Ти как си изхвърли боклука?

Контейнери за разделно събиране на отпадъци.

Ти как си изхвърли боклука?

Две трети от хората казват, че събират и изхвърлят отпадъци отделно. На другите им липсва необходимата инфраструктура, сочи проучване на Nielsen Admosphere

Боряна Генчева
4965 прочитания

Контейнери за разделно събиране на отпадъци.

© Велко Ангелов


Не са парите нещото, което може да накара хората да събират и изхвърлят отпадъци разделно. Те биха работили за опазването на природата и безплатно. Стига да виждат, че цялата система на рециклиране на отпадъци е добре измислена, работеща и направена с мисъл и за тяхното удобство. Както и че с нея са ангажирани не само индивидите и бизнесът, но и държавните и общинските институции. Тези изводи може да се направят на база на данните от онлайн проучване на "Nielsen Admosphere България" по въпроси на "Капитал", представително за населението (15+ години), което е онлайн. Проучването е проведено между 22 юли и 30 юли 2021 г., при извадка от 535 респонденти от Български национален панел.

Две трети събират разделно, правят го редовно

Две трети от населението в България твърди, че е в навиците му да събира и изхвърля отпадъци разделно. Положителен отговор на този въпрос са дали 66.5% от анкетираните. Сред тях има малко повече мъже, отколкото жени, преобладават хората с висше образование, най-вече в селата и в големите градове. С най-голям дял са хората над 55 г.

Ако човек веднъж е започнал да събира и изхвърля отпадъци разделно, по-вероятно да продължи да го прави редовно, съдейки по данните. За 72% това е практика веднъж седмично или по-често. Един-два пъти в месеца го правят 19%, веднъж на два-три месеца - 4%, а по-рядко - 5.1%. Сред най-редовно събиращите и изхвърлящите разделно преобладават жени, хора от 35 години нагоре, такива със средно и висше образование, от София и големите градове.

Инцидентна е практиката предимно при млади хора - между 15 и 34 г., такива с основно и по-ниско образование, а също и хора от селата.

Пластмаса, хартии, батерии. А стъкло?

Хората събират и изхвърлят отделно най-вече пластмаса (70%), следвана от хартия и картон (60%) и картонени опаковки от напитки и мляко (45%). Следват батериите (40%), кеновете и други метални отпадъци (36%). Потенциал, изглежда, има при дрехите и обувките и при старите електроуреди, защото такива събират и изхвърлят съответно 27.3% и 21.4%. Има какво да се желае и при стъклото, което разделно събират едва около 20%.

При повечето категории отпадъци с напредването на възрастта хората стават по-активни в разделното събиране и изхвърляне. Групата 55+ се представя по-слабо само при кеновете, батериите и електроуредите. Групата между 35 и 44 г. е най-активна при разделното изхвърляне на дрехи и обувки. Като цяло преобладават мъжете, като изключим дрехите и обувките, а също и картонените опаковки от домакинството, където повечето отговорили положително са жени.

Да опазим околната среда

На въпроса "Защо сортирате отпадъци" най-честият отговор е "Искаме да опазим околната среда". За тази основна мотивация са съобщили две трети (66%) от анкетираните, като хората са имали възможност да дадат до три отговора.

Около половината (48.4%) събират разделно, защото смятат това за правилно. Почти толкова (47%) искат да намалят общото количество отпадъчен обем, което се произвежда и отива в сметището. По-доброто обработване на отпадъците е аспект, важен за 40.5%. А 32% искат да се включат в кръговата икономика - в рециклирането на материали, за да циркулират и да се ползват отново.

Една трета не събират и не изхвърлят разделно

Една трета от хората са обявили, че не събират и не изхвърлят разделно отпадъци. Сред тях лек превес имат жените, хората между 15 и 34 г., хора със средно образование и такива от малки градове - до 95 хил. жители.

Като основна причина да не го правят те са посочили, че нямат необходимата инфраструктура за разделно събиране (64%). По-конкретно това означава, че няма контейнери в близост (за 86% от посочилите тази причина). За почти половината проблем е, че няма специализирани фирми за целта (32%) или че дори да има, те работят тромаво (11%). За около една пета (21%) пречката се изразява в това, че няма предлагане, или ако има, са скъпи, на компостери, кошовете за разделно събиране и пр.

"Няма смисъл", леност или незнание

На второ място пасивността е продиктувана от разбирането, че няма смисъл, защото дори човек да изхвърля разделно, после боклукът така или иначе отива на едно място. От далите отрицателен отговор 53% вярват в това.

Над една четвърт (26%) казват, че не събират и изхвърлят отпадъци, защото се опитват да използват повторно ценното от тях в домакинството си. За една пета (19.7%) това е свързано с допълнителни усилия, които нямат желание да полагат. Други 16% не са запознати със смисъла на начинанието, с ползите и възможностите от него.

Интересно е, че най-малко (14%) са хората, които не искат да събират и изхвърлят разделно, защото не им се плаща. Още по-малко (11%) са онези, които биха започнали да го правят, ако получават пари или други екстри в замяна на усилията си.

Ако цялата система на рециклирането работеше...

Ако материалните стимули не са способни да подтикнат хората да събират разделно, тогава кое би могло да ги приобщи към каузата? Отговорът на проучването е - ако виждат, че цялостната система на рециклиране работи (27.5%) и като елемент от това - ако има цялостна и добре обозначена инфраструктура (24%). Тоест, ако усилия в тази посока полагат не просто и другите граждани на страната, но също и бизнесът и институциите. В потвърждение на това тълкуване е и фактът, че едва за 15.4% стимул да събират разделно отпадъци би било, ако и всички хора наоколо започнат да го правят. За 8.4% стимулиращо ще е, ако в магазините се продават съответните съоръжения, които да подпомагат разделното събиране на отпадъци в дома. Нагледни ползи от това биха вдъхновили 7.3%.

Най-слаб ефект би имало, ако цялото упражнение стане задължително и неизпълнението му са наказва с глоби. Едва 6.5% биха се задействали да събират и изхвърлят разделно при тези обстоятелства.

Ако хипотетично започнат да събират разделно, онези, които сега не го правят, това няма да промени съществено сегашната структура на най-често събираните и изхвърляни разделно отпадъци, сочат отговорите на въпроса "Кои видове отпадъци сте най-склонни да започнете да събирате разделно".

Не са парите нещото, което може да накара хората да събират и изхвърлят отпадъци разделно. Те биха работили за опазването на природата и безплатно. Стига да виждат, че цялата система на рециклиране на отпадъци е добре измислена, работеща и направена с мисъл и за тяхното удобство. Както и че с нея са ангажирани не само индивидите и бизнесът, но и държавните и общинските институции. Тези изводи може да се направят на база на данните от онлайн проучване на "Nielsen Admosphere България" по въпроси на "Капитал", представително за населението (15+ години), което е онлайн. Проучването е проведено между 22 юли и 30 юли 2021 г., при извадка от 535 респонденти от Български национален панел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Не били парите !? Груба грешка ...

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Събирам отпадъците си разделно от години, друг е въпроса дали има подходящи места за изхвърлянето им навсякъде. Специално мен много ме тормози липсата на контейнери за по-големи стъкла, особено след като правих голям ремонт и се оказа, че счупени прозорци няма как да навреш в зелен контейнер за буркани...

  • 3
    sutura avatar :-(
    Sutura

    Разделям боклука у дома от години, така уча и децата си и то не за пари и то не само хартия/стъкло/метал/пластмаса. Пука ми и мисля, че е важно. За определни типове отпадъци има сериозни проблеми в нашата татковина. Крушки и лампи се приемат основно в Практикер. Лекарства с изтекъл срок на годност е голям зор. Повечето аптеки отказват да ги приемат, макар, че по закон май трябва. Най-голям е проблема с токсичните за природата: стари бои, разредители, прахчета за отпушване на канали, ВД40 и т.н. За тях в някой от големите областни градове понякога организират по една бутка веднъж през лятото, някои имат пунктове. За всички останали населени места подозирам, че е тотал щета. Дребната електроника като: конзоли,игри, стари слушалки, стари зарядни, калкулатори, кафемелачки и кухнески уреди и т.н също е много зле. Едрите неща като бойлери, печки, хладилници ги прибират, но дребната електроника почти няма центрове в които да се издаде. Отделно едрогабаритните отпадъци като гуми, стари мебели се оставят до контейнерите много често.Гледам общината от зор заман организират по някое камионче да ги взема от време на време. Според мен е крайно належащо да се направи нещо по въпроса. Няма нужда да откриваме топлата вода, скандинавските страни са страхотен пример как могат да станат нещата. Сега се сетих и за казуса за бутилките от бира...сериозно само на същата марка а-у, хиляда цигании, за да се върне една бутилка. Отиваш в Дания, до супер маркета имаш машина слагаш бутликата, дава ти касова бележка с колко крони ще ти приспадне от сметката в магазина и си бомба. Много сложно да се направи и у нас....

  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Боклукът е лъжа. Събирам разделно, изгарям мръсната хартия, закопавам около блока органичните отпадъци и така остават не повече от 5%, които се депонират.

    Изключително безотговорно и надменно е да игнорираме последствията от нашия живот и потребление, мятайки ги в коша. Това е поведение тип "след мен и потоп".

    Трябва много дълъг път да измините нашето общество, а и рециклирането да не е само бутафория, а реален ангажимент на местната и централната власт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал