Бюджетното завещание на Борисов
Следващото правителство наследява дефицит и изтънял фискален резерв. Ликвиден проблем няма, но полето за маневри е сведено до минимум
- При изтъняващ фискален резерв и бюджет на дефицит още първото тримесечие на годината опасенията за състоянието на публичните финанси се увеличават.
- Маневреността на следващите управляващи ще е значително ограничена, а освен това ще трябва да пласират и дълг на външните пазари.
- Нивото на фискалния резерв спада, но голяма част от него може да се използва гъвкаво.
Около 300 млн. лв. Това е приблизителната сума на извънредните разходи на кабинета, гласувани от началото на годината. Те са предвидимо предизборно безидейни - ремонти на храмове, общински пътища, канализация... Маниерът на раздаване напомня на месеците в края на всяка от последните няколко години, когато властта преразпределяше стотици милиони от бюджета след всяка обиколка на премиерския джип. Но сега икономиката е в криза, а финансите на държавата са планирани на почти 5 млрд. лв. дефицит. Има и още - към март бюджетът вече е на минус над половин милиард, а разходите са с почти една четвърт над миналогодишните. В допълнение - фискалният резерв, който най-общо казано, е разплащателната сметка на правителството, от която може да се черпят средства за (поне частично) покриване на дефицита и плащания по падежиращ дълг, започна да поизтънява.
Всички тези индикатори логично повдигат въпроса дали следващият кабинет ще разполага с достатъчно ликвидност, за да работи безпроблемно. А експертният дебат се нажежава от изострената следизборна обстановка и вероятността да се върви към нови избори и служебно правителство. То би било с по-вързани ръце, защото ще функционира без действащ парламент. В допълнение - прогнозите за възстановяване на икономиката за тази и следващата година като цяло се влошават.
Дефицит още през март
Към март бюджетните разходи превишават приходите с 656 млн. лв., което е най-големият дефицит за този период от годината от 2014 г. насам. Минусът се очакваше в някакъв момент, предвид че по закон бюджет 2021 е заложен с консолидиран дефицит от 4.9 млрд. лв. заради антикризисните мерки на правителството. Но докато през първото тримесечие приходите са с едва 2.2% над миналогодишните, разходите летят с цели 24% нагоре. Част от тях като 50-те лева добавка към пенсиите на пенсионерите трябва да спрат през април (което вероятно няма да е лесна политическа задача). Други - като доплащанията за работещите на първа линия медици - след като спре да действа извънредното положение.
В същото време се очаква през април да бъде направено първоначалното плащане за концесията на летище София, което е 660 млн. лв. с ДДС (по правило те трябва да влязат в Сребърния фонд и да не могат да се пипат, но за тях беше гласувано изрично изключение). Някои постъпления като тези от корпоративен данък пък ще се усетят към средата на годината, защото бяха променени сроковете за плащането им. Очакванията са до юли да постъпи и 1 млрд. лв. по механизма SURE на ЕС.
"Планът за възстановяване също e важен тази година от гледна точка на ликвидност, защото там ще получим един значителен аванс - поне 10% от цялата сума (над милиард лева). Но за да ги получим, трябва да е изпратен планът в ЕК и да е получил одобрение", посочва Георги Ангелов от институт "Отворено общество".
За разлика от минали години през тази в бюджета има и буфер - 5% от бюджетите на ведомствата не могат да се харчат до декември, когато ще има много по-голяма яснота как ще приключи годината.
И все пак много финансисти са на мнение, че следващото редовно избрано правителство ще трябва да внесе актуализация на бюджета.
"Всеки следващ финансов министър ще има значително по-голям проблем с маневреността и гъвкавостта в сравнение с 2009 г. Сега имаме ръст на разходите с 25%, които не могат да се свият", казва финансистът Любомир Дацов. Според него ще има риск, ако това темпо на разходите се запази. "Повечето решения на това управление са в една посока, без демонстриране на капацитет и обосновка защо се взимат. Проблемът е голям и той се нарича липса на доверие", допълва той.
"Според мен всяко ново правителство ще иска да си ревизира бюджета, защото този е направен от старото, с неговите приоритети. От друга страна, имаме един перманентен проблем с разходите, защото средствата за инвестиции обикновено не се усвояват. Вероятно и тази година някои проекти ще се ревизират, други ще се забавят. И може да има дори спестяване на средства", казва Ангелов.
Според хора, близки до властта обаче, има голяма вероятност дефицитът да надхвърли планирания. А причините са много извънредни разходи, както и твърде оптимистично планиране на държавните финанси. Странно прозвуча и изказването на премиера Бойко Борисов отпреди десетина дни, че правителството е гарантирало всички плащания, които дава в условия на пандемия, до края на май 2021 г.
Има ли резерв
Паралелно с това се появиха опасения и за нивото на фискалния резерв. Той играе две роли - краткосрочната е правителството да има ликвидност, за да посреща текущи плащания, а средносрочно да има сигурност, че България може да си плаща дълговете.
По последни данни към 9 април парите на правителството на депозит в БНБ са 5.9 млрд. лв., а извън това фискалният резерв обичайно включва и няколкостотин милиона лева в търговските банки, т.е. от началото на годината е изтънял с около 1.5 млрд. лв. А през септември 2020 г., след пласирания дълг на международните пазари, беше 13.5 млрд. лв. На седмо число всеки месец обаче обикновено се плащат пенсиите и традиционно нивото на резерва пада, а след това на 14-и, когато дойдат месечните постъпления по ДДС, леко се покачва. През април се чака и плащането по концесията на летище София. Спадащата наличност на средствата в резерва обаче събуди подозрения, че отиващото си правителство ще остави новите управляващи без ликвидност. Причината е, че т.нар. целеви фондове, които са част от резерва, като сума в момента са по-големи от самия резерв. На практика обаче средствата в резерва, с изключение на парите на т.нар. Сребърен фонд, могат и са се използвали през годините за оборотно финансиране от правителството (за логиката и принципа на отчитане - виж другия текст).
"Не е проблем, че нивото на резерва флуктуира, а че е планиран голям бюджетен дефицит от 4.9 млрд. лв. Ясно е, че фискалният резерв няма как да покрие този дефицит и през тази година трябва да се издаде дълг на международните пазари", посочва Георги Ангелов.
В бюджета е предвиден таван за поемането сумарно на до 4.5 млрд. лв. дълг, като досега са пласирани 800 млн. лв. на вътрешния пазар, т.е. остава лимит от 3.7 млрд. лв. Един служебен кабинет през следващите месеци може да пласира малки емисии на вътрешния пазар. Но ако се налага и реши - няма пречка да излезе и на международните пазари, защото все още е в сила договорът с четири международни банки - Сiti, JP Morgan Chase, BNP Paribas и Unicredit, по глобалната GMTN програма, сключен покрай фалита на КТБ през 2015 г. В този случай няма да е нужна и ратификация от парламент.
"Най-нормално е, ако има ново правителство, новият министър на финансите да отиде да се запознае с инвеститорите, преди да пласира нов дълг на международните пазари, Разбира се, може да го направи и служебно правителство, но ще е по-трудно и може би по-скъпо. Все пак пазарите искат да знаят какво ще се случва през следващите години, а е по-трудно правителство в оставка или служебен кабинет да убеждава инвеститорите как в 10-годишен план сме стабилни", казва Ангелов. И допълва, че не трябва да се политизира въпросът с емисията на дълг, "защото който и да управлява, ще трябва да я направи".
Статична сметка показва, че ако текущото ниво на резерва около 7 млрд. лв. (след очакваните постъпления) се допълни с дълг за още 3.7 млрд. лв., в края на годината, след като се приспадне и още 4.3 млрд. лв. дефицит (над вече реализираните 0.6 млрд. лв.), в резерва ще останат около 6.4 млрд. лв., или над законовия минимум. По-голям дефицит би променил тези сметки, но в общия случай той ще означава и нов по-висок лимит за дълга, така че за България няма непосредствена опасност, докато може лесно и евтино да се финансира от пазарите. Но при положение че първите месеци на годината обикновено са слаби откъм приходи, а следващия март ще падежира дълг за 2.5 млрд. лв., 2022 г. се очертава, меко казано, напрегната за следващия финансов министър. Отсега обаче е ясно и друго - че той ще трябва да работи по този начин почти през целия си мандат - дефицит не се свива за една година, а падежи на големи еврови емисии ще има и през 2023 и 2024 г.
