличение;
  • Прозрачност на обществените поръчки, електронни търгове и строго дефинирани критерии за качество;
  • Дискусия относно статута на Агенция "Пътна инфраструктура" и създаване на единен регистър на пътищата в България, както и оценка на пътищата, амортизацията им, разходите за поддръжка, за да се установи устойчив модел за финансирането им.

По сметки на икономическите експерти в рамките на 5 - 10 години тези стъпки биха довели до спад на бюджетните разходи от 40% от БВП в момента на 32%.

По-ниски данъци

Намаляване на фирмените разходи и запазване на марж на печалбата е ключово за излизане от кризата, защото така фирмите остават способни да създават работни места и инвестиции, посочват от СИПП. Сред предложенията на екипа са нулев данък печалба за бизнеси, които решат да реинвестират печалбата си, както и редакция на текстове в Кодекса на труда за по-гъвкаво наемане и освобождаване на служители.

Друго предложение е отпадането на данък дивидент, намаляване на данък общ доход на ЕТ до 10%, премахване на данък "уикенд" и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС - предложения, които бяха лансирани и от ВМРО за изборите. "Ефектите от подобна мярка няма да имат сериозни количествени измерения, но ще внесат стимул за изсветляване на приходи и повишаване на събираемостта", пише в стратегията.

Идея, която намира подкрепа и от бизнес организации, е преминаване към диференцирана минимална заплата по професии и региони. "Негативният ефект върху фиска ще бъде компенсиран многократно във времето през ръста в крайното потребление и допълнителното изсветляване на икономиката", пишат от СИПП.

Те също посочват, че плоският данък трябва да бъде запазен, като казват, че няма логика да се увеличи данъчното облагане на хората с по-високи доходи, когато капиталът и работещите в една страна са недостатъчни, както е случаят в България.

Бизнес средата и децентрализацията

Създаване на отделна стратегия за развитие на капиталовия пазар, подобряване на финансите и ефективността на държавните фирми, отмяна на бюрократични пречки и промяна на регулации, които пречат на бизнеса на база онлайн предложения през "Портал за предложение и проблеми, възникнали от регулацията на бизнеса" - това са част от стъпките, които СИПП предлагат за подобряване на бизнес средата с цел увеличение на вътрешни и чуждестранни инвестиции в страната.

Друго предложение, което намира широка подкрепа в експертните среди, е финансовата децентрализация - от СИПП твърдят, че приходите от местни данъци и такси стигат за покриване на едва 15% от разходите на общините. По техни сметки през 2021 г. към бюджета на общините могат да постъпят над 800 млн. лв. от пренасочването на 20% от приходите от подоходен данък. Това би повишило собствените приходи на общините с повече от 30% без увеличаване на данъчната тежест за гражданите, а дългосрочно местната власт има стимул да привлича повече работещи хора към себе си, за да генерира по-висок приход.

Всъщност това, което липсва на документа, са малко по-задълбочени числа за предлаганите мерки. Държавният бюджет е на дефицит към март и вероятно минусът в края на годината ще се окаже по-голям от очаквания. Тоест балансът между мерки за понижаване на данъчната тежест и за оптимизиране на държавните разходи може и да не излезе.

По-ефективни публични разходи и услуги, ниски данъци и осигуровки, подобряване на бизнес средата чрез премахване на бюрократични пречки и финансова децентрализация в помощ на общинските бюджети. Това са едрите щрихи в стратегия за дългосрочен ускорен растеж на българската икономика, която беше представена днес от новосъздадения Съвет по икономически и публични политики (СИПП) към УНСС.

Автори са доц. Петър Чобанов, който е кандидат-депутат от ДПС и беше финансов министър в кабинета "Орешарски", Кузман Илиев, кандидат-депутат от листите на ВМРО, Никола Филипов, Михаил Кръстев и Владимир Сиркаров. Илиев и Сиркаров бяха водещи на икономическо предаване в "Тв Европа" и "Нова тв", а Михаил Кръстев е журналист в "Тв Европа", която се управлява от Георги Харизанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Как да не заобичаш Чобанчето в едно с цялото ДПС ?!

  • 2
    daskal1 avatar :-?
    daskal1

    Диференцирайте данъка дивиденти от този по печалбите, но защо да го елиминирате? Или никой не реализира корпоративни печалби, масово с години се кара на загуби ?

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    В Естония няма данък печалба, ако печалбата не се разпредели (не се дадат дивиденти).

    За да се конкурираме с Естония премахването на данъка върху корпоративната печалба (или поне начисляването му само когато се разпределя дивидент) е стъпка в правилната посока, макар че е недостатъчно, трябва още да се работи за да може България да се конкурира с Естония.

    Прочетете повече за фирмите в Естония, които лесно се откриват от чужденци, имат сравнително ниски разходи за счетоводство, бюрокрацията е значително по-малко.

    Според мен вместо да се маха данък дивидент е по-добре да се махне данъка върху печалбата. Това ще направи излишни всички данъчни трикове за избягване на данъка върху печалбата и ще облекчи значително воденето на счетоводство и данъчното планиране.

    Освен това България не само, че не прави всичко възможно за да привлича дигитални номади, но и с политиката си ги затруднява да идват. Потърсете статията "Имиграцията на дигитални номади в България не е достатъчно лесна ", която публикувах в блога си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал