Пет тренда за икономиката на Стара Загора

Пет тренда за икономиката на Стара Загора

Докато регионите наоколо се развиват бурно, Стара Загора изостава и дори в предкризисната 2019-а отчита свиване на БВП

Адриан Николов, ИПИ
6957 прочитания

© Цветелина Белутова


Икономическата история на област Стара Загора до голяма степен е свързана с два особени сектора на индустрията - енергетиката и производството на оръжие. Преди началото на кризата областта беше с едни от най-добрите икономически показатели в страната - от пазара на труда и заетостта, през ръста на добавената стойност и заплатите до образователните постижения, и често бе сочена като един от по-специфичните, но безспорно успешни модели на регионално развитие в страната.

Бъдещето ѝ обаче изглежда несигурно, най-вече в резултат на водения от ЕС преход към нисковъглеродна икономика, която налага големи трансформации на основния двигател на старозагорската икономика - енергетиката. Големият въпрос, който седи днес пред областта, е дали бизнесът и работната ѝ сила са достатъчно гъвкави, за да се адаптират в новите условия и да се възползват от новосъздадените възможности, за да запазят днешните високи нива на местно икономическо развитие.

Забавянето на растежа

На фона на бурния икономически ръст в останалите водещи икономически центрове през последните няколко години Стара Загора се намира в период на стагнация и дори свиване на брутния вътрешен продукт. Това е провокирано от спада в индустрията, докато в сферата на услугите се наблюдава растеж. Въпреки това областта остава с най-високия относителен БВП в страната след столицата - 16.3 хиляди лева на човек през 2019 г. Но това обстоятелство най-вече отразява много високата добавена стойност на енергийния сектор. На същия извод навеждат и относително високите равнища на бедност и материални лишения в областта на фона на брутния вътрешен продукт, съчетани с високите средни заплати - с работата в енергетиката и свързаните с нея дейности идва и висок жизнен стандарт, който останалите отрасли на старозагорската икономика надали могат да предложат. Сравнението с други области с индустриален профил също е показателно - докато Габрово и Пловдив имат подчертано възходяща траектория на развитие, то в Стара Загора тенденцията е обратната.

Интересно е да отбележим също, че според изследването "Икономическите центрове в България" на ИПИ областта е единствената, в която има разположени цели три отделни икономически центъра - самата община Стара Загора, Казанлък и Раднево/Гълъбово, всяка със собствен фокус и профил на икономиката, което в немалка степен поставя под съмнение разглеждането на областта като монолитно цяло. Въпреки това голяма част от бъдещото ѝ развитие е свързано с динамиката на енергийния сектор и успеха на "зелената" му трансформация, който далеч не е гарантиран и може да застраши хиляди работни места.

Рекордите на пазара на труда

На пръв поглед област Стара Загора е сред шампионите на пазара на труда. Въпреки че през 2015 г. коефициентът ѝ на безработица е малко над средния - 9.7% спрямо 9.1% за България като цяло - то 5 години по-късно той се е свил до едва 1.4%. Същевременно заетостта достига 74.7%, или почти 5 пункта над средното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които искат да имат работа, успяват да намерят такава, а местният пазар на труда не успява да запълни всички свободни работни места. Това твърдение е вярно за немалка част от областта - според последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово привличат работници дори и от съседната Сливенска област. Същевременно обаче данните, които публикува Агенцията по заетостта, очертават големите неравенства в рамките на областта. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където показателят достига 16% и 33%. Тези разлики ясно демонстрират, че дори и наличието на няколко силни индустриални центъра далеч не е достатъчно, за да осигури подходяща заетост за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават значителни въпреки доброто представяне на областта като цяло.

Неравенствата в заплатите

Големите разлики между отделните общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите е Гълъбово - общината, която приютява голяма част от енергийните мощности в областта и съответно съсредоточава повечето си заетост в енергийния сектор. На опашката пък остават четири общини - Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево и Опан, където за 2018 г. средните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лв. месечно. Разслоението като цяло е значително, ясно си личат и общините с по-динамичен производствен сектор, най-вече Казанлък. Благодарение на това както заплатите на наетите, така и доходите на домакинствата растат с по-бавен от средния за страната темп. Интересно е да се отбележи също, че динамиката на заплатите изостава и зад темпа на покачване на производителността на труда в областта, което говори за допълнителни неефективности във функционирането на местния пазар на труда.

Особеностите на образованието

До голяма степен Стара Загора е "средната" област на България - много от макроикономическите ѝ показатели се приближават до средните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на населението на 15-64-годишна възраст с висше образование - едва 20% за 2019 г. на фона на 28% средно за страната. Това до голяма степен е очаквано, доколкото високите дялове на работниците със средно и професионално образование е характерен за областите с индустриален фокус. Неизбежната бъдеща икономическа трансформация на областта обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до възможно най-голям брой висшисти, особено с технически профил, е от особена важност.

Повод за притеснение е и постепенният ръст на населението с основно и по-ниско образование, до 19% за 2019 г. спрямо 15% само три години по-рано. Същевременно няма видими проблеми с училищното образование - постиженията на учениците както на зрелостните, така и на изпитите след седми клас са близки до средните за страната, а обхватът на системата е чувствително по-добър, като записани през 2019 г. са били 91.4% от децата в прогимназиална възраст на фона на 86.6% средно за страната. Вероятно част от проблема с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи голяма част от завършващите студенти в региона в резултат на конкуренцията както на столицата, така и на по-близкия Пловдив.

Голямото замърсяване

Предвид особеностите на местна икономика и ролята на енергетиката няма как да не бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха - в крайна сметка то е сред основните пречки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от населението на областта, особено в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е неоспорим лидер по въглеродни емисии сред областите в страната, с между 3.5 и 5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За сравнение - тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и малка територия и почти 15 пъти по-висока от средните за страната стойности, които гравитират между 350 и 400 тона. Останалите показатели на областта са добри - генерираният битов отпадък е близо до средните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третират или рециклират. Въпросът за чистотата на въздуха обаче тепърва ще е сред водещите теми в дебата за бъдещото развитие на областта, а решението му е пряко свързано със съдбата на въглищните електроцентрали. Също така чистият въздух често е определящ и за привличането на големи чуждестранни инвестиции.

Икономическата история на област Стара Загора до голяма степен е свързана с два особени сектора на индустрията - енергетиката и производството на оръжие. Преди началото на кризата областта беше с едни от най-добрите икономически показатели в страната - от пазара на труда и заетостта, през ръста на добавената стойност и заплатите до образователните постижения, и често бе сочена като един от по-специфичните, но безспорно успешни модели на регионално развитие в страната.

Бъдещето ѝ обаче изглежда несигурно, най-вече в резултат на водения от ЕС преход към нисковъглеродна икономика, която налага големи трансформации на основния двигател на старозагорската икономика - енергетиката. Големият въпрос, който седи днес пред областта, е дали бизнесът и работната ѝ сила са достатъчно гъвкави, за да се адаптират в новите условия и да се възползват от новосъздадените възможности, за да запазят днешните високи нива на местно икономическо развитие.

Забавянето на растежа


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    vlp1606143588693951 avatar :-|
    gg

    Боже, колко трагично - имало възможност хиляди да останат без работа.
    Сякаш на някого трябва да му пука за хора, които ако не тровят въздуха на целият Балкански полуостров, ще стоят без работа.
    Ами да се адаптират, бе. Никого на никого не е длъжен. Като не могат да се адаптират, да стоят без работа.

  • 2
    voda avatar :-|
    The investor

    Няма по-смешно и некадърно написан маетриал от тази жалка медия.
    Стара Загора и сега е само след столицата по заплати и БВП на глава.
    Половината ви данни са неточни и изманипулирани!

  • 3
    drug avatar :-|
    реалист

    До коментар [#] от 1- "The investor"и 2-"gg": Доста необмислен и безотговорен коментар. Първо във въгледобива за Мариците и в самите ТЕЦ-ове са заети повече от 20хил. души. С доходите им, които са над средните, се издържат, като добавим и семействата им, около 80-90 хил. души , или половината от общото население на Ст.Загора-136х., Казанлък-50х.души, и35% от населението на Ст. Загорски окръг, което е 324 хил. души. Сега всички работят и областта е в много добро състояние, а после с 35% безработни и слабо образовани граждани на средна възраст? Въгледобивниците едва ли могат да станат, ала Том Джоунс и проблемът с преквалификацията им е изключителен проблем, поради вече ненужната професия, недостатъчното образование и възрастта.

  • 4
    cose avatar :-|
    cose

    Поредната статия май писана на салфетка от пишмян икономистите или стажанти на неплатен стаж от ИПИ.
    Разбира се с аджентата за въздуха, който е далеч по-чист от другите големи градове.
    Относно вузовете - за да се спаси Пловдив от обезлюдяване, е натъпкан с вузове, които макар и слаби, привличат мат'рял.

  • 5
    mayadinch avatar :-P
    mayadinch

    Всъщност, за да не се чудите, коментари 2 и 4 са от един и същ човек на име Евлоги и спами по нета от 20+ години!
    Истината е, че Стара Загора намаля с 11 000+ човека, САМО за миналата година, а Пловдив се увеличава.
    Летището го няма, залата се върна на точка нула, Старозагорска област беше обявена миналата година за най-мръсна в ЕС за последните 10 години...
    Абсолютно коректни данни и поздравления за авторите, не обръщайте внимание на този Евлоги Динчев

  • 6
    mayadinch avatar :-|
    mayadinch

    Аз съм сестрата на този Евлоги - Мая се казвам и приятелки от Стара Загора ми написаха, че из целият град е разлепена снимката на брат ми Евлоги и е описана цялата му спамерска "кариера". Жена му го оизостави с детето заради писането му по форумите....уволняваха го от работа няколко пъти, направо не знам, какво да го правя.

  • 7
    thepost avatar :-|
    thepost

    Ако не е кюмюра, ще ядеме к**а! Бягайте от СЗ докато е време!

  • 8
    mayadinch avatar :-P
    mayadinch

    Защо да бягаме, вижте, каква кампания има в града ни!!!! Всички ненавиждат този Евлоги, прочетете му историята - МЕГА СПАМЕР от 20+ години:

    https://postimg.cc/G9hX0hfK
    https://postimg.cc/1nYw1Pg7
    https://postimg.cc/7bd0BHrf
    https://postimg.cc/Rq6nJkJ9

    Това е из целия град!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал