Инфлационният скок в САЩ започва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Идва ли инфлация след пандемията

Инфлационният скок в САЩ започва

Reuters

Инфлационният скок в САЩ започва

Фед и Белият дом очакват ръстът на потребителските цени да е временен

Кирил Кирчев
9887 прочитания

Reuters

© Reuters


Когато през пролетта на 2020 г. настъпи пандемията, потребителските цени в САЩ паднаха в продължение на три последователни месеца. Сега ситуацията се променя на 180 градуса - през март те са били с 2.6% по-високи спрямо година по-рано при годишен ръст от 1.7% през февруари. Ускоряването на инфлацията е най-голямото от ноември 2009 г. Само през март цените са нараснали с 0.6% в сравнение с предходния месец, най-бързият темп от 2012 г., като голяма част от това се дължи на сериозното покачване на цените на бензина. Американската икономика излиза от кризата с голяма скорост, тъй като работните места се възстановяват и ваксинираните потребители започват да харчат с отпадането на облекченията.

Огромните финансови стимули на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. долара също са инжекция. Консултантската компания Capital Economics прогнозира, че това в комбинация с ниската база ще доведе до годишна инфлация от близо 4% до май. Федералният резерв промени политиката си и вече е склонен да толерира по-висока инфлация от 2%, но измерва ценовия индекс на разходите за лично потребление, при който тенденцията е да се движи с около една трета от процентния пункт под нивото на индекса на потребителските цени (CPI).

Засега инфлацията в еврозоната изостава от тази в САЩ и последно отчетената за март е 1.3%. ЕЦБ обаче има и друг проблем - с нейната политика тя трябва да адресира не една, а 19 инфлации в различните страни, които често не са в синхрон, а сега заради неравномерния удар на пандемията - още повече. Официалната прогноза на ЕЦБ е 1.5% за 2021 г., като в края на годината да достигне връх 2% и да спадне до 1.2% през 2022 г. Има и някои по-високи (но не и драстично) прогнози, като обаче и това не е малко на фона на отрицателните доходности на нискорисковите активи. "Например инвестиция в щатски дълг ще губи от 1% до 3% годишно от покупателната си способност. Това е цената за финансиране на високата задлъжнялост, като тя се плаща от инвеститорите. Парите ще търсят алтернативи с по-висок риск, което създава предпоставки за балон в цените на активите - процес, който вече се развива", обяснява ситуацията пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Най-голямата разлика между сегашното положение и това след глобалната финансова криза е как парите влизат в реалната икономика. През 2008 г. централните банки покриваха държавни разходи, насочени към стабилизиране на финансовата система и дефицита. Сега немалка част от стимулите са директно към сметките на американците, което води до нарастване на потреблението. Но инфлацията не е само монетарен феномен. Тя зависи много от очакванията на потребителите и бизнеса. Пандемията доведе до спиране на работата в много сектори, което се отрази на доставките на суровини и материали. Сега виждаме как добивът не може да отговори на търсенето и цените им растат много силно. Оттам се засилват и очакванията за инфлация.

"Тенденцията за по-висока инфлация не означава непременно рязко ускоряване на ръста на цените, нито постоянното им покачване за години напред."

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Фед и Белият дом очакват повишаването на инфлацията тази година да бъде временно. Финансовите пазари не са толкова сигурни предвид заявката на Фед да не покачва лихвите преди 2023 г. и намерението му да толерира продължителен период на инфлация над сакралните 2%.

Предвижданията на Фед, че избухването на инфлацията е временно, се базират на състоянието на пазара на труда - все още малко над 8 млн. повече американци са без работа в сравнение с февруари 2020 г. Трябва обаче да се има предвид, че специалистите досега подценяваха темпото на възстановяване на работните места в САЩ. През февруари тази година осреднените очаквания бяха безработицата през второто тримесечие да достигне 6.1%, но тя падна под това ниво още през март. Ако пазарът на труда продължава да надминава очакванията, инфлацията може да надхвърли очакванията.

Засега обаче това едва ли ще е в мащаб да принуди централната банка да се отклони от ангажиментите си и да повиши лихвите, като рискува да спре растежа на икономиката и на акциите. Цветослав Цачев обяснява, че те ще са принудени да влияят повече върху пазарните лихви - тоест, с покупки на ДЦК да поддържат по-ниска доходност на облигациите и оттам върху лихвените проценти по кредитите. В противен случай ще има проблеми за длъжниците, дори и без централните банки да повишават лихвите.

Когато през пролетта на 2020 г. настъпи пандемията, потребителските цени в САЩ паднаха в продължение на три последователни месеца. Сега ситуацията се променя на 180 градуса - през март те са били с 2.6% по-високи спрямо година по-рано при годишен ръст от 1.7% през февруари. Ускоряването на инфлацията е най-голямото от ноември 2009 г. Само през март цените са нараснали с 0.6% в сравнение с предходния месец, най-бързият темп от 2012 г., като голяма част от това се дължи на сериозното покачване на цените на бензина. Американската икономика излиза от кризата с голяма скорост, тъй като работните места се възстановяват и ваксинираните потребители започват да харчат с отпадането на облекченията.

Огромните финансови стимули на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. долара също са инжекция. Консултантската компания Capital Economics прогнозира, че това в комбинация с ниската база ще доведе до годишна инфлация от близо 4% до май. Федералният резерв промени политиката си и вече е склонен да толерира по-висока инфлация от 2%, но измерва ценовия индекс на разходите за лично потребление, при който тенденцията е да се движи с около една трета от процентния пункт под нивото на индекса на потребителските цени (CPI).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.