Какво стои зад числата на фискалния резерв

Малко или много са средствата във фискалния резерв? За да се даде отговор на този въпрос, всъщност трябва да е ясно какво стои зад сумите, които отчита Министерството на финансите в края на всеки месец. По закон фискалният резерв включва салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, т.нар. Национален фонд, аванси, учителски пенсионен фонд, средства на НЗОК, ядрените фондове и др. Затова и логично първото, което би направил всеки, който се интересува какъв ресурс е на разположение на правителството, е да извади от общата сума на резерва салдата по сметките на тези фондове, които са целеви. При размер на Сребърния фонд от малко над 3.3 млрд. лв., на Националния фонд от около 3 млрд. лв. (общо 6.3 млрд. лв. целеви средства само от двата най-големи фонда) и депозит на правителството в БНБ от 5.9 млрд. лв. към 9 април (което прави фискален резерв около 6.4-6.5 млрд. лв. към тази дата) логичното заключение ще е, че резервът е празен, защото парите в него са по-малко от всички целеви средства.

Това заключение няма да е съвсем коректно. Причината е начинът на управление и отчитане на повечето от тези средства. Те са (с някои изключения) част от т.нар. единна сметка по Закона за публичните финанси. Системата на единната сметка е въведена в далечната 2000 г. и, образно казано, събира в едно банковите сметки на всички бюджетни организации като активи и пасиви, а Министерството на финансите я управлява - грубо казано, както банка управлява депозитите на хората и фирмите. Салдата и лимитите за плащания по отделните сметки и депозити на съответните бюджетни организации са незасегнати, т.е., ако в даден момент тези средства са нужни, те трябва да са налични, но в останалото време Министерството на финансите може да използва ресурса по тях за други плащания.

Преглед на оригинала