Годината на растежа

Shutterstock

Годината на растежа

България може да изплува над предкризисните си нива още през 2021 г., но на ниво сектори възстановяването е неравномерно

5645 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Икономиките на България и на Европа укрепват през последните месеци.
  • България може да изплува над предкризисните си нива още през 2021 г., но на ниво сектори възстановяването ще е неравномерно.
  • Средносрочно страната ще се изправя пред структурни проблеми като липсата на нови мащабни инвестиционни проекти.

Над пет години. Толкова отне на българската икономика да се възстанови до предкризисните си нива след срива през 2009 г., дошъл заради финансовата криза от 2007-2008. Споменът за тези трудни години логично породи страхове, че негативите от пандемията и ограниченията върху бизнеса и домакинствата ще тежат дълго върху българската, а и световната икономика. Някои от тези притеснения бяха оправдани - няколкото вълни на заболеваемост и завръщащите се ограничения отложиха възстановяването, а дългът, който правителствата по света поеха за справяне с негативните ефекти, ще тежи на цялото общество в бъдеще.

Но негативният период може да свърши скоро. Според последните изчисления на Европейската комисия българската икономика ще достигне предкризисните си нива доста по-бързо в сравнение с предишната криза - на тримесечна база това ще се случи още към края на тази година. Или дори по-скоро, съдейки по резултатите от първото тримесечие, които засега се движат по-добре от очакванията.

Все пак има няколко фактора, които могат да отложат този момент във времето. Първият е туризмът - там неизвестните все още са много. От друга страна - прогнозите на ЕК за възстановяването в България включват и очакваните постъпления по проекти от европейския План за възстановяване и развитие. А в средносрочен и дългосрочен план България, както и цяла Европа ще трябва да се изправят пред задачата да убедят големи инвеститори да изберат Стария континент за мащабни проекти, които да повишат потенциала на местната икономика, и то в условия на застаряващо население, скромни публични инвестиции и увеличаващи се регулации.

Първите три месеца

В началото на 2021 г. икономиката на България остава под нивата от същия период на 2020 г. По-точно - понижението е 1.8% на годишна база, но това не е изненада, предвид че сравнението е с месеците преди коронавирусът да удари икономиката. Всъщност изненадата е, че разликата е толкова малка. Европейската комисия например очакваше минусът да е в размер на 4.3% в последната си макроикономическа прогноза, публикувана едва преди седмица.

На тримесечна база пък България отчита втория най-висок ръст в ЕС - 2.5% през януари - март (при очаквания за спад от 0.1% от Брюксел). Темпът се ускорява спрямо отчетения резултат през октомври - декември 2020 г. И то въпреки негативите от епизодите на затягане и облекчаване на ограниченията за хотели, ресторанти и големи търговски обекти при третата вълна на вируса.

Двигателите през последните месеци са няколко. От една страна, март беше особено силен месец за индустрията, която отчете 19% ръст на оборота спрямо февруари, рекордна производствена активност и рекорден обем на месечния износ. От друга, е повишението на доходите. Средните възнаграждения в страната растат с 11% през първото тримесечие, като ефектът се усети и при най-нискодоходните групи заради увеличението на минималната работна заплата и пенсиите.

"Минималната пенсия на практика се повиши от 250 лв. на 350 лв. с добавките. Това е доход, който се пренася във вътрешното потребление", посочва главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. Увеличението от 40% е усетено от малко над 800 хил. души в страната, съдейки по данни на НОИ. Според НСИ потреблението остава големият двигател на икономиката през първото тримесечие с 2.6% ръст на годишна база.

От тук нататък нагласите за развитието на икономиката само се подобряват.

и следващите 3х3

Според Европейската комисия за всяко от следващите три тримесечия на 2021 г. България може да очаква икономически ръст от около 7-8% на годишна база и до 3.1% на тримесечна. Така през последните три месеца на годината страната ще е превишила предкризисните нива на БВП от същия период на 2019 г. с 3% по сметки на Брюксел. С подобно постижение ще могат да се похвалят според ЕК почти всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) заедно с Германия, Швеция, Дания и Финландия, а на останалите големи икономики от еврозоната ще е нужна още поне година.

В края на тази година България може да отчете между 3 и 4% ръст на БВП според макропрогнозите на международни институции като ЕК, МВФ, Световната банка. В зависимост от усвояването на европейски средства по Плана за възстановяване и развитие пък ускорението на растежа през 2022 г. може да стигне 4.7%, става ясно от пролетния икономически доклад на ЕК. Съответно забавяне би понижило този темп. А един риск за очакванията през 2021 г. е отлагането на проекти от публичната инвестиционна програма заради политическата ситуация, посочва Лъчезар Богданов.

