Как ще стигнем Европа в енергийно ефективното обновяване на жилищните сгради

Над 95% от собствениците няма да имат достъп до никакво финансиране в обозримо бъдеще

Цвета Наньова е изпълнителен директор на БАКК, член на БАКЕП

Служебното правителство публикува за публично обсъждане преработения от него вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. В противоречие с всички публични изявления, проектът за "подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд" утвърждава тенденцията за отказ от реформи в този важен за гражданите сектор.

Проектът продължава да залага на "усвояване на публичен ресурс" чрез изцяло безвъзмездно финансиране за 92% от общия бюджет (1.227 млрд. лв. за многофамилните сгради с по-ниски класове на енергопотребление (E, F, G). Заделена е скромна сума от 100 млн. лв. за сградите с по-добри енергийни характеристики (клас D), от чиито собственици ще се изисква съфинансиране в размер на 15%. Отсега е ясно, че това е практически неосъществимо при несъществуващи инструменти и неясно заложени идеи за реформи в плана, които да направят това възможно.

При 100% грантово финансиране без адрес продължава да остава проблемната ситуация в момента:

  • При 54 хил. многофамилни жилищни сгради и 645 хил. еднофамилни сгради, нуждаещи се от обновяване, средствата ще достигнат до едва около 1000-1100. Над 95% от собствениците няма да имат достъп до никакво финансиране за енергийна ефективност в обозримо бъдеще.
  • Не е възможно да се доближим нито до националните цели (само в периода до 2030 г. да бъдат обновени над 12 хил. от многофамилните и 16 хил. еднофамилни сгради), нито европейските амбиции за енергийна ефективност (55% спестявания).
  • Гражданите ще продължават да бъдат заблуждавани, че някой ден средствата ще стигнат и до тях - до момента, в който сградите не започнат да се рушат.
  • Отново не се предвижда финансова подкрепа за еднофамилните жилищни сгради, а половината от населението обитава именно този фонд.
  • 100% грант обрича на несъстоятелност началото на устойчиви политики и финансови модели в обозримо бъдеще, доколкото те нямат шанс да се конкурират с изцяло безвъзмездно обновяване.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) мотивира решението за продължаване на 100% грантово финансиране за енергийна ефективност с обстоятелството за "финансово затруднени хора, които не могат да си позволят самоучастие" поради ковид кризата. Предишните аргументи бяха свързани с "уникално високия процент на частна собственост на жилища в България, с бедността в страната и наличие на нежелаещи да се включат, което би довело до провал на цялата програма" (бивш министър на РРБ).

Без да отричаме валидността на подобни твърдения, аргументите в обратната посока натежават:

  • Несправедливо е всички данъкоплатци да плащат за подобряване енергийната ефективност в сградите на една много малка част от нуждаещите. При това в тези сгради живеят собственици, някои от които могат да си позволят инвестиция, и такива, които не могат.
  • На енергийната ефективност трябва да се гледа като на инвестиция, с която се постигат съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти.
  • Публичните ресурси са ограничени. Те ще стигнат до значително по-голям кръг от обществото, ако се смени 100% модел с модел на съфинансиране.

Несправедливо е всички данъкоплатци да плащат за подобряване енергийната ефективност в сградите на една много малка част от нуждаещите.

Как може да се случи това? Отговори се опита да даде проведената през миналата седмица конференция с международно участие, представяща проект SHEERenov, финансиран от "Програма Хоризонт 202". Проектът е в основата на бъдещия модел за обслужване на принципа one stop shop, заложен като необходима реформа в Плана за възстановяване и устойчивост. Целта на проекта е да разработи пазарно ориентиран модел за предоставяне на интегрирани услуги за жилищно обновяване на базата на добри практики от България и приложими за нашите условия примери от страните в Централна Европа и Прибалтика и да го тества на територията на Столична община. София е избрана, защото тук нуждите от обновяване в жилищния сектор са най-големи.

Моделът цели да включи пазарните "играчи" в процеса - бизнес и финансов сектор и да създаде предпоставки за преодоляване на идентифицирани предизвикателства и пречки: липсата на "специализиран посредник" и бариери от финансов характер. Преведено на разбираем език: концепцията за обслужване на принципа one stop shop означава собствениците на жилища да имат възможност да получат от едно място (бизнес специализиран посредник) целия набор от услуги и предпоставки, необходими им в процеса на енергийното обновяване:

  • По въпросите от правно-организационен характер -професионална подкрепа за достигане на решение за обновяване, сдружаване, последващо участие в контрола по изпълнение на обновителните дейности и отчитане на предвидените енергийни спестявания.
  • По въпросите от финансово естество: подкрепа за достъп до комбинация от: (1) безвъзмездна финансова помощ (2) кредити на преференциални условия и (3) целева подкрепа за неплатежоспособните.

В хода на конференцията бяха отправени важни послания от чуждестранните ни партньори на базата на техния успешен опит в годините.

По отношение на проблемите - ние не сме уникални:

  • Собствеността на частни жилища и тук и в техните страни надвишава 95%, проблемите за решаване са сходни.
  • Различният социален и финансов статус на собствениците в съществуващия сграден фонд е проблем, наследен от времето преди промените от 1989 г.
  • Процесите на обновяване за енергийна ефективност в жилищния сектор са започнали при тях преди повече от 20 години, натрупан е значителен опит и знание за верните подходи.
  • Ние днес имаме възможността да се възползваме от добрите практики и поуките от направените грешки.

По отношение на решенията: Успехът може да се гарантира с правилните политики:

  • Адекватна законова база, уреждаща правата и задълженията на собствениците в етажната собственост.
  • Финансов модел, включващ:

    • Частта на съфинансирането да е съотносима с нивото на енергийните спестявания, за да е поносима за собствениците;
    • Грантовият компонент да компенсира разликата до цената на енергийно ефективното обновяване;
    • Да бъде осигурен улеснен достъп до кредитен ресурс (за отделни собственици) и за етажната собственост;
    • 100% целева подкрепа за социално уязвими домакинства.

Конференцията беше проведена в подходящ момент, изразените становища и нагласи в професионалната общност дават увереност, че предизвикателствата имат експертни решения. Нужна е политическа воля за старт на реформиране на политиките и смяна на модела за усвояване на публичен ресурс с инвестиране в енергийна ефективност. Само по този път ще можем да отговорим адекватно на огромните нужди в страната, поставените европейски цели и поети от България ангажименти в областта на енергийната ефективност и Зелената сделка като цяло.