Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в страната през първата половина на годината достига 657.8 млн. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, за същия период на 2020 г. сумата е била 673.9 млн. евро., или с 16.1 млн. евро повече. Трябва да се има предвид, че данните са предварителни и ще бъдат ревизирани през следващите месеци. Статистиката към момента показва, че основната част от прилива на капитали идва от реинвестиране на печалби, а при дяловия капитал и дълговите инструменти се наблюдава отлив.
Данните от платежния баланс на страната потвърждават тенденцията на възстановяваща се външна търговия, като износът на стоки за полугодието е нараснал с 22.5% спрямо миналата година, а вносът - с 25.9%. Нетният експорт на услуги е на плюс и отчита леко възстановяване след спада си миналата година.
Чуждите инвестиции се свиват
Предварителните данни на БНБ показват, че нетните чужди капиталовложения в страната намаляват с 16.1 млн. евро или малко над 2% на годишна база за периода януари - юни. Това се дължи предимно на отлив на инвестиции под формата на дългови инструменти, които са 285.3 млн. евро на минус. Показателят миналата година е бил положителен, възлизайки на 114.1 млн. евро. Отливът при инвестициите в дялов капитал, които са индикатор за дългосрочен интерес, е 9.4 млн. евро.
Реинвестираната печалба обаче възлиза на 952.5 млн. евро, което е повече от достатъчно да изведе нетните преки чуждестранни инвестиции на плюс. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните инвеститори оставят в България. Показателят е нараснал с 372 млн. евро или 64% в сравнение с първото полугодие на 2020 г. Нетните инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са отрицателни в размер на 1.2 млн. евро. Сумите обаче не са финални, тъй като предстоят допълнителни ревизии.
Според разбивката по държави най-значителна част от чуждестранните капиталовложения идват от Люксембург (457 млн. евро, или около 70% от нетните преки инвестиции в страната). Следват Франция, Германия и Унгария с по над 100 млн. евро. Най-големи са отливите към Нидерландия (222 млн. евро) и Обединеното кралство (197 млн. евро).
Данните по сектори показват, че най-големи през полугодието са нетните преки чуждестранни инвестиции в сферата на финансовите и застрахователните дейности (207 млн. евро), както и при транспорта и логистиката (130 млн. евро).
Двойно по-голям търговски дефицит
Текущата сметка на платежния баланс на България е отрицателна към полугодието и възлиза на 97.7 млн. евро. За същия период на миналата година салдото беше положително в размер на 415.4 млн. евро. Разликата идва предимно от търговския дефицит, който тази година е двойно по-голям (1194.7 млн. евро за първото полугодие на тази година в сравнение с 591.5 млн. евро за същия период на 2020 г.), както и поради увеличения отлив на първичен доход.
Сметката за първичния доход, която отчита нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, е на минус от 1 120.1 млн. евро за полугодието, което е с 11% по-малко на годишна база. Вторичният доход, където влизат европейските средства и парите от емигранти, е положителен с нетната сума 730.3 млн. евро, отчитайки ръст от 15%.
Според данните на БНБ износът на стоки за периода е нараснал с 22.5% на годишна база, достигайки 16 112.7 млн. евро. Вносът също се е увеличил до 17 307.5 млн. евро за януари-юни 2021 г., което е ръст от почти 25.9% спрямо 2020 г. Нетният експорт на услуги е на плюс и отчита леко възстановяване след спада си миналата година, като е нараснал с малко над 8% - от 1375.3 млн. евро на 1486.8 млн. евро.
Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в страната през първата половина на годината достига 657.8 млн. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, за същия период на 2020 г. сумата е била 673.9 млн. евро., или с 16.1 млн. евро повече. Трябва да се има предвид, че данните са предварителни и ще бъдат ревизирани през следващите месеци. Статистиката към момента показва, че основната част от прилива на капитали идва от реинвестиране на печалби, а при дяловия капитал и дълговите инструменти се наблюдава отлив.
Данните от платежния баланс на страната потвърждават тенденцията на възстановяваща се външна търговия, като износът на стоки за полугодието е нараснал с 22.5% спрямо миналата година, а вносът - с 25.9%. Нетният експорт на услуги е на плюс и отчита леко възстановяване след спада си миналата година.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Да, обаче миналата беше тотално пандемична и с локдаун.
Нещата са в киреча вече...
Що за балък трябва да си, че да отчиташ "ПЧИ" за някакъв показател в страни от строко финансови и макроикономически сметки?
Милиарди инвестиции могат да водят до почти незначим ефект, а няколкомилионни - до огромни ползи за регионалната политика.
Като изляха едни стотици милиони, за да купят Виваком, какво се промени за икономиката? Почти нищо. В същия момент с инвестиции от по 5, 10, 20 милиона се строяха и разширяваха фабрики.
"Инвеститоре", освен ако умишлено не целиш да подвеждаш публиката (не че не си явен гербаджия в останалите си коментари), по-добре си смени името. Грам не разбираш от тази материя.
България била в киреча, щото неокончателните данни за незначителната статистика били лоши.... Чукча!