Демографията през 2020 г.: Рекордна смъртност и спад на емиграцията

Населението продължава да застарява, а раждаемостта намалява

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Населението продължава да намалява и застарява въпреки по-малкото число на емигрирали, а смъртността е рекордно висока. Междувременно раждаемостта намалява с 2.4 хил., а браковете са със 7 хил. по-малко. Това показва демографската статистика за 2020 г., публикувана от Националния статистически институт (НСИ).

Към края на годината населението на България е с около 35 хил. души по-малко спрямо година по-рано, като така числеността намалява на малко над 6.9 млн. души. През 2020 г. броят на възрастните над 65 години остава почти без промяна, но със спада на числеността на населението техният дял нараства до 21.8% и прогнозите са това да продължи, докато работоспособното население намалява. Затова и тенденцията се посочва като един от рисковете пред фискалната стабилност на държавата (а и в региона на Централна и Източна Европа като цяло), която разчита на вноските на работещите за финансиране на социалната си система.

Рекордна смъртност

Миналата година в България са починали близо 125 хил. души, или с 15.4% (16.7 хил.) повече спрямо предходната година. Това се равнява на коефициент на смъртност 18 промила (брой починали на 1000 души от населението) при 15.5 година по-рано. Нивото на смъртност е най-високото, достигано в исторически план от 1960 г. (най-старите налични данни от Световната банка) насам. Според наличните данни на НСИ от 2000 г. абсолютната бройка също е рекордна за периода, като последният пик е през 2000 г. със 115 хил. починали. Седмичната разбивка на НСИ за годината показва, че най-силно е повишението през есента на 2020 г., по време на втората вълна на ковид-19 в страната.

Разбивката по възрасти показва, че увеличението на броя починали на годишна база през 2020 г. е най-значително в групите 50-54 г. (с 20.3%), 70-74 г. (с 26.7%), 75-79 г. (20%), но темпът е двуцифрен за всички възрастови групи над 40 г.

Драстичен спад на емиграцията

Едва 6.6 хил. са емигриралите в чужбина в пандемичната 2020 г. при 40 хил. година по-рано, показва националната статистика. Тя обаче отчита само хората, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес. От друга страна, броят на имигрантите остава относително непроменен спрямо предходната година - около 37.3 хил. души (от които 64% с българско гражданство при 62% през 2019 г.). Така от механичния прираст населението на страната получава плюс от 30.7 хил. души за годината.

Статистиката вероятно не улавя голяма група завърнали се българи още по време на първата ковид вълна. Според изчисления на база данни на "Гранична полиция" и на "Информационно обслужване" през периода март - май в страната са се върнали над 550 хил. души (без да се брои трафикът през гръцката граница) - с около 80 хил. повече от излезлите. За сравнение - през 2019 г. разликата е била едва 5 хил.

Демографията - по-зле от прогнозите

През 2018 г. НСИ публикува три сценария за развитието на населението през следващите десетилетия. Според първия - който се определя като реалистичен и съобразен с допусканията на ЕС за развитието на страните членки, населението на България през 2020 г. щеше да е 6.942 млн. души. Според оптимистичния сценарий (при благоприятни социално-икономически процеси в страната) числеността трябваше да е 6.953 млн., а негативният залагаше на 6.937 млн.

Според данните на НСИ намалението на населението към 2020 г. изпреварва дори негативния сценарий, като към края на годината числеността пада до 6.916 млн. души. Според него към 2050 г. населението ще се е свило до 5.67 млн. души, от които близо 29% ще са над 65 години.

До голяма степен разликата между реалността и прогнозата идва от очаквания за повече родени деца към 2020 г. - в негативния сценарий са заложени с 10 хил. повече деца до 4-годишна възраст. Голямо е и разминаването по още две линии - очаквания за повече възрастни (сметките на НСИ залагаха на 10.8 хил. повече хора над 70 г.) и млади хора между 20 и 35 години (разлика с 11.5 хил.). И докато първото разминаване може да се обясни с по-високата смъртност през 2020 г., второто вероятно се дължи на емиграцията.