А ти пазиш ли резерви?

А ти пазиш ли резерви?

От 1 юли списъкът на компании, които трябва да съхраняват горива, се увеличи от 19 на 221, а мнозина не разбраха за вменените им нови ангажименти

Калина Горанова
5797 прочитания

© Георги Кожухаров


Статията първоначално е публикувана на 25.05 и е обновена на 6.07 с позицията на Държавния резерв.

Вие сте самоосигуряващо се лице. Бизнесът ви е малък и основно се занимавате с внос на автомобилни масла. Живеете си спокойно и си въртите бизнеса до преди няколко месеца, когато получавате разпореждане от Държавния резерв. Информиран сте, че от 1 юли 2021 г. може да се наложи да закупите и съхранявате котелно гориво, в случай че избухне война или някое друго бедствие. Никога не сте виждали котелно гориво, нямате идея откъде да го набавите или къде да го складирате. Надявали сте се на скромна печалба за тази година, но, уви, тя ще отиде за трупане на запаси за държавата.

Пазенето на резерви от години е един от най-досадните проблеми за част от големия бизнес, който се занимава с горива. От задължението с ловки съдебни трикове може да се измъкнат само избрани компании. А изискването за пазене на резерв не се изпълнява дори от самата Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като страната е заплашена от санкции заради липсващи резерви за 13 дни.

Вместо да се фокусира върху решаването на проблемите с резерва на едро, държавата реши да въвлече в драмата по-голям кръг компании. Това стана с промяна в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, приета в разгара на пандемията - май 2020 г., и влизаща в сила от 1 юли.

Списъкът с компаниите, които трябва да пазят резерви горива, набъбна от 8 на 75 страници. Или от 19 фирми - големи петролни компании, броят на задължените лица е скочил на над 220. Сред тях са големите циментови заводи като "Девня цимент", които използват нефтен кокс (за разпалване на пещите си), "Солвей Соди", малки и големи вносители на масла, или компании, с друга основна дейност, които по някаква причина са внесли масла. Сред тях са дори вносители на автомобили, вносители на земеделска техника и "Кауфланд".

Всички те независимо с както точно се занимават трябва да пазят котелно гориво. Бонусът към фирмите е опцията вместо котелно гориво (което не е с много широка употреба) да се пази например дизел, а 50% от него да е в друга страна от ЕС, обясняват от петролния бранш.

ЕС така иска или не съвсем

Промените бяха мотивирани от резерва с изпълнението на регламент на Европейския съюз, като се въвежда по-детайлно идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси.

Според голяма част от бизнеса обаче в редица държави в ЕС няма такова прецизиране. И някои видяха зад промените опит от страна на Държавния резерв да реши настоящите си проблеми с количествата, като въвлече още компании. Според други обаче подобно подозрение е прекалено и по-скоро можело да се тълкува като опит от страна на резерва да покаже дейност пред Брюксел.

Каквито и да са причините, очакването на бизнеса е, че от 1 юли промените ще доведат до оскъпяване на някои производства, до блокиране на средства за съхраняване на резерви на горива, каквито реално не използват в бизнеса си, и до още по-усложнено съхранение. Редица компании в момента са в патова ситуация и са поставени пред опцията или да платят огромни глоби от по 500 лв. на незаделен тон, или да навлязат в област, далечна от бизнеса им.

Минутка невнимание и...

Новата поправка на практика мина под радара на тежката индустрия. Общественото обсъждане по промените, предложени от Държавния резерв, започна през пролетта на 2019 г., а основната поправка гласеше, че "на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива".

Или всевъзможните производни на нефта продукти, като от списъка на Държавния резерв са изпуснати само пластмасовите опаковки, шегуват се от петролния бранш.

Поправката беше забелязана единствено от търговците на битум, който се използва в строителството за направата на асфалт, както и от Българската петролна и газова асоциация, основно заради членовете й, които внасят битум.

Това, което беше извоювано по време на обсъжданията на закона, беше възможността 50% от количествата да се пазят в друга държава от ЕС. Още тогава сред критиките беше, че съхранението на котелно гориво или дизел не е никаква алтернатива на новите продукти от списъка. Някои от продуктите, като битумът например, обаче не могат технологично да бъдат пазени, като за поддържането му е необходимо да се осигури среда с температура 160 градуса, а след изстиването му той става на практика неизползваем.

Друга критика идваше по линия на цялостния принцип. "Идеята е, ако държавата закъса енергийно, да може да издържи определен период от време. Битумът е строителен материал и няма как да дава енергия", заяви още по време на обсъжданията на законовите промени Стефан Джамбазов, собственик на търговеца на битум "Вая 7".

Верижни реакции

През тази пролет дълъг списък от компании са получили известия от Държавния резерв, че трябва да пратят справки за внесените от тях суровини от списъка за 2020 г. и остатъка в края й, разказват от бизнеса. След изчисление в агенцията са последвали и разпорежданията на Държавния резерв към над 220 фирми да заделят съответните количества от 1 юли.

Складодържатели информират, че има повишен интерес за съхранение на продукти от нефтен произход към момента. Опитите на компании да излязат от създалата се ситуация продължават.

Някои, като "Девня цимент" например, завеждат дела, за да спрат временно изпълнението на разпореждането към тях.

Асоциацията на вносителите на смазочни продукти в България през март е изпратила писмо до Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" с предложение за осъществяване на среща, на която да се получат разяснения относно изменението на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) пък се е обърнала с официални писма към редица министерства и институции във връзка с промените в ЗЗНН.

"Това законово разпореждане поставя ползвателите на нефтен кокс в изключително тежка ситуация, защото законът никъде не отчита стойността на продуктите спрямо стойността на запасите, които им се възлагат. Най-ниската установена от нас цена за котелно гориво през 2021 г. е 905 лв. на тон, без ДДС и акциз. Това означава, че на задълженото лице се вменява да закупи и съхранява гориво от вид, който е в пъти по-скъп от продукта, който ползва. Нещо повече - нефтопродуктите са акцизни стоки и за използваните продукти икономическите субекти имат или регистрация като освободен от акциз краен потребител, или като освободен търговец по Закона за акцизите и данъчните складове. За продуктите, които следва да създадат като резерв обаче, тези лица не са освободени, съответно те ще трябва да заплатят и акциза. При котелното гориво той е 400 лв. на тон, което още повече увеличава финансовото бреме върху задължените лица", пише в становището. Компаниите от сектора заявяват, че задължение по ЗЗНН и при нормални условия би довело до значителни разходи за дейността на предприятията, а към сегашния момент ще направи още по-тежко положението в настоящата пандемична обстановка и икономическа криза.

От асоциацията смятат, че никъде в директивата не е предвидена замяна на петрококс с котелно гориво, а, напротив, възможността за поддържане на нефтен кокс като целево гориво, както и че България неправилно е транспонирала Директива. Тя оставя на всяка от държавите членки да определи самостоятелно кръга икономически оператори, които ще бъдат задължени да участват, или да предвиди, че единствено т.нар. централна структура за управление на запасите, т.е. Държавният резерв, ще има ангажимент за създаване на запасите.

Или "следва да се отчете, че България в ЗЗНН е предвидила максимално "прехвърляне" на административната и финансовата тежест за създаване на запаси за извънредни ситуации на стопанските оператори", пишат БАЦИ.

От Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти също изпращат писмо до министъра на икономика и министъра на финансите. В него те припомнят, че законът е приет без съответната оценка за въздействие, генерира огромни непредвидени за вносителите разходи, складовете са крайно недостатъчно, а отказът на Държавния резерв да съхранява запаси води и до по-високи цени от тези в другите държави. Основен момент според тях е, че законът влиза в сила със задна дата и на тази база разпорежданията към фирмите трябва да отпаднат.

Въпреки многото спорове до сформирането нов парламент въпросът няма как да се реши. А това значи, че фирмите от списъка ще трябва да инвестират в резерви, които няколко месеца по-късно биха могли да се окажат ненужни.

Позиция на ДА ДРВВЗ

Във връзка с публикация във вестник Капитал от 25 юни 2021 г., относно създаването и съхраняването на запаси за извънредни ситуации по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, изразявам следната позиция:

На първо място следва да се има предвид, че по отношение на създаване и съхраняване на запасите за извънредни ситуации по ЗЗНН, Република България е възприела подхода запасите за извънредни ситуации да се поддържат от държавата и от задължените лица. Този подход е възприет от още 13 държави-членки на Европейския съюз или почти половината. В българското законодателство е възприето правилото на чл. 3, пар. 1 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО - Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН (т.е. тези които трябва да се създадат и поддържат за всеки отделен период) да съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за сметка на държавния бюджет. По този начин задължението за останалите лица е да поддържат запас равняващ се на 60 дни, но делът на тези 60 дни се разпределя между множество задължени лица, според дела на участието им в Общия нетен внос и ВОП за предходната календарна година, докато останалите 30 дни са единствено за сметка на държавния бюджет. Това само по себе си показва, че тежестта по изпълнение на задълженията в тази област, на държавата е достатъчно значима. Представеното в публикацията е разгледано едностранно, тъй като не се отчита, че част от изпълнението на разпоредбите на европейския нормативен акт представлява тежест и за държавата, така както не са търсени причини за изпълнение или не изпълнение, а се правят констатации, които целят определени внушения на читателя. Възможността за съхраняване на до 50% от индивидуално определените нива на запаси е разгледано като "бонус", но не е отчетен факта, че изключително малко на брой държави - членки на ЕС, разрешават толкова голяма процент от запасите им по Директива на Съвета 2009/119/ЕО, да се съхраняват извън националните им територии. Не може да се твърди, че са "въвлечени" повече изпълняващи задължения, но може да се зададе въпросът - защо само вносителите на изброените в чл. 2 от закона, видове нефтопродукти и нефт да са задължени да изпълняват разпоредбите както на Директива на Съвета 2009/119/ЕО, така и на ЗЗНН, който реципира тези разпоредби. Тези вносители и осъществяващи ВОП ли трябва да покриват дела на останалите, които оперират с продуктите, изброени в Регламента? Целта на Директивата, реципирана и в националните законодателства на държавите - членки е именно гарантиране на непрекъснатост на европейската икономика за период от минимум 90 дни. Счита ли се, че тежката индустрия не е ангажирана с действия и мерки, попадащи именно в посока гарантиране на непрекъснатост на производства и други, или ще се очаква само и единствено подкрепа от държавата?

По отношение на задължителните норми за Република България като държава-членка на ЕС:

Република България, като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), е задължена да спазва европейското законодателство, в конкретния случай - областта на енергетиката, в която значима политика на ЕС попада и - Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2010 на Комисията от 9 ноември 2017 г. по отношение на актуализациите на годишната и месечната статистика за енергийния сектор и Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, изменена с Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581.

В ЗЗНН, са реципирани императивните норми на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г., въвеждащи задължението на всяка държава-членка да създава и поддържа минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, представляващи част от запасите на Европейската Общност като цяло. С въвеждането на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 при ежегодното изчисляване на задълженията (калкулациите на нивата на запасите) се вземат предвид всички продукти, изброени в глава 3.4. от Приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008.

Съгласно чл. 14 от ЗЗНН, участието на лицата по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в нетния внос и вътрешнообщностни пристигания (ВОП) се изчислява по видове енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива в равностойност на нефт съобразно осъществените от тях дейности през предходната календарна година - норма на цитираната по-горе, Директива.

В чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН е посочено, че всяко лице, което е внасяло или доставяло от ВОП енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде ЗИС.

На следващо място - за да се съобразят с изискванията на Директивата, държавите-членки са свободни да изберат различни модели и да поставят задължение на различни страни. За разлика от Регламента, който се прилага изцяло и директно, Директивата определя цели, които да се постигнат от държавите-членки в определен срок. Държавите-членки трябва да "транспонират", т.е. да въведат изискванията на Директивите в своето законодателство, като им е оставена свободата как точно да направят това. Комисията и държавите членки са натоварени да ги прилагат. Комисията следи за тяхното спазване. Транспонирането и приложението не предвиждат само формалното приемане на акта, а всички мерки, които подпомагат ефективното прилагане на Директивата в националните законодателства на страните членки. Непосредственото наблюдение на транспонирането се осигурява от Европейската Комисия (ЕК). Липсата на хармонизация в транспонираното законодателство с Директивата се санкционира от европейските юриспруденции като вредяща на целта, поставена с Директивата.

Много фактори потвърдиха приоритета на общностното право над правото на държавите членки.

Две определения на Европейския съд, потвърждават, че "... общността представлява ново юридически ниво на международното право, в полза на което държавите ограничават, макар и в ограничени области, техните суверенни права..." и че "...член 12 от договора за създаване на ЕС произвежда непосредствен ефект и поражда в ръководителите на подопечните индивидуални права, които местните юрисдикции трябва да запазят...".

Вземайки предвид горното и съобразявайки разпоредбите на Приложение III от Директива 2009/119/ЕО, съгласно което:

"Държавите-членки могат да:

  • а) включат всички останали запаси от нефтопродукти, определени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008, и да изчислят равностойността в суров нефт, като умножат количествата по коефициент 1,065; или
  • б) включат запасите единствено от следните продукти: бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4), гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут) и мазут (с високо съдържание на сяра и с ниско съдържание на сяра) и да изчислят равностойността в суров нефт, като умножат количествата по коефициент 1,2."


както и въз основа на анализи, е направен извод, че за България е по-благоприятно да отчита запасите си по Приложение III "б". Ето защо, в ЗЗНН законодателят е предвидил запаси за извънредни ситуации да се създават само под формата на изброените в чл.2, ал.1 от Закона. ЗИС различни от посочените не би могло да се отчитат, съответно да имат принос по отношение изпълнение задълженията на страната.

В тази връзка посочвам, че към момента 25 държави-членки на Европейския съюз поддържат ЗИС под формата на продуктите, изброени в чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН.

По отношение на посоченото в статията твърдение, че законът влиза в сила със задна дата - обръщам внимание, че Съгласно чл. 2 от Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581, държавите-членки прилагат нейните разпоредби от 1 януари 2020 г. След продължителни обсъждания, Директивата за изпълнение (ЕС) 2018/1581 е въведена в националното законодателство със Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), който е в сила от 5.06.2020г. и реципира нейните изисквания. Допълнително обръщам внимание, че запасите за извънредни ситуации, определени за създаване и поддържане за периода 1 юли 2021 - 30 юни 2022 г. са определени въз основа на извършения внос и/или ВОП за през 2020 г., която се явява предходна за периода юли 2021 - юни 2022 г. Тъй като законът е в сила от 05.06.2020 г. и е обнародван в Държавен вестник преди почти година, се счита че лицата са имали достатъчно време за запознаване с нормативната уредба, която ги касае. Още повече проектът за изменение на закона е бил публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет - страницата на ДА ДРВВЗ през месец март 2019 г., т.е. повече от две години, преди да възникне задължение за съответните вносители и лицата осъществявали ВОП. В хода на обществените консултации са получени достатъчно становища, което само по себе си подчертава, че засегнатите страни са информирани и/или запознати.

На последно място, но на първо по важност - трябва да се има предвид, че законът се приема съобразно волята на народните представители и на Народното събрание като законодателен орган. Не бива да се преекспонира ролята на ДА ДРВВЗ, която в конкретния случай е само експертна.

Освен всичко останало, следва да се вземе предвид факта, че в случай на извънредна ситуация, свързана с намаляване и/или прекъсване на доставките, обществото, в т.ч.: представителите на различните отрасли на икономиката, в т.ч. на големия бизнес, ще очакват подкрепа от държавата, с оглед - поддържане на непрекъснат процес на икономиката в рамките, както е определено в европейския нормативен акт - минимум на 90 дни.

В статията липсва информация за многократно проведените срещи между представители на ДА ДРВВЗ съвместно с представители на Министерство на икономиката със задължени лица от Българска асоциация за циментова индустрия (БАЦИ), на които срещи беше дискутиран възникналият въпрос. Всички присъстващи членове на БАЦИ, се съгласиха, че възникналите затруднения са в резултат на това, че те не са обърнали внимание на законодателните промени. В случай, че бяха участвали в обсъждането на законопроекта, биха си изложили съображенията своевременно. Беше постигнато споразумение, да започне обсъждане на законодателни промени, с които да бъде предложено на Народното събрание да разгледа други възможности за изпълнение на задълженията по ЗЗНН, реципиращ разпоредбите на Директива на Съвета 2009/119/ЕО, включително възможности за съхраняване на всички енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива.
Статията първоначално е публикувана на 25.05 и е обновена на 6.07 с позицията на Държавния резерв.

Вие сте самоосигуряващо се лице. Бизнесът ви е малък и основно се занимавате с внос на автомобилни масла. Живеете си спокойно и си въртите бизнеса до преди няколко месеца, когато получавате разпореждане от Държавния резерв. Информиран сте, че от 1 юли 2021 г. може да се наложи да закупите и съхранявате котелно гориво, в случай че избухне война или някое друго бедствие. Никога не сте виждали котелно гориво, нямате идея откъде да го набавите или къде да го складирате. Надявали сте се на скромна печалба за тази година, но, уви, тя ще отиде за трупане на запаси за държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    pko171063147 avatar :-P
    pko171063147

    Препрочитайки статияза, за да науча позицията на "Държавния Резерв", мисля, че открих къде се губи връзката между институциите и гражданите.
    Статията на Капитал - написана на ежедневен език, с пояснения на правилните места, така че читателя да се ориентира в обстановката и поставения проблем.
    Позицията на ДА ДРВВЗ - отличен административен език, който не дава и най-малък шанс на средностатистическия читател (без юридическо образование) да се ориентира в отговора и защитената от тях позиция.

    Виждам два изхода:
    1. Позициите на институциите да се пишат от специалист "Връзка с обществеността", който да предоставят текст, на нивото на читателя, който да го информира и обогатява с информация около поставения проблем.
    2. Въвеждане на задължително юридическо образование за всички в страната. :D

  • 2
    pko171063147 avatar :-P
    pko171063147

    До коментар [#] от "":

    П.П. Иии, препрочитайки коментара си искам да коригирам няколко неточности, както следва:
    - Първо изречение: "Препрочитайки статияза..." трябва да е "Препрочитайки статията..."
    - Виждам два изхода: Точка 1 - частта "който да предоставят текст" трябва да е "който да предоставя текст". В същото изречение - "който да го информира и обогатява" трябва да е "като го информира и обогатява...".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход