Фонд на фондовете: преструктуриране, обвинения и още 100 млн. лв. за възстановяване

Камен Славов (отляво) и Владимир Данаилов, двама от тримата временни членове на съвета на директорите на Фонда на фондовете. Данаилов е изпълнителен директор от 2020 г. насам

Фонд на фондовете: преструктуриране, обвинения и още 100 млн. лв. за възстановяване

На фона на коронавируса, нов министър на финансите и новооткрит медиен интерес ФнФ се учи как да общува с бизнеса и по-широката аудитория

Йоан Запрянов
5582 прочитания

Камен Славов (отляво) и Владимир Данаилов, двама от тримата временни членове на съвета на директорите на Фонда на фондовете. Данаилов е изпълнителен директор от 2020 г. насам

© Надежда Чипева


Въпреки добрите намерения, обявени още в началото на кризата, Фондът на фондовете се включи последен в битката с коронавируса. След като се обещаваше още от март миналата година, че ще се пуснат инструменти за помощ на бизнеса заради пандемията, фондът успя да стартира такива едва в началото на тази година, а наличният ресурс може да се окаже недостатъчен на фона на повишеното търсене от страна на пострадалите компании.

Управляващите фонда са съгласни, че процедурата "не тече по часовник". "Капитал" се срещна с Владимир Данаилов и Камен Славов - двама от тримата членове на временния съвет на директорите на фонда, които казват, че се учат от проблемите и променят начина, по който общуват с бизнеса, защото той "не е длъжен да знае" за ФнФ.

"Последните ни данни са към 9 август и според тях са предоставени 122 кредита за 61.1 млн. лв. Повечето са в ниския сегмент - някои от банките дават средно по 1 млн. лв., но други дават средно по 200 хил. лв. Това са ресурсите по новите условия. По старите около 180 компании са получили финансиране. Целта обаче е достигната - средният бизнес", казва Камен Славов. Той посочва още, че ФнФ има още около 300 млн. лв. свободен ресурс за кредити, но е много вероятно той да бъде изчерпан през идните седмици, защото интересът към него е висок.

Другата новина е, че има договорен допълнителен ресурс с програма "Иновации и конкурентоспособност" и още 100 млн. лв. ще бъдат пуснати преди края на годината - отново като необезпечени кредити с висок процент публична гаранция за банките.

Фонд на какво?

Фондът на фондовете не е сред най-добре познатите български институции, нито най-интересната за публиката. Покрай разместванията на служебното правителство (което, изглежда, ще остане на поста си още няколко месеца) обаче и той не бе пощаден.

Още в първите седмици след встъпването си в длъжност принципалът на фонда - министърът на финансите Асен Василев, сложи нещо като знак за равенство между Българската банка за развитие (ББР) и Фонда на фондовете (ФнФ). И двете работят на загуба, каза Василев, а "да управляваш фонд и банка на загуба е силно притеснително".

Последваха няколко седмици, в които Василев успя да прокара през Министерския съвет промени и да вземе целият контрол върху фонда (в предния кабинет този контрол беше разделен между финансите и вицепремиера по еврофондове). Структурата на управление бе сменена и вместо надзорен и управителен съвет фондът вече ще има съвет на директорите и консултативен съвет, в който ще влизат и браншови организации.

Реални промени ще има, когато конкурсите за нов съвет на директорите приключат. Дотогава фондът ще се управлява от Владимир Данаилов, Камен Славов и Александър Георгиев. И тримата са били в управлението на фонда и досега.

Последните ни данни са към 9 август и според тях са предоставени 122 кредита за 61.1 млн. лв. Повечето са в ниския сегмент - някои от банките дават средно по 1 млн. лв., но други дават средно по 200 хил. лв. Това са ресурсите по новите условия. По старите около 180 компании са получили финансиране. Целта обаче е достигната - средният бизнес

Камен Славов

член на съвета на директорите във Фонда на фондовете

Може ли да се "източи" фондът

"Откакто дойде служебното правителство, много детайли от нашия бизнес модел бяха преразгледани и прецизирани. От нашата гледна точка е важно всички да са наясно, че ФнФ се издържа от такса на управление, която се базира на база ресурса, който се управлява и който вече е инвестиран. Това е пазарен модел", казва Владимир Данаилов, изпълнителен директор на фонда, чието пълно име е не толкова лесно запомнящото се "Фонд мениджър на финансови инструменти в България".

По време на интервюто на "Капитал" с Данаилов и Славов двамата избягват изказвания, които могат да бъдат приети за политически. Министерството на финансите е просто "принципал", кой е министър няма толкова значение, колкото "да имаме работещ диалог", а рамката на работа не може да промени "който и да е министър, което и да е правителство", защото тя е фиксирана от Европейската комисия.

Тонът е разбираем, когато се вземе предвид, че няма никаква видимост кой ще е принципалът или правителството дори след няколко месеца, още по-малко колко принципали и правителства ще се сменят в рамките на следващата година или две.

Подобни са отговорите и когато става дума за новооткрития интерес на медиите към ФнФ. Миналата седмица "Труд" публикува статия със заглавие "Кроят обир по харвардски", в която изданието обвинява служебните министри Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков в конспирация да "източат фонда".

Самият Денков пусна доста подробно и ясно опровержение, но освен всичко друго статията показва и че след пет години съществуване голяма част от публиката все още не знае нито какво прави Фондът на фондовете, нито как работи.

Накратко, институцията към момента управлява 1.2 млрд. лв., но не ги инвестира директно, а ги дава на фонд мениджъри, които да ги инвестират на частен принцип, откъдето идва и името Фонд на фондовете. И макар това въобще да не означава, че пари не могат да се присвояват, Камен Славов правилно отбелязва, че фондът "не е нещо, в което може да бръкнеш и да извадиш едни пари".

50 млн. лева инвестирани

Една от целите на Фонда на фондовете бе да раздвижи пазара на рисков капитал и инвестиции в стартъпи в България. За тази цел бяха разпределени общо 140 млн. евро в пет фонда - три за ускоряване и начално финансиране (Innovation Capital, NV3 и Vitosha Venture Partners), един за рискови инвестиции (Morningside Hill) и един за мецанин инвестиции за растеж в късен етап (Silverline Capital). С изключение на Silverline Capital, където избирането на фонд мениджър се забави заради съдебна драма, всички останали вече имат направени инвестиции.

"Нашата оценка е, че те се движат много добре. Вече имаме инвестиции в около 100 компании при около 400 крайна цел. Това са 50 млн. лв. вече инвестирани. Още 40 сделки са в момента при нас за разглеждане, така че вървим към 150 сделки до края на годината", казва Владимир Данаилов.

Всеки от фондовете има конкретен брой сделки, които трябва да направи до 2024 г., след което да започне да излиза от инвестициите си до 2028 г., когато ще стане ясно и колко е общият рециклиран ресурс, както и как ще бъде използван. Логично е обаче той да бъде използван за реинвестиция в нови фондове със същата цел.

Една от причините за бързия ръст на броя сделки са облекчените правила, които Европейската комисия (взимаща решенията за фондовете) предостави на фондовете през миналата година. Основното в тях е, че до определен размер на сделки не се налага да има допълнителен частен инвеститор, какъвто обичайно се изисква. Към този момент облекчените правила са със срок до края на 2021 г., но поредно избутване на срока е силно вероятно.

Във въпросната сума от 140 млн. евро влизат и около 28 млн. евро, които бяха преразпределени миналата година заради коронавируса. Преди това те трябваше да идат в т.нар. фонд за технологичен трансфер - нишов фонд, който да се занимава само с продуктови компании, излезли от други компании или институции, или "спиноф" компании.

"Това решение беше по-скоро изключение, отколкото правилото", казва Данаилов. "Това беше във времето, в което кризата бе в началото и никой не знаеше колко дълго ще продължи, но знаехме, че стартъпите са крехки. Така че релокирахме 56 млн. лв. към вече съществуващите фонд мениджъри, за да не изгубим за месеци това, което сме градили с години." Част от тези пари все пак трябва да бъдат инвестирани в спиноф компании. Тази задача може да се окаже трудна поради една проста причина - в България няма много спиноф компании.

Вече имаме инвестиции в около 100 компании при около 400 крайна цел. Това са 50 млн. лв. вече инвестирани. Още 40 сделки са в момента при нас за разглеждане, така че вървим към 150 сделки до края на годината

Владимир Данаилов

изпълнителен директор на Фонда на фондовете

От суша към наводнение

Всичко това води към една интересна ситуация, която ще се случи през текущото десетилетие. От страна, в която няма почти никакъв ресурс за стартъпи и рискови инвестиции, България може да се окаже залята от пари за стартиращи компании.

Точната сметка е неясна, но рамката изглежда така: по текущия финансов период ФнФ е разпределил 140 млн. евро за инвестиции в компании. Ако по следващия програмен период (до 2027 г.) парите по ОПИК са в същия диапазон, това са още около 140 млн. евро - но могат да бъдат и повече. Парите от изходите на текущите фонд мениджъри също по всяка вероятност ще бъдат рециклирани в още ресурс за инвестиции.

Още 280 млн. лв. са предвидени за дялови инвестиции по Фонда за възстановяване от коронавируса по идея на министъра на икономиката Кирил Петков. Отделно в България има и фондове, които работят по програма JEREMIE към Европейския инвестиционен фонд.

В България има и фондове като LAUNCHub и Eleven, които също планират да инвестират десетки милиони евро в следващото десетилетие с пари от различни източници, вкл. от фондовата борса и Световната банка.

Така съвсем реалистично в стартъпи, компании в начален стадий и такива в период на растеж в България могат да бъдат дялово инвестирани над половин млрд. лева до 2030 г. Това би бил водопад от пари за всякакви възможни иновации, идеи или развиващи се компании.

"Важно е хората да знаят, че пари има"

Някои от по-старите фондове като Eleven и LAUNCHub през последните години гледат повече към целия регион на Източна Европа, отколкото конкретно към България. Фонд мениджърите към Фонда на фондовете обаче имат законово изискване да инвестират в компании, регистрирани в България и с поне 50% от приходите, направени в страната.

Ефектът от това струпване на капитал за инвестиране вече личи - някои от инвестициите на фонд мениджърите към ФнФ са за около 1 млн. евро, без те да са наложени на пазара, макар и вече с продукт. Само преди пет години средната инвестиция в компания на ниво прототип бе около 200 хил. евро. Този скок не е задължително нещо лошо, защото вдига българските компании на различен мащаб и им дава възможност да развиват продукта си, без да бързат и да влизат в пестелив режим в начални фази на растеж.

Така от проблем на търсенето България може да мине към проблем на предлагането. Защото не е невъзможен сценарият, в който ситуацията спрямо преди десет години е тотално надолу с главата - да има пари, но да няма достатъчно компании, в които да бъдат инвестирани.

Камен Славов казва, че "погледнато от високо, да, изглежда, че има много пари". Но според него е важно да се отбележи, че тези пари са сегментирани - и за компании на ниво идея, и за големи компании, които искат да стигнат до допълнителен растеж от висока база. "Ако има подходяща координация, можем да покрием нуждите и на компания на ниво "двама души и компютър", която има нужда от 20 хил. лв., до голяма компания, която има нужда от 5 млн. лв."

Данаилов добавя, че по-важното в случая е друго. Не дали има прекалено много пари, а сигурността, че ако някой предприемач има идея, той ще разполага с достъп до ресурс, за да я осъществи. "Важно е хората да мислят за идеите си и да знаят, че пари за тях ще има. Този ресурс и с подходящ брандинг може да привлече чуждестранни стартъпи, които да се установят тук и да реализират своите идеи", казва той.

Въпреки добрите намерения, обявени още в началото на кризата, Фондът на фондовете се включи последен в битката с коронавируса. След като се обещаваше още от март миналата година, че ще се пуснат инструменти за помощ на бизнеса заради пандемията, фондът успя да стартира такива едва в началото на тази година, а наличният ресурс може да се окаже недостатъчен на фона на повишеното търсене от страна на пострадалите компании.

Управляващите фонда са съгласни, че процедурата "не тече по часовник". "Капитал" се срещна с Владимир Данаилов и Камен Славов - двама от тримата членове на временния съвет на директорите на фонда, които казват, че се учат от проблемите и променят начина, по който общуват с бизнеса, защото той "не е длъжен да знае" за ФнФ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал