Комбинацията от ниски лихви и висока инфлация обаче е предпоставка за надуване на балони в определени сектори от икономиката, като например този на недвижимите имоти. Засега такава диагноза за пазара в България изглежда пресилена, макар че активността не спадна, а цените продължиха да растат въпреки пандемията.

Прогнозите на повечето институции, следящи страната, са по-високите потребителски цени през тази година да са еднократно явление - нещо като ефект на наваксването, и през следващите една-две години покачването на индексите да се забави. Очакванията са в синхрон с тези за икономиката, чието възстановяване също ще е бавно.

Леко раздвижване през март

След като годината започна с дефлация, през март националната статистика отчете 0.6% повишение на потребителските цени (ИПЦ) на годишна база. Минусът се превърна в плюс основно заради поскъпване на горивата за автомобили. На месечна база инфлацията е 0.1% през март, като хранителните стоки са по-евтини с 0.1%, а транспортът поскъпва с 3%. Цената на горивата влияе директно на транспорта, а оттам се пренася и към голяма част от останалите икономически сектори.

Преглед на оригинала

Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), в който разходите за транспорт са с по-голяма тежест, инфлацията на годишна база е малко по-висока през март - 0.8%.

"Нормално е през първите три месеца на годината инфлацията да е по-ниска, защото през същия период на 2020 г., когато все още не бяхме в извънредно положение заради ковид, цените растяха. Така че този април вероятно ще видим малко по-висока инфлация", прогнозира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Темпът на повишение на цените се ускорява и в ЕС - от 0.9% през февруари на 1.3% през март по предварителни данни на Евростат и причината отново са енергийните цени.

Стойността на енергоносителите като петрол, природен газ, горива и електрическа енергия са в постоянен тренд нагоре още от края на 2020 г. От началото на април обаче той се засилва и настоящите нива вече започват да будят притеснение сред индустрията. Само за последните 6 месеца цената на петрола (Brent) се е повишила със 100%, за същия период поскъпването на природния газ е 50%, а на електроенергията - с над 60%. Всичко това в комбинация с почти двойно по-високата цена на CO2 емисиите (от 23 евро/тон през октомври до над 44 евро/тон през април), която плащат всички големи промишлени предприятия и енергийни централи, е основание за поскъпване на множество стоки и услуги. Още повече че прогнозите са високите цени на енергийните носители и въглеродните квоти да се запазят през цялата 2021 г., освен ако няма нов пик на епидемията и свързаните с това ограничителни мерки.

Преглед на оригинала

Предвестник за растящи цени е още една група стоки, която е с най-голяма тежест при изчисляването на инфлацията - храните. През миналата година търгуемата им стойност на международните борси падаше, но тази тенденция вече се обръща.

На по-високи обороти от лятото

Повечето анализатори обвързват по-високата инфлация и с възстановяването на икономиките по света и бавното връщане към предишния начин на живот с ускоряване на процеса на ваксинация. Прогнозите за България не правят изключение, като повечето залагат на 3-4% ръст на БВП през тази година.

Преглед на оригинала

"Базисната инфлация се очаква да се ускори в края на годината в резултат главно от отслабване на негативното влияние на въведените ограничителни мерки върху вътрешното търсене, както и поради косвени ефекти от поскъпването на горивата и храните върху цените на някои услуги", посочват от БНБ в своя последен Икономически преглед. Наскоро банката ревизира силно очакванията си за инфлация, като залага в края на годината хармонизираният индекс (ХИПЦ) да достигне 3% (при 2% в предходната прогноза). "Най-силно повишение на инфлацията в края на 2021 г. се очаква по линията на енергийните продукти и храните, което съответства на допусканията за значителен растеж на международните цени на тези суровини на годишна база", посочват анализаторите на централната банка.

"Тази година се очаква туристическият сезон да е по-добър от миналогодишния и това също ще се отрази на ценовите равнища", допълва Стайков. Според него миналата година са падали и цените на облекла и обувки, но с усилване на процеса на ваксинация се очаква да се възстанови и някаква социална активност. Така покупки, които са отложени през миналата година, най-вероятно ще се направят през тази.

Наскоро представено проучване на BNP Paribas Personal Finance в 15 държави от ЕС показва сходни потребителски настроения. Според него 42% от българите възнамеряват да харчат повече през тази година, което е по-високо от средното ниво за ЕС - 34%. Анкетираните заявяват, че ще харчат за почивки и пътувания, домакински електроуреди и ремонт на дома. "Това показва, че българите желаят да се върнат към начина си на живот отпреди пандемията и че песимизмът и намаляващата покупателна способност не са водещи фактори при планирането на покупки", коментират от финансовата институция.

А следващите години

Да се правят по-дългосрочни прогнози предвид, че не е ясно дори кога ще свърши пандемията, е трудна задача. И този дисклеймър напоследък присъства в анализите на почти всяка институция. И все пак засега очакванията са по-високите ценови равнища от тази година да не бъдат надхвърлени през 2022 г. От БНБ например залагат 0.7% в края на 2022 г., измерени през европейския индекс на потребителските цени (ХИПЦ). А причината са очаквания да отмине ефектът на поскъпване на енергийните продукти още през тази година. За сметка на това централната банка чертае по-висока базисна инфлация през следващите 1-2 години. "Това ще се определя от прогнозираното ускоряване на темпа на поскъпване на услугите и от постепенното преустановяване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки в условията на нарастване на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция", обясняват от банката.

Подобна е тезата и на Стайков. Според него основният инфлационен ефект ще е през тази година заради ниската база от миналата година, както и заради възстановяването на потреблението. "Това важи и за енергийните продукти. Имаше много ниски цени на газовите борси и тази година с възстановяването цените вървят нагоре. Другият важен фактор е, че ефектът на кризата върху пазара на труда не беше сериозен, продължава и увеличението на заплатите. Всичко това води до по-висока покупателна способност и по-високо търсене", казва икономистът от ИПИ.

Показателят за инфлация обаче е част от формалните критерии за влизане в еврозоната, което поне настоящото правителство заявява, че иска да стане в началото на 2024 г. Ако се сбъднат прогнозите за тази година, има вероятност страната временно да не изпълнява единия от Маастрихтските критерии, който предвижда инфлацията за последните 12 месеца да не надхвърля тази в трите най-добре представящи се страни в ЕС, увеличена с 1.5 процентни пункта. Например към март Гърция отчита -2% годишна дефлация, но ЕЦБ обичайно не взема под внимание страни с големи отклонения от средното за еврозоната, което е 1.3%.