Кирил Петков започна разглобяването на "Държавната консолидационна компания"

Икономическият министър предложи изваждането на няколко дружества от холдинга и заяви, че не вижда смисъл от него

Приключването на мерките вероятно ще остане за следващото правителство, каза служебният икономически министър Кирил Петков
Приключването на мерките вероятно ще остане за следващото правителство, каза служебният икономически министър Кирил Петков    ©  Цветелина Белутова
Приключването на мерките вероятно ще остане за следващото правителство, каза служебният икономически министър Кирил Петков
Приключването на мерките вероятно ще остане за следващото правителство, каза служебният икономически министър Кирил Петков    ©  Цветелина Белутова

Няколко компании, включително придобилата печална известност с непрозрачните си договори "Монтажи", ще бъдат извадени от структурата на Държавната консолидационна компания (ДКК) и ще преминат директно към ресорните ведомства. Това съобщи служебният икономически министър Кирил Петков след правителственото заседание в сряда, където по негово предложение са били одобрени доклади в тази посока. Целта е министерствата да добият реален контрол върху дружествата, какъвто в момента се оказа, че нямат, както и да се избегне източването на средства през подобни "шапки". Много вероятно е обаче реалното задвижване на тези мерки да остане за следващото правителство, ако то има воля за него.

Холдинг за поръчки

Първият доклад предвижда "Монтажи" да премине директно към Министерството на икономиката и прекият му собственик вече да не е ДКК. Сегашната структура на практика позволи на строителното дружество да получи инхаус поръчки за 754 млн. лв. от холдинга и да ги превъзложи без търг и конкурс на частни компании. Сред емблематичните договори са тези за ремонт на язовири на многократно завишени цени, както и проектът за изграждане на огромен ненужен правителствен комплекс на територията на "София тех парк", който кабинетът замрази миналата седмица. По думите на Петков преструктурирането на ДКК и премахването му като междинен собственик ще даде възможност на министерството да упражнява контрол върху "Монтажи" и да предотврати подобни бъдещи злоупотреби. По европейските правила инхаус възлагане може да се прилага само при дъщерно дружество, а не при две такива под общ контрол.

Към правилното министерство

Другото предложение е компаниите "Еко антрацит" и "Екоинженеринг - РМ", които се занимават с рекултивация на стари мини и които в момента също са под шапката на ДКК, да преминат към Министерството на околната среда и водите. "В момента Министерството на икономиката притежава ДКК, но ние реално не знаем как се изразходват средствата в тези две предприятия и вдигането им към държавата и прехвърлянето им в правилното министерство ще гарантира, че ще има прозрачност и парите, които се използват в двете компании, ще отиват целево", уточни Петков.

Министерството на земеделието пък най-вероятно ще поеме създаденото преди две години Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", на което трябва да бъдат предадени около 400 язовира, след като бъдат ремонтирани. Според Петков повечето от тези язовири се ползват за напояване и риболов и няма логика да бъдат към икономическото министерство.

Няма нужда от ДКК

Служебният министър уточни, че това са стратегически идеи, които вероятно ще трябва да бъдат изпълнявани от следващото правителство, но с тези доклади се задава посоката. "Този тип стъпаловидни структури с компании-шапки са били най-добрата предпоставка за изтичане на нашите средства", каза той и добави, че не вижда защо ДКК трябва да съществува. Премахването на холдинга като междинно звено между държавата и компаниите обаче ще отнеме повече време, тъй като ще трябва да се преструктурират кредитите, които ДКК е взимала от държавната Българска банка за развитие (ББР).

Министърът посочи също, че конкурсът за назначаване на нови директори в ДКК приключва в четвъртък, като ведомството се надява да вкара поне трима нови членове в ръководството, за да има контрол над холдинга. По подобен начин Петков успя да разшири борда на ББР, която също като ДКК отказваше информация на служебния министър.

Самият холдинг беше създаден от финансовия министър Симеон Дянков през 2010 г. с цел постъпленията от приватизация да влизат в него и да се насочват към бюджета вместо в Сребърния фонд. Впоследствие при втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК беше напомпана с практически всички дружества под шапката на икономическото министерство без ББР и се превърна в абсолютна черна кутия.