Добре дошли в YOLO икономиката

Reuters

Добре дошли в YOLO икономиката

Преуморени от работа и с увеличени спестявания, служители в САЩ напускат стабилни позиции в търсене на постпандемично приключение

10875 прочитания

Reuters

© Reuters


Нещо странно се случва с изтощените работници в САЩ от поколението на милениалите. След една година, прекарана над лаптопите, безкрайни Zoom разговори между тренировки, разходки и развлечения, те решават да рискуват всичко, което са градили досега.

Някои се отказват от удобните си и стабилни работни места, за да започнат нов бизнес, да превърнат страничните си хобита във full-time занимание или най-накрая да работят по сценария, който мечтаят да напишат. Други се присмиват на нарежданията на шефовете си за връщане към работа в офис и заплашват да напуснат, освен ако не им е позволено да работят където и когато пожелаят.

Те са насърчени от нарастващите нива на ваксинация и възстановяването на пазара на труда. Банковите им сметки, подсилени от една година спестявания и покачващи се цени на активите, увеличиха апетита им за риск. И докато някои от тях просто сменят работата си, други изцяло напускат кариерната пътека, пише в обширен материал The New York Times.

"Живееш само веднъж"

Ако това движение може да се опише накратко, това е YOLO - "живееш само веднъж", акроним, популяризиран от рапъра Дрейк преди десетилетие и оттогава разпространен от весели, предприемчиви хора, поемащи рискове. Терминът се наложи сред малките инвеститори в платформата Reddit, които го използват, когато правят безотговорни залози, които понякога въпреки всичко дават резултат. (Тази година търговията на GameStop беше първообразът YOLO). В по-широк смисъл той се появи, за да характеризира нагласата, която завладя определен тип отегчен офис служител през последните месеци.

Пандемията не е приключила и милиони американци все още страдат от загубата на работни места и близки. Не всеки може да си позволи да хвърли предпазливостта на вятъра. Но за все по-голям брой хора с финансови резерви и търсени умения страхът и безпокойството през изминалата година отстъпват място на нов вид професионално безстрашие.

"Започнах да чувам тези истории тази година, казва Кевин Руус, писател и журналист, когато няколко познати обявиха, че напускат престижни и високоплатени работни места, за да развиват рисковани проекти. Оттогава струята актуализации на LinkedIn се превърна в порой." След като туитва за това, десетки истории се изсипват в пощенската му кутия, всички вариации на една и съща основна ситуация: "Пандемията промени приоритетите ми и осъзнах, че не трябва да живея така."

Брет Уилямс, 33-годишен, адвокат в Орландо, Флорида, получава своето YOLO прозрение по време на Zoom медиация през февруари.

"Разбрах, че седя на кухненския си плот по 10 часа на ден и се чувствам нещастен, каза той. Просто си помислих: "Какво имам да губя? Всички можем да умрем утре."

Затова напуска, оставяйки зад себе си партньорска позиция и голяма фирма, за да започне работа в малка фирма, управлявана от съседа му, и да прекарва повече време със съпругата и кучето си.

"Все още съм адвокат, казва той. Но отдавна не съм бил толкова развълнуван да ходя на работа."

Оливия Месер, бивш репортер на The Daily Beast, също напуска през февруари, след като разбира, че една година отразяване на пандемията я е изтощила и травмирала.

"Бях толкова изтощена, че вече не чувствах, че знам как да си върша работата", казва тя. Така Месер, 29-годишна, обявява заминаването си и се мести от Бруклин в Сарасота, Флорида, близо до родителите си. Оттогава тя се занимава с писане на свободна практика, както и с хобита като рисуване и каяк. Признава, че не всички хора са в състояние да си позволят пълна промяна толкова лесно. Но тя казва, че промяната е възстановителна и укрепваща. "Имам подновено творческо усещане за това как би могъл да изглежда животът ми и колко пълноценен може да бъде", казва тя.

Ако "изтощението" е доминиращата емоция през 2021 г., YOLOing може да е определящата тенденция на работната сила за годината. Неотдавнашно проучване на Microsoft установи, че над 40% от работниците в световен мащаб обмислят да напуснат работата си тази година. Анонимната социална мрежа Blind, която е популярна сред специалистите по високи технологии, наскоро установи, че 49% от потребителите й планират да си намерят нова работа тази година.

"Всички имахме една година, за да преценим дали животът, който живеем, е този, който искаме да живеем", каза Кристина Уолъс, старши преподавател в Харвардското бизнес училище. "Особено по-младите хора, на които е казано да работят усилено и да изплащат заемите си, за да може някой ден да се насладят на живота си, поставят под въпрос това уравнение. Ами ако искат да бъдат щастливи точно сега?"

Какво правят работодателите

Страхувайки се от масово напускане, работодателите се опитват да повишат морала и да предотвратят burnout тенденцията. LinkedIn наскоро даде на по-голямата част от служителите си платена почивна седмица, докато служителите на Twitter получиха допълнителен почивен ден на месец за презареждане по програма, наречена #DayofRest. Credit Suisse осигури на своите млади банкери 20 хил. долара "надбавки за начин на живот", докато Houlihan Lokey, друга фирма на Уолстрийт, даде на много от служителите си платени ваканции.

Повишенията и почивките могат да убедят някои служители да останат на сегашното си работно място. Но за други единственото решение е радикалната промяна.

"Изглежда сме били толкова затворени в кариерите си през последното десетилетие и това е нашата възможност да променим това", каза 29-годишният Нейт Моузли, купувач на дрехи от голям търговец на дребно.

Моузли наскоро решава да напусне работата си със заплата от 130 хил. долара годишно преди 1 юни - датата, на която компанията му изисква работниците да се върнат в офиса.

Прави екселска таблица, нарича я "Късна криза на 20-те години" и я запълва с потенциални опции за следващия си ход: Запиши се на клас по кодиране, започни да копаеш Ethereum, присъедини се към политическа кампания през 2022 г., премести се на Карибите и започни туристически бизнес. Той го разглежда редовно, добавяйки нови плюсове и минуси за всяка опция.

"Идеята да се върнем обратно към нормите преди COVID звучи толкова непривлекателно след изминалата година, казва Моузли. Ако не сега, кога ще направя това?"

Разочарованите работници с пари за харчене винаги са били готови да преосмислят ценностите си. И е възможно някои от тези YOLO-ъри да се окажат отново на стабилни работни места, ако харчат спестяванията си безотговорно или новите им начинания пропаднат. Но духът на смелчаците изглежда заразява дори типично нерисковите хора, които обикновено се придържат към кариерата.

Повече хора поемат риск

Отчасти това е така, защото сега много повече хора могат да си позволят да поемат риск. Помощите, по-високите обезщетения за безработица и бумът на фондовия пазар дадоха на много работници по-големи финансови резерви. В момента много сектори са изправени пред сериозен недостиг на работна ръка, което означава, че работниците в тези области могат лесно да си намерят нова работа, ако имат нужда от тях (Не всички от тях са високотехнологични; много ресторанти и автомобилни компании например се борят да запълнят отворени позиции). Създадените работни места в САЩ достигнаха двeгодишен връх през февруари, а икономистите и собствениците на фирми очакват по-големи приходи до края на годината, тъй като работниците, блокирани заради локдауните по време на пандемията, започват да се връщат към нормалния начин на живот.

"Много неща бяха замразени по време на пандемията, каза Джед Колко, главен икономист в Indeed.com. До известна степен виждаме как огромните промени, случили се в животите ни миналата година, започват да се проявяват и увеличават."

Пандемията създаде много повече дистанционни работни места и разшири броя на компаниите, желаещи да наемат служители извън големите крайбрежни градове. Това даде на работниците в индустрии, в които дистанционната работа е практика, като например технологиите и финансите, повече възможности да поискат това, от което имат нужда.

"Служителите имат напълно безпрецедентна способност да водят преговори през следващите 18 до 48 месеца, казва Джонатан Найтингейл, автор и съосновател на Raw Signal Group, фирма за обучение по мениджмънт. Ако аз като физическо лице съм недоволен от настоящото състояние на заетостта си, имам безброй повече възможности, отколкото преди."

Индивидуалните YOLO решения могат да бъдат поставени в основата на много фактори: работна клаустрофобия и чувство на изолираност и самота, ниски лихвени проценти, появата на нови схеми за бързо забогатяване като NFT и др. Но много от тях са свързани с по-дълбоко разочарование от поколенията и чувство, че икономиката се променя по начини, които възнаграждават лудите и наказват предпазливите.

Няколко души в края на 20-те и началото на 30-те си години - предимно онези, които са посещавали престижни училища, работят във високопрестижни индустрии и никога не биха били класифицирани като "основни работници" - споделят с Кевин Руус , че пандемията е унищожила вярата им в традиционната кариера. Те са наблюдавали как техните независими връстници забогатяват, като се присъединяват към стартиращи компании или залагат на криптовалути. Междувременно шефовете им ги "давят" в ежедневна работа или се опитват да автоматизират работата им и като цяло не успяват да ги подкрепят през една от най-трудните години от живота им.

"Изминалата година беше показателна за това как компаниите наистина оценяват своята работна сила, казва Латеша Бърд, кариерен треньор в Шарлот, Северна Каролина. Животът ни се промени за една нощ. "

Бърд, която обучава предимно цветнокожи жени в области като технологии, финанси и медии, каза, че в допълнение към страдащите от стрес и претоварване, свързано с пандемията, много служители от малцинствата се чувстват разочаровани от незадоволителните обещания за ангажиране на работодателите си относно расова справедливост.

"Разнообразието, справедливостта и приобщаването са изключително важни сега, казва тя. Служителите искат да знаят: "Тази компания ще ме подкрепи ли?"

Не всеки претоварен работник ще напусне, разбира се. За някои удължената ваканция или по-гъвкавата работна седмица може да потуши желанието за промяна. А някои работници може да открият, че завръщането в офиса помага за възстановяването на баланса в живота им.

Но за много от тези, които могат да си го позволят, приключението е във въздуха.

Нещо странно се случва с изтощените работници в САЩ от поколението на милениалите. След една година, прекарана над лаптопите, безкрайни Zoom разговори между тренировки, разходки и развлечения, те решават да рискуват всичко, което са градили досега.

Някои се отказват от удобните си и стабилни работни места, за да започнат нов бизнес, да превърнат страничните си хобита във full-time занимание или най-накрая да работят по сценария, който мечтаят да напишат. Други се присмиват на нарежданията на шефовете си за връщане към работа в офис и заплашват да напуснат, освен ако не им е позволено да работят където и когато пожелаят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


4 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    ...Помощите, по-високите обезщетения за безработица и бумът на фондовия пазар дадоха на много работници по-големи финансови резерви...

    Eй това е есенцията на статията - парите на готово учат на мързел ...

  • 2
    vmware18 avatar :-P
    vmware18

    Наистина наблюдавам доста колеги и приятели, които най-малкото се изнасят от града за постоянно (отиват по села и паланки), като не желаят повече да работят от офис. Ако ще и да е сграда клас "А" с безплатно кафе и ябълки...

  • 3
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    До коментар [#] от "":

    Точно обратното. Когато парите не са фактор, човек е способен да вземе най-доброто решение за себе си и околните - да не работи нещо, което не харесва; да започне рисков бизнес, без да се притеснява от неуспех; да се премести на по-нископлатена, но удовлетворяваща работа.

  • 4
    agria_ad avatar :-|
    Фани Давидова

    Това е статия на НюЙорк Таймс. Не че е лошо, напротив, но уважавайте авторското право, уважаема Илиана Петрова
    https://www.nytimes.com/2021/04/21/technology/welcome-to-the-yolo-economy.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал