Бизнесът ще получи рекордно еврофинансиране през следващите 5 години

Списъкът с инвестициите, които ще бъдат подкрепяни от новата оперативна програма, изглежда почти съставен от информиран и авангарден собственик на предприятие.

Бизнесът ще получи рекордно еврофинансиране през следващите 5 години

Програмата за конкурентоспособност ще осигури 1.63 млрд. евро, а от възстановителния план ще дойдат поне още 1 млрд. евро

5087 прочитания

Списъкът с инвестициите, които ще бъдат подкрепяни от новата оперативна програма, изглежда почти съставен от информиран и авангарден собственик на предприятие.

© Цветелина Белутова


Ангелина Добрева е управител на "Адекум проекти за развитие", член на БАКЕП.

През последните седем години бизнесът извън земеделския и хранителния разчиташе само на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за подкрепа на инвестициите си. Общият ресурс на програмата беше 1.27 млрд. евро. Наследникът на ОПИК, Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията, ще има бюджет от близо 1.63 млрд. евро, тоест близо 22% повече.

През 2022 г. и 2023 г. България има срок да усвои средствата от Плана за възстановяване - безпрецедентен инструмент, като отговор на безпрецедентна ситуация - пандемията COVID-19.

Вследствие усилията на една от големите бизнес асоциации, АИКБ, досегашното правителство ревизира Плана за възстановяване, така че значима част от него да бъде директна и смислена подкрепа за бизнеса. Общият ресурс на плана е 10.4 млрд. евро, разпределени в четири стълба, от които два - Иновативна България и Зелена България, дефинират подкрепа за бизнес инвестиции. Все още е твърде рано да се говори колко точно ще бъде тази подкрепа, но за тези два стълба общо са определени 60.6% от бюджета на плана, т.е. 6.24 млрд. евро. За директна подкрепа на предприятията е резонно да се очакват минимум 1 млрд. евро, независимо от трансформациите, които тепърва може да настъпят в плана в резултат на решения на следващото българско правителство и преговори с ЕК.

Новата програма за бизнеса

Новата оперативна програма, наречена "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", наследник на ОПИК, беше планирана навреме - първата й версия се появи малко преди пандемията.

Неочаквана приятна изненада е, че тя извлича онова, което в последните 15 години се е оказало работещо и нужно за бизнеса, стъпва на научените уроци, пречупва го умело през повелите на ЕК за новото десетилетие. Дежурните за всеки нови седем години залитания в неприложими фантазии за България като иновационен и индустриален лидер са лимитирани до почти неизбежен минимум.

Одобрението на програмата обаче замря с пандемията, ситуация валидна за всички европейски страни. Факт е, че пандемията забави неимоверно работата на ЕК, вместо да я мобилизира с цел максимално бърза финансовата подкрепа за периода 2021 - 2027, и това говори само по себе си.

Така че, макар и със сериозно закъснение, Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията трябва да стартира паралелно с Плана за възстановяване - до края на настоящата година.

За разлика от плана новата Оперативна програма предлага конкретика какво ще финансира и тази конкретика няма да се промени:

  • Иновации в съществуващи предприятията;
  • Привличане на чуждестранни изследователи в предприятията в етап на растеж;
  • Създаване на нови и развитие на иновативни стартиращи предприятия;
  • Защита на индустриална собственост;
  • Въвеждане на стандарти и технологии от Индустрия 4.0;
  • Въвеждане на цифрови технологии, софтуер, цифрови приложения и прилагане на подходящи процеси за киберсигурност и поверителност на данните в МСП;
  • Повишаване на дигиталните умения на персонала;
  • Производствени инвестиции в предприятия с потенциал за растеж;
  • Насърчаване на предприемачеството;
  • Насърчаване на интернационализацията и привличане на чуждестранни инвестиции;
  • Подкрепа за растеж и конкурентоспособност на МСП в рамките на нови/съществуващи индустриални паркове, вкл. изграждане на производствена инфраструктура;
  • Мерки за енергийна ефективност;
  • По-ефективно използване в производството на природните ресурси, включително вода;
  • Увеличаване на трайността, възможностите за поправка, модернизиране или повторна употреба на продуктите, възможностите за рециклиране;
  • Намаляване на съдържанието на опасни вещества;
  • Подобряване управлението на отпадъците;
  • Подкрепа за създаване на партньорства между предприятия за постигане на промишлена симбиоза;
  • Създаване на браншови платформи.

Списъкът с инвестициите, които ще бъдат подкрепяни от новата оперативна програма, изглежда почти съставен от информиран и авангарден собственик на предприятие, което означава, че администрацията, управляваща европейските пари за бизнеса, знае и уважава това, от което този бизнес има нужда.

Дотук, всичко изглежда наистина оптимистично - двоен и добре планиран европейски ресурс за българските предприятия в следващите пет години.

Само че пред следващото правителство стои още едно предизвикателство освен времето, за което ще успее да договори с ЕК новата подкрепа за бизнеса. В последните години Европейската комисия иска грантовете за тези инвестиции да бъдат заменени максимално с кредити, тоест оперативната програма да бъде по-скоро кредитен инструмент, отколкото инструмент за безвъзмездна помощ.

Така рисковете пред подкрепата от ЕС за българските предприятия, която трябва да бъде удвоена в следващите години, стават три - ново и може би съвсем краткосрочно правителство, надпревара с времето за договаряне с ЕК, неадекватно настояване на донора за подкрепа чрез кредити вместо грантове.

*Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

Ангелина Добрева е управител на "Адекум проекти за развитие", член на БАКЕП.

През последните седем години бизнесът извън земеделския и хранителния разчиташе само на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за подкрепа на инвестициите си. Общият ресурс на програмата беше 1.27 млрд. евро. Наследникът на ОПИК, Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията, ще има бюджет от близо 1.63 млрд. евро, тоест близо 22% повече.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    knb avatar :-|
    Кнб

    Проблема на тези "помощи" е че са с условия. И са де факто заеми. Както каза президента Радев -- не дългосрочни грантове а партьорство, ако някой се е постарал да вникне в казанато. Та за един получен цент при липса на изплащане може да се вземе цялата фирма. Работи като повишаване на дигиталните умения на персонала са невъзвращаеми разходи, работи като повишаване на киберсигурността са просто наем на услуги, както тези за бисквитките, т.е. абонаментни разходи. Та бизнеса ще получи начални "помощи" във вид на заеми за тези услуги. Също така ще получи помощи за наемане на чужди специалисти в момента на възхода си, та да не би да има някакво монополно предимство на база на това, което открие и иновира. Изобщо, Европа ще постави ясно дефиниран хоризонт за развитието на фирмите.

    Тези фондове са просто като истамбулското споразумение. Уж за жените, а всъщнност за налагане на тотална нищожност на правото и конституцията. Не случайно Борисов не искаше да ги помирисва и Радев, като потенциално по-послушен взе инциативата. Е досега някак си грантовете се прехвърляха като данъци върху всички. Сега заемите по партньорството ще е за фирмите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал