Новата черна дупка: 630 млн. лв. са излети в язовири без състезание и без нужда

Икономическият министър осветли корупционния модел в ДКК - раздават се милиони без поръчки на шест частни фирми за ремонти със спорен смисъл

Икономическият министър Кирил Петков показва как изглежда язовирът "Пазар дере" край Ловеч, за който са били платени 2.3 млн. лв. от Държавната консолидационна компания чрез дружеството й "Монтажи"
Икономическият министър Кирил Петков показва как изглежда язовирът "Пазар дере" край Ловеч, за който са били платени 2.3 млн. лв. от Държавната консолидационна компания чрез дружеството й "Монтажи"    ©  Youtube.com
Икономическият министър Кирил Петков показва как изглежда язовирът "Пазар дере" край Ловеч, за който са били платени 2.3 млн. лв. от Държавната консолидационна компания чрез дружеството й "Монтажи"
Икономическият министър Кирил Петков показва как изглежда язовирът "Пазар дере" край Ловеч, за който са били платени 2.3 млн. лв. от Държавната консолидационна компания чрез дружеството й "Монтажи"    ©  Youtube.com
*Статията е обновена в 12:31 ч. на 13.06.2021 г.

Схемите в "Автомагистрали" и ББР са копирани и от друга държавна структура - ДКК. Там са излети 630 млн. лв. на данъкоплатците, които без състезание са разпределени между шест неназовани частни фирми. Целта е била спешни ремонти на опасни язовири. Но първият готов "обект" от общо 10 завършени сред набелязаните 414 показва абсурдността на модела - 2.3 млн. лв. са изхарчени за буквално локва в Ловешко, в която няма вода и близки застрашени населени места, а проверка показва завишени в пъти цени на доставените материали.

Това е накратко резюме от изнесената от икономическия министър Кирил Петков информация от проверка на държавния холдинг. Схемата дублира вече приложеното от ГЕРБ тъмно разпределяне на средства без поръчки през държавни структури, но тук вместо милиарди към "Автомагистрали" за свлачища и строителство на "Хемус" бюджетът е дал 500 млн. лв. на ДКК, добавен е и заем от 130 млн. лв. от държавната ББР, те са прелети в дъщерното държавно "Монтажи", и то явно заобикаляйки законовото задължение да работи само, ги е преразпределило към фирми без конкурси.

Първата "спешната" локва

Първият проверен обект е язовир "Пазар дере" край Ловеч, чийто ремонт струва 2.35 млн. лв. Инспекцията е направена от служебния министър Кирил Петков и инж. Владимир Барзов, който участва в работната група за проверка на Държавната консолидационна компания (ДКК). А заснетото видео показва, че въпреки похарчените милиони... в язовира няма вода, а през него минава скромно поточе.

Инж. Барзов отчете, че ремонтът на "Пазар дере" вече е завършен, като в министерството е представена и проектната документация. Смущаващото в случая са цените на услугите, които били "малко бутикови". "Хидротехнически бетон, който в София е 126 лв., тук е актуван за 219 лв., плюс 30 лв. транспорт, приблизително двойни цени на бетон. По-фрапиращи са цените на транспортните разходи - обикновено цените са 15-20 стотинки на тон/км, тук цените са 1.16 лв. на тон за километър", даде пример инж. Барзов. Друг пример за абсурдния ремонт пък било съоръжение, което измерва дълбочината, което представлява приспособена празна бутилка от кока кола.

Министър Петков определи случая като корупция и заяви, че ще предаде резултатите от проверката в прокуратурата.

Според бившия икономически министър Лъчезар Борисов обаче язовирът е бил източен умишлено. "Може би сценаристите на този филм са пропуснали, че има модерна измервателна система, която е заснела албсолютно всичко и посещението на министър Петков на този язовир е в период, след което точно управляваното от него министерство, са изпуснали язовира и той е празен, за да бъде направен този филм", коментира Борисов пред бТВ.

Той определи заснетото като комедиен скеч и показа снимка, направена на язовира на 31 май, на която се вижда, че водоемът е бил пълен. Борисов заяви, че още през 2013 - 2014 г. този язовир е определен за един от най-опасните - в близост до него се намира магистралният път, който свързва София и Варна.

Борисов коментира и цените на извършваните дейности. "Около 100 лв. на кубик без ДДС е била цената на бетона, закупуван за ремонта на язовира", каза бившият министър и добави, че цените, които министър Петков визира са с полагането, изграждането на съоръженията.

История за 630 млн. лв.

В случая с язовирите през 2018 г. държавата отпусна 500 млн. лв. на Министерство на икономиката за ремонт на язовири, като със средствата беше увеличен капиталът на Държавната консолидационна компания (ДКК). С правителствено решение беше одобрен и първоначален списък от 182 съоръжения, които да започнат да се обновяват веднага. ДКК от своя страна възложи ремонта на дъщерното "Монтажи" (през годините дружеството на няколко пъти бе обявявано за приватизация, но така и не се намериха кандидати) директно чрез т.нар. инхаус поръчка, като по данните, изнесени от министър Кирил Петков, са подписани "поне 266 договора на стойност поне 631 млн. лв.". Разликата от 130 млн. лв. пък идва от парите, които ДКК получи от Българска банка за развитие - над 190 млн. лв. за последните пет години

И към онзи момент обаче беше ясно, че "Монтажи" няма капацитета да изпълни ремонтите - към 2018 г. тя има едва 42-ма служители, а към 2019 г. - 49 души, показва справка в ДАКСИ. Междувременно компанията получи и серия от други договори, включително за спешното изграждане на алтернативно водоснабдяване на Перник при кризата преди две години.

Още тогава имаше съмнения, че държавното дружество ще превъзложи изпълнението на частни компании, заобикаляйки закона, който по принцип забранява това при инхаус поръчките. Че това наистина се е случило, се потвърждава сега от изнесените данни. По думите на Петков "Монтажи" е превъзложила ремонта на язовирите на избрани подизпълнители, които освен това са получили 50% аванс.

Прехвърлянето на дейности към други фирми се вижда и от отчетите на дружеството. Значителният ръст на приходите на "Монтажи" през 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. е съпроводено с аналогично увеличение на т.нар. разходи за външни услуги, като само за миналата година и трите месеца на тази компанията е платила 64.4 млн. лв.

Съмнителни резултати

Меко казано, миниатюрна е свършената работа за три години. Досега готови и разплатени са едва 10 язовира, други 18 ремонта са предадени, а за 120 има открити строителни площадки. Междувременно пък 51 ремонта са прекратени след допълнително обследване. Това поставя под въпрос защо въобще са били включени в първоначалния списък, както и какво става с авансово платените суми.

Интересен факт е и че заради просрочен дълг от 8 млн. лв. към Националната агенция за приходите сметките на "Монтажи" са били запорирани през 2018 г., а дългът е изцяло изплатен чак през миналата година. Въпреки това по време на запора компанията е продължила да се разплаща през сметките на дъщерното си "Монтажи - София", което изпълнява странната функция на "платежен посредник".

Възходът на ДКК

От скромно и не особено известно дружество, създадено в първия кабинет "Борисов" през 2010 г. с цел да се заобиколи изискването приходите от приватизация да отиват в Сребърния фонд, ДКК се превърна в оръжеен и "воден" мастодонт. В ДКК са обединени около 20 дружества - от фирми за кисело мляко и добавки, през институт за розата до поддържането на летище и ремонт на язовири. Стопанисва и "ВМЗ - Сопот", "НИТИ - Казанлък", търговеца "Кинтекс" - всички в оръжейния сектор. Превръщането й в един от най-големите държавни холдинги у нас бе поредното доказателство за опитите на държавата да монополизира без ясни мотиви и оценка на въздействието куп дейности в противоречие с пазарните правила. Съмненията за непрозрачно харчене на обществен ресурс се подхранват и от високомерното отношение на ръководството на ДКК - компанията няма сайт и години наред упорито избягва всякакви срещи с медиите или пък публичните отчети.

Затова един от споменатите от министър Кирил Петков сценарии за по-голяма прозрачност е дружествата от холдинга да бъдат преместени директно към министерството и вероятно холдингът да бъде ликвидиран.