Темпът на възстановяване зависи от няколко фактора: тежестта на развлекателния и туристическия сектор в съответната икономика - значителен в Италия например, която ще се съживи последна по сметки на ЕК. Друг фактор е доколко е отворена икономиката - например голяма част от страните в ЦИЕ са обвързани с по-големи външни пазари, които, ако растат, дърпат и по-малките напред. "Има значение и мащабът на икономическия спад през 2020 г. България не отчете толкова голямо понижение, колкото Испания и Италия например, които са много по-зависими от туризма и услугите. У нас има по-малко за възстановяване", казва Богданов.

Препъникамък пред растежа може да се окаже прекратяването на мерките за подкрепа на бизнеса и домакинствата. "Въпреки че индустрията се е възстановила, Германия няма да прекъсне схемата за подпомагане на заетостта. Няма макроикономическо обяснение защо се субсидират фирми, които работят без проблеми на предкризисните си нива. В България също не знаем докога ще продължат мерките", казва Богданов. От една страна, прекратяването на стимулите може да предизвика свиване на потреблението или бизнес активността. От друга, тези средства тежат на бюджета и могат да бъдат използвани за инвестиции.

Възстановяването обаче е неравномерно не само на ниво държави, но и по сектори.

Факторът "физически контакт"

Някои сектори в икономиката вече оперират на нива, по-високи от тези преди кризата. Например според националната статистика индексът на производството в индустрията е на 108.1 пункта през март тази година при около 107 пункта в края на 2019 и началото на 2020 г.

От друга страна, през януари и февруари оборотът в търговията на дребно в България остава на 10-15% под нивото си от първите два месеца на 2020 г. През март НСИ отчита ръст от близо 16%, но той се дължи на по-ниската база в началото на кризата миналата пролет. Според наблюденията на ЕК сектори, в които преобладава физическия контакт, изостават значително към края на 2020 г. и дори преминават през втори спад в началото на 2021 г. Това са развлекателният сектор, туристическите браншове, търговията и транспорта.

"Туризмът е голямата неизвестна", счита Богданов. Нагласите на Брюксел засега са, че резултатите от летния туристически сезон в България тази година ще са по-добри от тези през 2020 г., но ще останат с около четвърт под предкризисните нива.

А след това?

Това, което е сигурно, е, че ако епидемията започне да утихва, каквито са очакванията към момента, икономиките на България и на Европа ще се възстановят сравнително бързо. След това на дневен ред обаче ще изскочат познатите структурни проблеми, един от които са инвестициите. "Средносрочният въпрос е дали ще има тласък тук за по-мащабни, капиталоемки инвестиции", казва Богданов, като потенциалните заводи за батерии на електромобили или големи автомобилни производства (от размера на неслучилия се проект на Volkswagen, за който и България се бори в един момент и изгуби).

Така надеждите за ръст на инвестициите се крепят основно на Плана за възстановяване, т.е. на европейски средства. Но ако той се забави, ще се отложат и капиталовложенията, и възстановяването. А това илюстрира и по-голям проблем според Лъчезар Богданов: вместо държавата да инициира повече собствени инвестиции, тя чака първо да бъдат обещани средствата от по-високо ниво (ЕС) и след това да предприема стъпки. Ако парите не бъдат дадени обаче, проектът остава на рафта.

Темата накратко
  • Икономиките на България и на Европа укрепват през последните месеци.
  • България може да изплува над предкризисните си нива още през 2021 г., но на ниво сектори възстановяването ще е неравномерно.
  • Средносрочно страната ще се изправя пред структурни проблеми като липсата на нови мащабни инвестиционни проекти.

Над пет години. Толкова отне на българската икономика да се възстанови до предкризисните си нива след срива през 2009 г., дошъл заради финансовата криза от 2007-2008. Споменът за тези трудни години логично породи страхове, че негативите от пандемията и ограниченията върху бизнеса и домакинствата ще тежат дълго върху българската, а и световната икономика. Някои от тези притеснения бяха оправдани - няколкото вълни на заболеваемост и завръщащите се ограничения отложиха възстановяването, а дългът, който правителствата по света поеха за справяне с негативните ефекти, ще тежи на цялото общество в бъдеще.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал