Бастионът ББР

Следващите ходове на служебния икономически министър Кирил Петков вече са известни: смяна на одитния комитет и публично изслушване на надзорния съвет на ББР

Бастионът ББР

Държавната банка се съпротивлява с всички сили да даде информация за големите си кредити

Николай Стоянов
9609 прочитания

Следващите ходове на служебния икономически министър Кирил Петков вече са известни: смяна на одитния комитет и публично изслушване на надзорния съвет на ББР

© Юлия Лазарова


"ББР винаги е сътрудничила на регулаторните органи. И в този случай банката ще окаже пълно съдействие на принципала - Министерството на икономиката, във връзка с предстоящата проверка."

Така гласеше официалната позиция на държавната Българска банка за развитие, след като служебният икономически министър Кирил Петков в първата си телевизионна изява хвърли светлина върху огромната концентрация на отпуснати в последните години големи кредити. Извадените от него данни осветиха близо 1 млрд. лв., насочени към едва 8 топ частни кредитополучателя, зад половината от които прозират интересите на ексдепутата от ДПС Делян Пеевски.

Е, това съдействие видимо не се случва. Само седмица по-късно Петков се оплака, че специално назначената от него комисия да провери големите кредити е бламирана и с гласовете на двама от тримата членове на надзорния съвет й се отказва информация. По всичко личи, че за краткия си мандат министърът, въпреки че формално представлява държавата като 100% собственик на банката, ще срещне доста обструкции да хвърли светлина върху дейността на ББР, а също и да смени ръководството й, като ще трябва да ползва заобиколни механизми.

Първият такъв също вече беше оповестен - смяна на одитния комитет на ББР, на който по закон всички служители на банката са длъжни да оказват пълно съдействие и да му предоставят необходимата информация и който може да се отчита и пред принципала.

Надзорна блокада

Надзорния съвет на ББР е съставен от трима членове. Председател е доскорошният зам.-министър на икономиката Стамен Янев, за когото Петков в интервю по "Дарик радио" заяви, че е видял желание за сътрудничество. Той беше назначен едва преди година, като допреди това позицията се заемаше от Лъчезар Борисов, но той трябваше да напусне надзора, когато беше избран за икономически министър след рокадите в кабинета "Борисов 3" насред протестите миналото лято. Тогава премиерът Бойко Борисов отстрани икономическия министър Емил Караниколов, финансовия Владислав Горанов и вътрешния Младен Маринов, за да "се опровергаят внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски".

Така че реално повечето от притеснителните големи кредити са сключвани по времето и с подписа на Лъчезар Борисов, тъй като по устава на ББР за тях е нужно предварително одобрение от надзорния съвет. Другите двама членове на надзорния съвет могат да се приемат спокойно за близки до Емил Караниколов - те са бивши директори в Агенцията за приватизация от времето, когато той я управляваше, и бяха назначени в ББР, след като банката беше прехвърлена под негов контрол. Митко Симеонов е бил зам. изпълнителен директор, а Велина Бурска - директор "Следприватизационен контрол" в агенцията.

Въпреки че в началото на пандемията, след скандала около пореден отпуснат голям кредит от ББР Бойко Борисов поиска оставка на цялото ръководство на банката, като крайно чистката застигна само тогавашния главен изпълнителен директор Стоян Мавродиев и пряко приближените му, а надзорният съвет и един от директорите останаха непокътнати.

Регулаторни препятствия

Смяната на надзорния съвет обаче минава през друга потенциална спирачка. За целта се изисква предварително одобрение от БНБ на новите членове, което според нормативните срокове може да отнеме и 60 дни.

Досегашната практика на регулатора специално спрямо държавната банка далеч не предполага да са необходими два месеца за целта. Например през 2017 г. самите Бурска и Симеонов са одобрени за около две седмици - исканията са подадени на 24 октомври, а заповедите на подуправителя, ръководещ "Банков надзор", са с дата 10 ноември. Малко по-рано, през септември, на БНБ е нужно сходно време да одобри Стоян Мавродиев и целия сменен борд. А в предишни периоди има и още по-експедитивни действия - например през май 2017 г. при влизането на Лъчезар Борисов в надзорния съвет на централната банка са й нужни едва четири дена.

Досега БНБ не е реагирала публично на изказванията на министър Петков. В отговор на въпроси на "Капитал" от централната банка обясниха, че "към края на работния ден на 26.05.2021 г. няма внесено актуално искане за предварително одобрение по Наредба №20 на БНБ за членове на надзорния и управителния съвет на ББР". Самият министър вече публично оповести, че е внесъл конкретни имена, така че вероятно регулаторът не е допуснал искането поради някакви процедурни пречки.

Вместо комисия - комитет

Така в кратките срокове на служебния кабинет става все по-предизвикателно да се осигури пълна прозрачност за ББР, каквато беше заявката на Петков. Неговите следващите ходове вече са очертани и включват публично изслушване на въпросните надзорници. След като комисията му за проверка беше бламирана, ведомството му вече съобщи за промени в одитния комитет на ББР.

Според отчета на ББР за 2019 г. одитният й комитет е председателстван от Красимир Йорданов - доцент в УНСС и професор в Международното бизнес училище в Благоевград. А другите членове са финансовият директор на БНТ Росица Григорова и Калина Маврова, която е била стажант в БНБ и след това експерт по маркетинг и разработване на продукти в Уникредит Булбанк.

Новите имена не бяха оповестени, но явно те ще трябва да изиграят ролята на комисията. За разлика от нея за одитния комитет има законово разписано задължение на ръководството и служителите на банката да му съдействат, така че отказването на информация ще е по-сложно.

На какво основание се отказва тя досега не е публично оповестено, но вероятно става въпрос за прословутата "банкова тайна". Според нейната законова дефиниция обаче тя не обхваща данните от кредитния портфейл, а "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката". Кредитните портфейли на банките са скрити не заради закона, а защо са търговска тайна на самите банки. Но при очевидно надделяващ публичен интерес за банка, притежавана от данъкоплатците, това няма как да е пречка.

БНБ е открила риск в държавната банка


От отговорите на централната банка става ясно, че БНБ е констатирала повишен риск в ББР. През 2019 г. регулаторът й налага допълнително капиталово изискване в размер на 1.75% от рисково-претеглените активи вследствие на своя процес по надзорен преглед и оценка (SREP). По европейските правила целта на такава мярка е да се покрият рискове "от неочаквани загуби, както и от очаквани загуби, недостатъчно покрити от провизиите", "от подценяването на риска поради недостатъци в модела" и "рискът, произтичащ от недостатъци във вътрешното управление, включително вътрешен контрол, мерки и други недостатъци". От БНБ поясниха, че нивото на допълнителното капиталово изискване е запазено и за 2021 г., като то е над средното за банковата система и "отразява оценката на БНБ за бизнес модела, начина на управление и общия рисков профил на кредитната институция, включително показателите за свързаност, концентрация и големи експозиции."


Според SREP методологията на "Банков надзор" на всяка банка се слага добавка към рисково претеглените й активи спрямо нивото на необслужвани кредити, покритието им с провизии, концентрацията на големи експозиции и т.н. Тя е между 0 и 1.5% на стъпки от по 0.25%. Освен това се прибавя и оценка за качеството на риск мениджмънта и вътрешния й контрол. Тук банките със "слаб риск мениджмънт" може да получат добавка от още 1.25%, а за тези, за които е оценен като "неадекватен" - 2.75%. Така, за да се стигне до присъдените 1.75% на ББР, излиза, че БНБ вижда проблеми както в кредитния й портфейл, така и в управлението й.


От централната банка обясняват още, че последната завършена надзорна инспекция на място в ББР е от 2017 г. Такава е започната и през 2019 г., но е спряна поради ковид-19 и е възобновена през 2021 г., като е в процес на приключване. "Всяка надзорна инспекция проверява за свързаност и големи кредитни експозиции. Текущата надзорна инспекция в ББР също проверява за това", казват още от регулатора без детайли дали и доколко такава е констатирана.


Държавната банка обаче разполага с внушителен излишък от капитал - само през миналата година той беше увеличен с близо 850 млн. лв. заради мерките срещу ковид кризата през банката и за да се финансира придобиването на дял в ПИБ. Така че при декларираните от нея 38% капиталова адекватност тези допълнителни изисквания не се превръщат в регулаторен проблем.

"ББР винаги е сътрудничила на регулаторните органи. И в този случай банката ще окаже пълно съдействие на принципала - Министерството на икономиката, във връзка с предстоящата проверка."

Така гласеше официалната позиция на държавната Българска банка за развитие, след като служебният икономически министър Кирил Петков в първата си телевизионна изява хвърли светлина върху огромната концентрация на отпуснати в последните години големи кредити. Извадените от него данни осветиха близо 1 млрд. лв., насочени към едва 8 топ частни кредитополучателя, зад половината от които прозират интересите на ексдепутата от ДПС Делян Пеевски.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    crusible avatar :-|
    crusible

    ББР е важна брънка от цялата схема, защото е основна точка за съпорт към ценните за Герб и ДПС бизнес съратници. Загубата на контрол над банката изпраща лош сигнал към редиците и затова я пазат здраво, особено след като службите бяха загубени.

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Ако се разрови още, тези 8 кредита ще се окажат малка част от всички злоупотреби. Затова трябва да се стигне до дъното на реалността в тази банка. Затова обаче е нужно честно правителство, подкрепяно от Народно събрание с ясен мандат за промяна. Иначе ще се заметат следите както се случи с КТБ и ДП ще стане 10.

  • 5
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Само с уволнение ли отново ще се разминат крадците на държавни милиони? Прокуратурата ОТНОВО се прави на приятно разсеяна.

  • 6
    causaperduta avatar :-|
    Умен

    Следва уволнение на Николай Димитров - мистър 30% и Панайот Филипов - тъпото, син на прокуристката на ОББ. И двамата доверени мишки на Пеевски

  • 7
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    "А кредитите без залози?
    Налице са обаче други големи експозиции на ББР, за които няма абсолютно никакви публични данни за заложени активи.
    Такъв е кредитът от над 115 милиона лева от ББР за фирмата „Интернешънъл Инвестмънтс“ ЕАД – друга фирма свързвана с кръга на Делян Пеевски. ББР не е поискала залог на търговското предприятие, става ясно от данните от Търговския регистър, но не е поискала и никакви обезпечения в имоти."
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10160011017231189


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал