Икономическото бъдеще на Централна и Източна Европа: От интелигентно следване до смело лидерство

Откриват се реални възможности в общоевропейските проекти за зелена енергия

Божидар Джелич е ръководител на инвестиционното банкиране за Централна и Източна Европа в банка Lazard, бивш вицепремиер и министър на финансите и науката на Сърбия.

В по-голямата си част икономиките в преход от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и бившия Съветски съюз показаха впечатляващ растеж и значителен икономически напредък през трите десетилетия след падането на Берлинската стена. Полският БВП на глава от населението е нараснал девет пъти и Полша е една от трите държави в света заедно с Китай и Австралия, която не е била в рецесия от 1992 до 2019 г.

Регионът около Прага е на 6-о място по отношение на богатството на глава от населението в ЕС и е далеч пред Париж, Стокхолм или Щутгарт. През първите три десетилетия на преход рецептите за икономически успех се основаваха на благоприятна комбинация от ценови предимства и технически умения в региона.

Въпреки това с намаляващата и по-скъпа работна сила и много работни места, засегнати от зелените и дигиталните тенденции, регионът е в критичен момент. Ако иска да избегне попадането в неуловимия капан на средните доходи, ще трябва да намери нови източници на конкурентно предимство.

Най-голямото постижение: Интеграция в глобални вериги за създаване на стойност

Интегрирането в глобални вериги за създаване на стойност като автомобилната индустрия е най-известната и може би най-успешната стратегия за успех. Конкуренцията от азиатски и американски производители на автомобили принуди германските, френските и италианските производители да търсят начини за намаляване на разходите. Това се оказа чудесна възможност за страни в близост до индустриалния център на Европа.

Автомобилната индустрия осигурява 44% от промишленото производство в Словакия и 40% от нейния промишлен износ, както и в Чехия и Унгария. Докато делът на автомобилния сектор е по-малък в икономиките на Полша, Румъния и Словения, индустрията е създала цели клъстери и е съживила индустриалната дейност чрез вторични въздействия върху вътрешните вериги на доставки. Напоследък интеграцията във веригите за създаване на стойност играе все по-важна роля в икономическото развитие.

Много атрактивни работни места се появиха от аутсорсинга на ИТ и бизнес услугите. Единадесет държави в региона са класирани сред 35-те най-големи аутсорсинг дестинации в Kearney Global Services Location Index за 2019 г., а 15 града са в 100-те аутсорсинг суперградове, определени от консултантската компания Tholons. В региона има над милион ИТ разработчици, а възлагането на ИТ и бизнес услуги на външни изпълнители трансформира градове като Краков в Полша или Сибиу в Румъния.

Основният риск: попадане в "капана на средните доходи"

Въпреки това още преди настъпването на пандемията от ковид-19 политиците и бизнесмените в региона започнаха да осъзнават, че интеграцията в глобалните вериги за създаване на стойност увеличава уязвимостта към външни шокове и създава сериозен риск от оставане в капана на средните доходи или стигане до т.нар. постиндустриална стагнация.

Това е преди всичко защото най-голямата сила на региона - неговата квалифицирана и конкурентоспособна работна сила, намалява и става по-скъпа. Всъщност почти всички посткомунистически страни имат нестабилна демографска картина.

Ниското ниво на раждаемост, съчетано с нарастващата емиграция, оказа силно влияние. Между 4 и 10% от населението на страните от ЦИЕ са се преместили на Запад през последните 15 години. С напрежението на пазара на труда силата на договаряне на заплатите бързо променя позицията си.

Ръстът на производителността и ръстът на заплатите в региона като цяло вървят ръка за ръка, но от около 2016 г. политическите решения, преговорите и стачките са нарушили връзката между производителността и заплатите. Само за четири години номиналната минимална работна заплата се е увеличила средно с 39% в страните от ЦИЕ, три пъти по-бързо, отколкото в "стария ЕС", и много над растежа на производителността.

Още преди пандемията политиците и бизнесмените в региона осъзнаха, че интеграцията в глобалните вериги за създаване на стойност увеличава уязвимостта към външни шокове и създава сериозен риск от оставане в капана на средните доходи.

Освен това най-успешните индустрии в региона са най-засегнати от двойните тенденции на дигитализация и екологизиране. Автомобилната индустрия претърпява безпрецедентни сътресения поради преминаването към електрически превозни средства и цифрови технологии. Много традиционни аутсорсинг работни места в региона са под заплаха от роботизацията и изкуствения интелект.

Въглеродоемката енергия и промишлеността са под силен натиск. Европейската инвестиционна банка изчислява, че 55% от регионите на ЦИЕ в ЕС са изложени на висок риск от загуба на работни места поради двойни тенденции в сравнение с 23% в Южна Европа и 15% в Северна и Западна Европа.

Придвижване към зелено и цифрово бъдеще

Къде да намерим нови източници на конкурентно предимство и нови работни места? В традиционните сектори компаниите от Централна и Източна Европа трябва да постигнат предимство по мащаб или стойност, което да им гарантира силна позиция в Европа или в света. Вече има няколко успешни примера за тази стратегия в региона: Украинският гигант в птицепроизводството MHP прилага план за глобална експанзия в продължение на повече от десет години. Унгарският нискобюджетен авиопревозвач WizzAir, в който най-голям инвеститор е американската компания Indigo Partners, е основан през 2003 г., за да транспортира източноевропейците до новите им работни места на Запад. Пазарната му капитализация вече е по-голяма от тази на EasyJet и повече от два пъти над тази на Air France-KLM.

Чешката компания Sazka създаде единствения паневропейски лотариен оператор. Водещата унгарска банка OTP изкупува западни конкуренти, напускащи региона, и създава силна мрежа в единадесет държави с текуща пазарна капитализация от около 11 млрд. евро, почти двойно по-голяма от тази на бившия австрийски лидер в Централна и Източна Европа Raiffeisen.

Преминаването към зелена енергия накара западните компании да опитат да се отдалечат от въглищата и да увеличат дела на възобновяемите източници възможно най-бързо. Компаниите от ЦИЕ се опитаха да бъдат по-внимателни, като комбинират изкопаеми горива с възобновяеми енергийни източници през следващите три десетилетия, за да са активни едновременно в два времеви хоризонта: по време на преходния период, когато изкопаемите ресурси все още ще са необходими за стабилизиране на енергийните системи, и след прехода.

Чешката EPH придоби в серия сделки за няколко милиарда евро традиционни и възобновяеми енергийни активи в Германия, Франция, Великобритания, Ирландия и САЩ. В Полша и Унгария се създават национални енергийни шампиони под егидата на техните правителства около PKN Orlen, PGE и MVM, за да се конкурират на европейската сцена.

Но сега може би се откриват реални възможности в общоевропейските проекти за зелена енергия. Полша е една от седемте държави в ЕС, подкрепящи нова европейска верига за създаване на стойност - тази за батериите за електрически превозни средства, която вече е получила повече от 2 млрд. евро инвестиции от корейската LG Chem, белгийската Umicore и британската Johnson Matthey's. Унгария току-що получи обещание за 2 млрд. евро инвестиция от корейската SK за изграждането на най-голямата в Европа фабрика за батерии с мощност 30 GWh.

В технологиите новият модел изисква да се използват традиционните силни страни на науката и технологиите, за да се създадат европейски лидери и стартиращи фирми еднорози (с оценка от 1 млрд. долара). В електронната търговия полската версия на Amazon - Allegro, собственост на Cinven, Permira и Mid Europa, предизвика световно внимание, когато излизането ѝ на Варшавската фондова борса през октомври 2020 г. доведе до пазарна капитализация около 15 млрд. евро, по-висока относителна оценка отколкото добре познатия ѝ конкурент в САЩ.

Този регион се отличава с високи нива на киберсигурност: чешката Avast е включена в лондонския индекс Footsie100. Словашката Eset и румънската Bitdefender са едни от най-добрите компании за киберсигурност в света. Компанията за разработка на софтуер EPAM е с беларуски произход, има дълбоки корени в Централна и Източна Европа и е листната в САЩ с пазарна капитализация 20 млрд. долара.

Прибалтийските републики със своите заинтересовани регулатори се прочуха във финансовите технологии, особено в цифровите плащания и електронните пари, и могат да се похвалят с успехи като Transferwise или Revolut.

Румънската UiPath е водещата в света фирма за автоматизация на роботизираните процеси, като последното ѝ финансиране от 750 млн. долара я оценява на зашеметяващите 35 млрд. долара. Игрите също са много популярни, сред тях са такива лидери като полските CD Projekt и Huuge, сръбската Nordeus и словашката Pixel Federation. Всъщност делът на ИКТ в брутния вътрешен продукт на седем от единадесетте членки на ЕС от ЦИЕ вече надхвърля средния за ЕС.

Консолидацията в традиционните сектори, тактическият подход към енергийния преход и базираната на таланти, но не трудоемка, нова икономика са някои от новите възможности за ЦИЕ. Регионът може и трябва сам да създава лидери, пряко свързани с глобалната икономика. Няма гаранции за успех, но въпреки популизма и намаляването на населението регионът остава динамичен и в добра позиция да се възползва от непрекъснато променящите се възможности през следващите десетилетия. Все още може да станем свидетели на най-добрия икономически момент в Централна и Източна Европа.