Пет тренда за икономиката на Бургас

Пет тренда за икономиката на Бургас

Ефектът на някои от големите инвестиции все още не е успял да тласне нагоре благосъстоянието в нея

Адриан Николов, ИПИ
5926 прочитания

© Надежда Чипева


Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Бургас е област с много особен икономически профил - от една страна, летният туризъм е определящ за много от общините в състава ѝ, от друга, преработващата промишленост, и особено рафинерията край областния център, остава сред големите генератори на заетост. Това е и причината, поради която траекторията на развитие на Бургас беше засегната по-сериозно от коронавируса и ограничителните мерки - от една страна, свиването на международните туристическите потоци неизбежно удари най-големите курорти в страната, но, от друга, голямата индустрия успя да задържи свободното падане на пазара на труда след масовото затваряне на хотелите и ресторантите. Въпреки това в средносрочен план областта ще трябва да търси път към диверсификация на икономиката си, особено на крайбрежните общини.

Свиването на туризма

Масовото ограничаване на международните пътувания, страховете и свиването на доходите на мнозина нанесоха тежък удар върху туристическата икономика на Бургас през 2020 г. Докато в пиковите летни месеци през 2019 г. областта е била посещавана от 500 - 600 хиляди туристи месечно, през лятото на 2020 г. този брой е намалял почти наполовина. Основното свиване идва по линия на намаляване на чуждестранните туристи, при които спадът е от порядъка на 4-5 пъти в зависимост от месеца. До известна степен външното търсене на туристическите услуги в Бургас беше заместено от българи, ограничени в своите възможности да пътуват в чужбина. Те обаче в никакъв случай не са достатъчни, за да заместят свитите приходи от чужденците. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че влиянието на спада на туризма не е разпределено равномерно върху цялата територия на областта - отрасълът играе ключова роля най-вече в крайбрежните общини, като в няколко от тях (Несебър, Созопол, Приморско) хотелите и ресторантите пряко отговарят за повече от половината заетост, а почти цялата останала икономика е свързана с тях. Доколкото повечето прогнози сочат нормализиране на международния туризъм и връщане до предкризисните равнища чак към средата на десетилетието, икономическите проблеми на бургаските туристически общини най-вероятно ще продължат чувствително по-дълго, отколкото в останалите части на страната.

Влошаването на пазара на труда

Кризата неизбежно се отрази и върху местния пазар на труда в Бургас. Интересна тук е динамиката на ниво община, тъй като влиянието на ограниченията и икономическата несигурност далеч не е равномерно между тях. Спираме се на годишната динамика на безработицата между август 2019 и август 2020 г. според данните на Агенция по заетостта - месецът на традиционно най-висока заетост както в курортните общини, така и в околните, които осигуряват работна ръка за хотелите и ресторантите. Няма община, която да остане незасегната в рамките на кризисната година, но при отдалечената и икономически по-слаба Малко Търново се наблюдава най-малкият ръст, едва 0.8 пункта. Най-големият ръст пък е в Средец - с почти 7 пункта, до коефициент на безработица 16% от трудоспособното население. В повечето общини, в това число в областния център, ударът е в диапазона 2-4 пункта, а безработицата остава в порядъка на 4-6%. Въпреки че ръстът на безработицата е видим, в рамките на 2020 г. ударът върху пазара на труда изглежда не толкова тежък, колкото се очакваше в началото на периода на ограничителни мерки. Областта обаче бележи най-голямата загуба на заетост през 2020 г., като за населението на 15 и повече години спадът на коефициента на заетост в рамките на година e с над 4 пр.п. Обяснение за разминаването между двата индикатора може да се търси в относително високата недекларирана заетост в сектора на хотелите и ресторантите, както и в изтичането на правото на обезщетение за безработица на много от по-младите работници още в хода на първия локдаун.

Образователното предизвикателство

Големият спад в един от основните двигатели на бургаската икономика създава видима нужда от трансформиране и диверсификация, които да заместят свитите туристически потоци и да направят областта по-държелива на бъдещи шокове. Въпросът е обаче дали областта ще се насочи към развитие на така популярните в последно време високотехнологични услуги или по пътя на индустрията. Често посоката на специализация се диктува от достъпа на работна сила на местно ниво. Услугите, особено ИТ и аутсорсингът, имат нужда най-вече от висшисти, при това съсредоточени в конкретни области на науката. През последните няколко години обаче делът на висшистите в работната сила на областта намалява до 22.5% от хората на възраст между 25 и 64 години на фона на 28% средно за страната и 53% в София за 2019 г. Тази негативна тенденция поставя сериозни пречки пред високотехнологично развитие, въпреки че разликата с останалите конкуренти на Бургас извън столицата не е толкова чувствителна. От друга страна, малък е и делът на хората с основно образование, което доближава профила на работната сила по-скоро до областите, движени от силна преработваща промишленост. Това навежда на мисълта, че не е невъзможно Бургас в бъдеще да търси приближаване към модела на Варна, който разчита на съчетание от силна индустрия в периферията на големия град и разнообразни туристически и дигитални услуги. В тази насока сочат както възможностите за интеграция с икономиките на Стара Загора и Пловдив по магистрала "Тракия", така и потенциалът на бургаското пристанище.

Забавеното развитие

Паралелът между двете морски области и траекториите им на икономическо развитие е почти неизбежен. През изминалото десетилетие Варна обаче успява да запази предимството си и дори леко да го увеличи, като към 2019 г. БВП в северната област достига 16.3 хиляди лева на човек от населението срещу 13.4 хиляди лева на човек в Бургас. Съдейки по динамиката на останалите макропоказатели в хода на пандемичната 2020 г., можем с голяма доза увереност да спекулираме, че разликата между двете области е нараснала още повече. И двете области обаче печелят от развитието на дигиталния сектор в областния център. Причините за разликите може да се търсят в няколко посоки - със сигурност по-голямата роля на туризма в икономиката на Бургас е сред тях, но и различният фокус и по-разнообразната индустрия на Варна. Силните и разнообразни университети във Варна подкрепят и човешкия капитал.

Големите инвестиции

След София-столица и София-област Бургас е третата област в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции - през 2018 г. обемът им надхвърля 5 хиляди евро на човек от населението на фона на 1.6 хиляди евро десетилетие по-рано. Тук обаче голямата тежест е на рафинерията, тоест има голяма концентрация на чуждите капитали. Бургас е интересен случай, тъй като много високите инвестиции не са довели до оживление на местната икономика като цяло и значителен ръст на доходите и спад на бедността. По-разнообразните инвестиции в последните години, в т.ч. развитието на индустриалните паркове в Бургас и притокът на дигитални компании, могат да дадат тласък на местната икономика. Случаят на областта е интересен и от гледна точка на теорията именно по тази причина - видимо рецептата за подобряване на състоянието на местната икономика чрез привличане на големи чужди инвестиции не води автоматично до добри резултати. Възможно обяснение, разбира се, е, че ефектът на някои от големите инвестиции в областта, особено в автомобилния сектор, все още не е успял да тласне нагоре благосъстоянието в нея.

Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Бургас е област с много особен икономически профил - от една страна, летният туризъм е определящ за много от общините в състава ѝ, от друга, преработващата промишленост, и особено рафинерията край областния център, остава сред големите генератори на заетост. Това е и причината, поради която траекторията на развитие на Бургас беше засегната по-сериозно от коронавируса и ограничителните мерки - от една страна, свиването на международните туристическите потоци неизбежно удари най-големите курорти в страната, но, от друга, голямата индустрия успя да задържи свободното падане на пазара на труда след масовото затваряне на хотелите и ресторантите. Въпреки това в средносрочен план областта ще трябва да търси път към диверсификация на икономиката си, особено на крайбрежните общини.

Свиването на туризма


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал