Новите любимци на Държавния резерв: "Инса" и "Бент ойл"

Компании на Георги Самуилов и Маджо замениха "Лукойл" в сделките с горива на резерв. Последните покупки са за 200 млн. лв.

Темата накратко
  • "Лукойл" беше заменена от компании на Георги Самуилов и Младен Михалев - Маджо в сделките с горива на резерв. Последните покупки са за 200 млн. лв.
  • Страната е заплашена от санкции за това, че не пази достатъчно резерви. Недостигът на държавата е 6 дни, а на бизнеса - 7.
  • "Инса ойл", която не пази собствените си резерви и се съди всяка година с агенцията, извършва тази дейност за държавата срещу заплащане при договори за доставки.

От търговия на горива на дребно разбират всички. От продажбите на едро - само бизнесът. А търговията с мегаколичествата на Държавния резерв е само за избрани.

Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДРВВЗ) съхранява огромни количества горива, които трябва да обновява на части и на определен период. Т.нар. превъртане на резерва винаги комфортно е стояло извън светлините на прожекторите. Отчасти заради деликатността на информацията, отчасти заради ограничения кръг на участниците.

Преди около година обаче държавният капитализъм на ГЕРБ сам насочи вниманието към големите сделки на агенцията. Министрите на икономиката и на финансите - Емил Караниколов и Владислав Горанов, отстранени впоследствие като близки до Делян Пеевски, обявиха, че се създава "Държавна петролна компания", която да изпълнява всички функции на ДРВВЗ в сферата на горивата. Това беше гарнирано с обещание към публиката за 100 бензиностанции, където държавата ще продава на "действителната цена".

Още тогава секторът видя опит да се затвърди смяната на един държавен любимец с друг, която вече беше започнала. Или мястото на стария партньор на резерва "Лукойл България" да се заеме от новите - компаниите на Георги Самуилов "Инса ойл" и "Петрол енерджи" и дистрибуторът "Бент Ойл", свързан с Младен Михалев - Маджо (виж каретата в края на текста).

Малко повече от година по-късно промяната при сделките на резерва вече е видима. Държавата е изправена пред риска от санкции, тъй като не пази нужното количество горива за извънредни ситуации. А компанията, която традиционно не пази резерв и се съди с ДРВВЗ, е основен партньор на същата агенция в обмена и съхранението на държавни горива в склад на "Петрол".

"Бизнес за големци"

Години наред "Лукойл България" е основен партньор в покупките и продажбите на горива от резерва, както и в съхранението на част от тях (по информация на ДРВВЗ все още е съхранител по два договора). От части това се обясняваше с многото складове на компанията и с тръбата, към която по информация от сектора е свързан и държавния склад в Сливен.

Раздялата с резерва се случи след някои конфликти в сектора. В началото на 2018 г. Георги Самуилов влезе в сблъсък през медиите с бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев заради дистрибуцията на едро. На страната на Самуилов застана Кирил Домусчиев с пристанището си в Бургас, през което Самуилов внася. А през април 2019 г. настъпи и краят на епохата на Валентин Златев в руската компания, като той беше заменен от руснака Булат Субаев с официално решение от 10 април 2019 г.

"Последните осъществени сделки по покупко-продажба на горива между "Лукойл България" и ДРВВЗ са от месец април 2019 г.", казват сега от "Лукойл България", като това се вижда и от Агенцията по обществени поръчки, като оттогава е и последният договор за продажба на зимен дизел на резерва.

От "Лукойл България" обясняват отпадането си така: "Участието ни в обществени поръчки, в т.ч. процедури, обявени от ДА ДРВВЗ е въпрос на търговска политика и преценка на икономическите ползи за дружеството от конкретната обществена поръчка и потенциалните рискове от изменение на конюнктурата на международните пазари".

Председателят на управителния съвет на другата верига с повече складове "Петрол" Гриша Ганчев обясни неучастието си в процедурите по обмен на резерва по-кратко: "това е бизнес за големци".

"Това е бизнес за големци", Гриша Ганчев по въпроса защо не участва в търговията с Държавния резерв

Резерв купува, резерв продава

През 2019 г. "Бент ойл" печели поръчки за доставка към резерва. По данни на агенцията "от началото на 2020 г. до 20 май 2021 г. са сключени договори за доставка на приблизително 160 хил. тона резерви на стойност около 195 млн. лв. с ДДС". В цената са включени, както горивото, така и товаро-разтоварните и транспортни разходи, включително разходите за съхранение до 12 месеца в регистрирани по ЗЗНН складове, застраховането и фирите за този период. Договорите за доставка са сключени с "Петрол Енерджи", еднолична собственост на Георги Самуилов и "Бент ойл", отговориха от агенцията.

Към момента има открити две поръчки за автомобилен бензин марка А-95Н, зимен, клас "С" (до 7 650 тона) и за зимно гориво за дизелови двигатели, клас "Е" (до 97 505 тона) и "към настоящия момент са сключени договори за закупуване на част от посочените количества, като предстои закупуване на допълнителни количества", обясняват от агенцията. През сайта на АОП са видни вече сключените борсови договори с двете компании за 2020 и 2021 г. От тях става ясно, че към момента двете компании са с почти равни поръчки като суми ("Бент ойл" - 75 млн. лв. и "Петрол Енерджи" - над 71 млн. лв.).

По отношение на продажбите на резерва през борсата от началото на 2020 г. до 20 май 2021 г. ДРВВЗ е сключил договори за около 200 хил. тона освободени резерви. Купувачите са "Бент ойл", "Инса ойл" и "Сакса". За "Капитал" от "Сакса" отговориха, че са закупили около 200 тона останали мъртви нива в складовете преди регистрацията им по Закона за акцизите и данъчните складове. Или около 0.1% от количествата, като останалото е между основните двама играчи.

От Държавния резерв обаче не отговориха за каква сума са продали количествата. По изчисления от пазара при покупката и продажбата обикновено се губят 25-30% от парите. Част от обяснението е, че горивата губят някои от качествата си, има дълъг срок на изтеглянето им от складовете и това прави инвестицията рискова (с жп цистерни изтеглянето на 100 хил. тона можело да продължи 7-8 месеца), горивата са без биокомпонент и трябва да попаднат в данъчен склад за добавянето му и т.н. От бизнеса обаче смятат, че ако имаш възможността да си и на изхода, и на входа на резерва и да купуваш на по-ниска, а да продаваш на по-висока цена, това дава конкурентно предимство.

Липсващите 13 дни

Не всичко с държавните покупки обаче е безоблачно. Резервът съхранява горива по два закона - за държавните резерви и военновременните запаси (по който пази много други неща) и за запасите от нефт и нефтопродукти (по директивите на Брюксел, като си разделя тази задача с компаниите, производители и вносители на горива - държавата пази запаси за 30 дни, а фирмите - за 60). Агенцията извършва и контрола над фирмите, длъжни да съхраняват горива до фактическото предаване на активите на бъдещата държавна компания.

От агенцията признават, че към настоящия момент все още не са достигнати определените нива на Република България. "На 7 януари 2021 г. е получено писмо от Министерство на енергетиката с приложено уведомително писмо 2020-2073 на Европейската комисия, с което ДА ДРВВЗ е уведомена, че е предприета процедура спрямо Република България за нарушение на задължение по чл. 226 от Договора за Европейската Общност и в съответствие с чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз", пишат от Агенцията. Оттам обясняват още, че "по последно докладване към Евростат (месец февруари 2021 г.) България поддържа запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи 77 дни, вместо определените 90 дни, т.е. недостигът възлиза на 13 дни". Агенцията следва да създаде допълнителни количества запаси от нефтопродукти, равняващи се на 6 дни среднодневен внос и вътрешнообщностни пристигания на горива, а задължените лица по закона - допълнителни количества за 7 дни, като Държавният резерв обяснява своите липсващи 6 дни с "финансовите възможности на страната".

По делата ще ги познаете

Основните подозрения на бранша на коя сметка се падат липсващите 7 дни на бизнеса пък падат основно върху "Инса ойл" (може да има и кухи фирми вносители), която търсила вместимости по складове за малко по-малко от 90 хил. тона. по данни на бранша.

От години компанията отказва да пази резерви и предпочита всяка година да води дела с държавния резерв за неизпълнението на задълженията си. Докато те траят, ангажиментът за съхранение отпада по давност и фирмата пести десетки милиони.

Самият Самуилов пред "Капитал" заяви, че казусът с несъхраняваните от него резерви не е разрешен, като ежегодните дела с резерва продължават. Той обясни политиката си с липсата на физическа и икономическа възможност и с това, че банките не приемат горивото като обезпечение. Последното публикувано решение на Административен съд - Пловдив, е от средата на 2020 г. за количествата за 2019 г. От него се вижда, че според калкулациите на "Инса ойл", за да изпълни разпореждането да задели резерви, ще е необходим оборотен капитал от 80.4 млн. лв. (за 55.8 хил. тона).

Докато "Инса ойл" не може да пази собствени резерви, тя прави това от името на Държавния резерв, през договорите за доставка на гориво на "Петрол Енерджи". Това се случва в склада на "Петрол" в Пловдив, който е в капитала на дружеството "Сторидж ойл". Това се признава и от двамата партньори - Ганчев и Самуилов. От агенцията казват, че "част от горивата по все още активни договори за доставка се съхраняват в "Сторидж Ойл", а Гриша Ганчев, казва че Самуилов е сключил договор с него, не резерва.

А за държавата явно всичко е напълно логично - да наемеш точно нарушителя.

"Инса Ойл" и Георги Самуилов



Кариерата на Георги Самуилов започва през 1993 г. и в даден период минава през структурата на "Мултигруп". В края на 90-те Самуилов учредява "Инса трейдинг", а през 2001 г. и "Инса ойл", която има рафинерия в пловдивското село Белозем и бензиностанции. Освен покрай футболния отбор "Ботев" (Пловдив) Георги Самуилов набра популярност, след като в началото на 2018 г. петролното дружество финансира покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. Вносителят и търговец на горива за 2019 г. бележи скок на приходите с 39%. Те достигат 687 млн. лв., печалбата е 10 млн. лв., а внесените танкери 80-90. "Инса ойл" е и един от 8-те големи получатели на кредити от ББР. През 2019 г. се водеха разговори за придобиване на "Петрол" от "Инса ойл". От години множество източници твърдят, че "Инса Ойл" ползва подкрепата на Делян Пеевски, като Самуилов отрича да се познават. През тази година обаче "Джи Ес формула", стана собственик на известните имоти на Делян Пеевски, сред които и хотел "Берлин" за десетки милиона левове. Компанията сега е собственост на Деян Калинов, като връзките между него и Георги Самуилов са много.
"Бент Ойл" и Маджо



Компанията "Бент ойл" е един от големите дистрибутори на горива на "Лукойл България", като според сайта на компанията ползва и нейни бази. Приходите на дружеството за 2019 г. са 758.6 млн. лв. Мажоритарен собственик в компанията е "Вилет" АД, собственост на Димитър Радев. Радев фигурира като представител на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол в професионален футболен клуб "Славия", свързван с Младен Михалев - Маджо. Преди години Радев е и в управлението на "Фарма" в Дупница, в която действителен мажоритарен собственик е съпругата на Младен Михалев - Елена Михалева. Младен Михалев - Маджо, през свързана компания наскоро получи средно голям кредит от държавната ББР.

Още от Капитал