Ефектът на възстановяването: 20-годишен рекорд от 9.6% ръст на БВП

Голям стимул за икономиката през последната година е потреблението

Ефектът на възстановяването: 20-годишен рекорд от 9.6% ръст на БВП

Фактор е ниската база и възстановяването на потреблението, но рисковете се увеличават

6886 прочитания

Голям стимул за икономиката през последната година е потреблението

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • Българската икономика отбелязва 20-годишен рекорд от 9.6% годишен ръст на БВП през второто тримесечие.
  • Фактор е ниската база през кризисната 2020 г. Потреблението се възстановява и тегли растежа нагоре, а прогнозите са за над 4% ръст на БВП за цялата година.
  • Пандемията продължава да се развива непредвидимо, а към нея се прибавят и нови рискове - политическата несигурност у нас и международната нестабилност.

Двадесет години и половина. Толкова отнема на България да отчете отново икономически ръст над 9% на годишна база. Отброяването приключва през второто тримесечие на тази година, когато българският БВП се повишава с внушителните 9.6% спрямо същия период на предходната година. И както последният подобен връх - 11.5% през октомври-декември 2000 г., така и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо чудо, а на ниска база заради икономическа криза от предходната година.

Но не е само това. Въпреки растящата инфлация покупателната способност на домакинствата в страната сега продължава да се повишава в унисон с по-високите заплати, а по-добрите перспективи за икономиката и подобрението на местния пазар на труда събарят част от досегашните задръжки за покупки.

Възстановяването обаче започва да изглежда все по-крехко, въпреки че повечето институции подобриха прогнозите си за тази година и вече очакват над 4% ръст на БВП през 2021 г. за България. Непредвидимото развитие на пандемията от коронавирус ще продължи да влияе на перспективите пред българската, европейската и световната икономика. А към ковид вече се присъединяват и други рискове, които могат да пречупят възстановяването - напрежението в Близкия изток, което може да се превърне в нова мигрантска криза за Европа, както и вътрешната политическа несигурност в България.

Година след кризата

Голям стимул за икономиката през последната година е потреблението, което отчита ръст от 6.7% на годишна база през април-юни и 2.5% на тримесечна база. Една причина за повишението вероятно са отпадналите ограничения срещу разпространението на коронавируса. Друг фактор обаче е растящата покупателна способност на домакинствата.

През второто тримесечие средните брутни възнаграждения в страната нарастват с 14.1% до 1525 лв. бруто, или 1183 лв. нето. През същия период инфлацията на годишна база се задържа под 3% по българския индекс на потребителските цени, като така реалният ръст на заплатите в страната остава двуцифрен. Бързото им увеличение се дължи на няколко фактора - тази година отново беше повишена минималната работна заплата, този път с 6.6%. Стимул са и увеличенията на възнаграждения на работещите в бюджетния сектор, сред които и допълнителните плащания за тези на първа линия в пандемията.

Пазарът на труд също се подобрява. Според данни на Агенцията по заетостта безработицата пада до 5.2% през юни и 5% през юли - рекордни стойности за местния пазар на труда. Положителната тенденция при работещите, растящата покупателна способност и по-добрите перспективи за икономиката в бъдеще дават увереност на домакинствата да предприемат отлагани покупки. Така например броят жилищни кредити, отпуснати през второто тримесечие, е на 12-годишен връх, което предполага добри перспективи и за свързани сектори като производството на мебели.

Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - показателят бруто образуване на основен капитал се повишава с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Външната търговия се свива леко на тримесечна база, но на годишна увеличението е двуцифрено - 20.3% при износа на стоки и услуги и цели 28.6% при вноса.

Като цяло повечето макроикономически прогнози очакват ръст на българския БВП с над 4% за 2021 г. и подобен темп през 2022 г., като така местната икономика може да се възвърне към предкризисните си нива още в края на тази (според Уникредит Булбанк) или началото на следващата година (според БНБ). Възстановяването обаче продължава да е неравномерно и крехко.

Кой накъде е

Възстановяването обаче не е с една и съща скорост за всички сектори от икономиката. Например въпреки препълнените плажове по Черноморието това лято числата сочат, че секторът все още страда. В началото на сезона заетите в него са с 30 хил. души по-малко спрямо 2019 и 40 хил. надолу спрямо 2018 г., съдейки по данни на националната статистика към юни. В транспорта също липсват около 15 хил. работни места спрямо предходни години.

Добра новина за местния туризъм е, че българите все още не пътуват в чужбина толкова, колкото преди пандемията (спадът е с около 50%) и избират местни дестинации за почивка. Те обаче не са достатъчни да компенсират липсата на чужденци от традиционни за страната пазари. Приходите от хотелски нощувки през второто тримесечие на тази година например достигат 144 млн. лв. при над 333 млн. през 2019 г.

И докато промишленото производство и строителството се върнаха на предкризисните си нива през последните месеци, в търговията оборотът остава малко под постигнатото през аналогични месеци на 2019 г. (виж графиката).

Различията обаче не са само секторни, а и географски. Според Unicredit икономики, където вероятността от четвърта вълна е по-голяма - като България, не могат да се надяват на голям годишен ръст отвъд базовите ефекти.

Нови и стари рискове

Без изненада, най-голямата опасност пред растежа и възстановяването на икономиките в Европа и света остава развитието на пандемията. Според главния икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа Дан Букша България, Русия и Румъния са изправени в много по-голяма степен пред този риск в сравнение с други държави в региона заради слабото си ниво на ваксинация. Към средата на август България и Румъния например остават страните с най-малък дял ваксинирани в ЕС със съответно 15.5% и 26% при средно над 50% в съюза.

"Чехия, Турция, Полша, Унгария, Словения и Словакия са в добра позиция да избегнат нова вълна на пандемията (или да минат само през лека такава). От друга страна, България, Русия и Румъния са най-уязвими към четвърта вълна. Вероятното разпространение на Delta варианта и потенциалната поява на други, по-инфекциозни щамове прави безгрижието на някои правителства в ЦИЕ трудно разбираемо", казва Букша в последната макроикономическа прогноза на групата от юли. ЕК също повдига въпроса със слабата ваксинация у нас, като я посочва като рисков фактор за икономическия растеж в последния си доклад от юли.

Друг риск пред темпа на възстановяване тази година идва от инвестициите. Повечето макроикономически прогнози залагат растежът им да се ускорява заради европейския План за възстановяване. Според сметки на Unicredit грантовете и заемите по плана могат да повишат икономическия растеж с между 0.6 и 1 процентни пункта годишно. Но България все още не го е подала и положителният ефект от парите по всяка вероятност ще се отложи за 2022 г. или по-нататък.

Възможно е тази година да се окаже относително слаба икономиката и предвид политическата несигурност. Политическият цикъл в страната "би могъл да се отрази в отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите и правителството", посочват от БНБ в последната си макроикономическа прогноза. Много бизнеси например изчакват с реализирането на някои свои инвестиционни планове най-малкото заради неизвестността от това каква ще е данъчната и осигурителната политика на следващото управляващо мнозинство.

Някои анализатори обаче считат, че вероятността от радикални промени в данъчната и фискалната политика е малка. "Единственото данъчно изменение, което очакваме, е въвеждането на необлагаем минимум за лични доходи, защото всички партии, които вероятно ще бъдат представени в следващия парламент, освен ГЕРБ, изразиха подкрепа за подобен ход", казва главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов в последната прогноза на банката.

Темата накратко
  • Българската икономика отбелязва 20-годишен рекорд от 9.6% годишен ръст на БВП през второто тримесечие.
  • Фактор е ниската база през кризисната 2020 г. Потреблението се възстановява и тегли растежа нагоре, а прогнозите са за над 4% ръст на БВП за цялата година.
  • Пандемията продължава да се развива непредвидимо, а към нея се прибавят и нови рискове - политическата несигурност у нас и международната нестабилност.

Двадесет години и половина. Толкова отнема на България да отчете отново икономически ръст над 9% на годишна база. Отброяването приключва през второто тримесечие на тази година, когато българският БВП се повишава с внушителните 9.6% спрямо същия период на предходната година. И както последният подобен връх - 11.5% през октомври-декември 2000 г., така и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо чудо, а на ниска база заради икономическа криза от предходната година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    The investor, у киреча ли сме с 9,6% ръст или пишем само под статии, където опорните точки имат леко покритие?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал