Статистиката на Евростат показва, че неравенството в доходите в България е сравнимо с нивото в други държави в ЕС преди намесата на социалната система. След като тя бъде включена в сметките обаче зейва пропаст и именно тук идва проблемът с ефективността. А голямата разлика идва не от пенсиите (които като общ дял спрямо икономиката са сравними с европейските стойности), а от социалните помощи, които са два пъти по-неефективни като инструмент за намаляване на неравенствата, казва икономистът Адриан Николов.

В този анализ ИПИ се фокусира не върху пенсиите, а върху социалните трансфери и ефекта от тях.

Какво се случи с помощите в кризата

Според данните, които представиха икономистите на ИПИ, разходите за основните програми в социалното подпомагане миналата година нарастват със 7% до 1.17 млрд. лв. Това звучи приемливо, но разбивката показва по-различна история. Увеличението идва основно от промяната на правилата за получаване на целева помощ за отопление - расте с 19% до 140 млн. лв. през 2020 спрямо 2019 г., както и от повишението на подкрепата за хора с увреждания, където няма подоходен тест.

Същевременно сумата за месечни социални помощи - тази програма, която подкрепя хората с ниски или без доходи, нараства с едва 1% до 28 млн. лв. Броят на получателите е намалял в кризата. Помощите за лечение и диагностика в пандемията остават почти без промяна на 3.6 млн. лв. Подкрепата за отглеждане на дете до 1 година за неосигурени майки намалява, защото ползвателите намаляват въпреки кризата на пазара на труда през по-голямата част от годината. Програмата в помощ за отглеждане на дете между първата и втората му година също остава практически без промяна.

Така са ни направени социалните програми, че дори при внезапна криза не реагират - не се увеличават нито разходите, нито получателите.

Лъчезар Богданов

Главен икономист, ИПИ

Сред малкото работещи програми е тази за еднократни помощи - до 375 лв., които се отпускат в случаи на природни бедствия например. В НОИ - където разходите за обезщетения за безработица нарастват с 50%, системата работи, както би се очаквало в криза. Но от ИПИ посочват, че в много от по-малките програми получателите намаляват. "С малки изключения виждаме, че съществуващите програми не са особено адекватни", казва главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.

Недостигът на услуги

Според данните на ИПИ през 2020 г. броят чакащи реда си да получат социална услуга в България превишава 17 хил. Общият капацитет на системата е малко под 20 хил. Разбивката на множеството услуги, които се предоставят, показва големи разлики. Така например броят чакащи за дневни центрове за стари хора е едва 4% от капацитета в страната, но чакащите за домове за стари хора са почти 2000 души при ползватели от около 4300.

При дневните центрове за пълнолетни с увреждания недостигът също е около 4-5%, но в центровете за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с увреждания разминаването е в пъти - при хората с деменция ползвателите са 242, чакащите са 455; при хората с психични разстройства чакащите са почти 6000 или 10 пъти над ползвателите; при хората с умствена изостаналост чакащите са почти 1600 при ползватели 510. Ситуацията при защитените жилища за лица с увреждания е сходна.

Допълнително - социалните услуги са силно фрагментирани. Някои са финансирани от държавата и делегирани на общини, други са финансирани от бюджета на местната власт, а трети - по европейски програми. Отделно различните програми понякога се припокриват, а други невинаги се допълват. Според ИПИ този фрагментиран модел пречи на ефективността на системата.

Да се разчита на европейско финансиране за социални услуги не е правилният подход, защото то е на вълни, а при социалната политика е важно да има постоянство. Трябва да търсим национален ресурс, да подобряваме ефективността на съществуващите разходи.

Адриан Николов

Икономист, ИПИ

Какво може да се направи

Според икономистите на този етап приоритет трябва да е изготвянето на експертен анализ, който да открие конкретните пробойни в системата и чак тогава може да се говори за увеличение на разходите за социални помощи, ако е наложително.

"На фона на тази широка рамка от социални услуги, новият Закон за социалните услуги дава възможност за оптимизиране на модела", пишат от ИПИ в своя анализ. Друг пример, който дават, е с гарантирания минимален доход в България, който може да бъде оптимизиран. "Съвсем скоро ще можем да предложим проект и анализ до какво може да доведе потенциална промяна на гарантирания минимален доход. Това е промяна, която до някаква степен е наложителна", казва Петър Ганев.

Според него дебатът за социалната защита трябва да бъде по-фокусиран, докато сега е в широките мерки като увеличението на пенсиите и детските добавки - мерки, които не таргетират само най-бедните. Друг пример, който дава за евентуална промяна, е при социалните услуги в домашна среда, които могат да са много ефективни и същевременно по-евтини от резидентните услуги.