Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент

Петър Чобанов

Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент

Според новосъздадения Съвет по икономически и публични политики държавната администрация може да се оптимизира

6833 прочитания

Петър Чобанов

© Надежда Чипева


По-ефективни публични разходи и услуги, ниски данъци и осигуровки, подобряване на бизнес средата чрез премахване на бюрократични пречки и финансова децентрализация в помощ на общинските бюджети. Това са едрите щрихи в стратегия за дългосрочен ускорен растеж на българската икономика, която беше представена днес от новосъздадения Съвет по икономически и публични политики (СИПП) към УНСС.

Автори са доц. Петър Чобанов, който е кандидат-депутат от ДПС и беше финансов министър в кабинета "Орешарски", Кузман Илиев, кандидат-депутат от листите на ВМРО, Никола Филипов, Михаил Кръстев и Владимир Сиркаров. Илиев и Сиркаров бяха водещи на икономическо предаване в "Тв Европа" и "Нова тв", а Михаил Кръстев е журналист в "Тв Европа", която се управлява от Георги Харизанов.

Повечето идеи в стратегията не са нови и са предлагани и от други икономисти, някои от тях можеха да се прочетат и в предизборните платформи на определени партии. Авторите обаче посочват, че визията им е чисто експертна, а целта им е да провокират икономически дебат, независимо кое ще е следващото правителство.

По-ефективни публични разходи

Първата част от предложенията за промени на екипа от СИПП е насочена към публичната сфера. "Така както българските граждани и предприемачи са силно засегнати от кризата и трябва да правят повече с по-малко ресурс, така и държавата трябва да прояви солидарност", посочват икономическите експерти. С други думи - свиване на неефективни правителствени разходи, програми и администрации.

Сред конкретните предложения за промени в публичната сфера са разписани:

  • Реална дигитализация и електронно управление;
  • Реален функционален анализ на администрацията, който да покаже кои публични услуги и дейности могат да отпаднат или автоматизират;
  • Поетапен процес по свиване на броя на заетите в държавната администрация, а за тези, които останат - достойно заплащане след преизчисляване на новите възможности за увеличение;
  • Прозрачност на обществените поръчки, електронни търгове и строго дефинирани критерии за качество;
  • Дискусия относно статута на Агенция "Пътна инфраструктура" и създаване на единен регистър на пътищата в България, както и оценка на пътищата, амортизацията им, разходите за поддръжка, за да се установи устойчив модел за финансирането им.

По сметки на икономическите експерти в рамките на 5 - 10 години тези стъпки биха довели до спад на бюджетните разходи от 40% от БВП в момента на 32%.

По-ниски данъци

Намаляване на фирмените разходи и запазване на марж на печалбата е ключово за излизане от кризата, защото така фирмите остават способни да създават работни места и инвестиции, посочват от СИПП. Сред предложенията на екипа са нулев данък печалба за бизнеси, които решат да реинвестират печалбата си, както и редакция на текстове в Кодекса на труда за по-гъвкаво наемане и освобождаване на служители.

Друго предложение е отпадането на данък дивидент, намаляване на данък общ доход на ЕТ до 10%, премахване на данък "уикенд" и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС - предложения, които бяха лансирани и от ВМРО за изборите. "Ефектите от подобна мярка няма да имат сериозни количествени измерения, но ще внесат стимул за изсветляване на приходи и повишаване на събираемостта", пише в стратегията.

Идея, която намира подкрепа и от бизнес организации, е преминаване към диференцирана минимална заплата по професии и региони. "Негативният ефект върху фиска ще бъде компенсиран многократно във времето през ръста в крайното потребление и допълнителното изсветляване на икономиката", пишат от СИПП.

Те също посочват, че плоският данък трябва да бъде запазен, като казват, че няма логика да се увеличи данъчното облагане на хората с по-високи доходи, когато капиталът и работещите в една страна са недостатъчни, както е случаят в България.

Бизнес средата и децентрализацията

Създаване на отделна стратегия за развитие на капиталовия пазар, подобряване на финансите и ефективността на държавните фирми, отмяна на бюрократични пречки и промяна на регулации, които пречат на бизнеса на база онлайн предложения през "Портал за предложение и проблеми, възникнали от регулацията на бизнеса" - това са част от стъпките, които СИПП предлагат за подобряване на бизнес средата с цел увеличение на вътрешни и чуждестранни инвестиции в страната.

Друго предложение, което намира широка подкрепа в експертните среди, е финансовата децентрализация - от СИПП твърдят, че приходите от местни данъци и такси стигат за покриване на едва 15% от разходите на общините. По техни сметки през 2021 г. към бюджета на общините могат да постъпят над 800 млн. лв. от пренасочването на 20% от приходите от подоходен данък. Това би повишило собствените приходи на общините с повече от 30% без увеличаване на данъчната тежест за гражданите, а дългосрочно местната власт има стимул да привлича повече работещи хора към себе си, за да генерира по-висок приход.

Всъщност това, което липсва на документа, са малко по-задълбочени числа за предлаганите мерки. Държавният бюджет е на дефицит към март и вероятно минусът в края на годината ще се окаже по-голям от очаквания. Тоест балансът между мерки за понижаване на данъчната тежест и за оптимизиране на държавните разходи може и да не излезе.

По-ефективни публични разходи и услуги, ниски данъци и осигуровки, подобряване на бизнес средата чрез премахване на бюрократични пречки и финансова децентрализация в помощ на общинските бюджети. Това са едрите щрихи в стратегия за дългосрочен ускорен растеж на българската икономика, която беше представена днес от новосъздадения Съвет по икономически и публични политики (СИПП) към УНСС.

Автори са доц. Петър Чобанов, който е кандидат-депутат от ДПС и беше финансов министър в кабинета "Орешарски", Кузман Илиев, кандидат-депутат от листите на ВМРО, Никола Филипов, Михаил Кръстев и Владимир Сиркаров. Илиев и Сиркаров бяха водещи на икономическо предаване в "Тв Европа" и "Нова тв", а Михаил Кръстев е журналист в "Тв Европа", която се управлява от Георги Харизанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Как да не заобичаш Чобанчето в едно с цялото ДПС ?!

  • 2
    daskal1 avatar :-?
    daskal1

    Диференцирайте данъка дивиденти от този по печалбите, но защо да го елиминирате? Или никой не реализира корпоративни печалби, масово с години се кара на загуби ?

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    В Естония няма данък печалба, ако печалбата не се разпредели (не се дадат дивиденти).

    За да се конкурираме с Естония премахването на данъка върху корпоративната печалба (или поне начисляването му само когато се разпределя дивидент) е стъпка в правилната посока, макар че е недостатъчно, трябва още да се работи за да може България да се конкурира с Естония.

    Прочетете повече за фирмите в Естония, които лесно се откриват от чужденци, имат сравнително ниски разходи за счетоводство, бюрокрацията е значително по-малко.

    Според мен вместо да се маха данък дивидент е по-добре да се махне данъка върху печалбата. Това ще направи излишни всички данъчни трикове за избягване на данъка върху печалбата и ще облекчи значително воденето на счетоводство и данъчното планиране.

    Освен това България не само, че не прави всичко възможно за да привлича дигитални номади, но и с политиката си ги затруднява да идват. Потърсете статията "Имиграцията на дигитални номади в България не е достатъчно лесна ", която публикувах в блога си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.