Бюджетът и пенсиите: Всичко вече е само избори

Безотговорно и популистки политиците използват ситуацията да наддават за гласовете на пенсионерите. За сметка на всички данъкоплатци

Мария Капон и Мика Зайкова
Мария Капон и Мика Зайкова
Мария Капон и Мика Зайкова
Мария Капон и Мика Зайкова

Колко време отнема да се фалира финансово стабилна държава? Краткият отговор е - един ден. Просто трябва да оставите предизборен парламент, в който не е ясно кой срещу кого залага и в момента не носи никаква отговорност за финансовото здраве на страната, да гласува бюджетни закони.

Кутията на Пандора беше отворена от служебния кабинет, който настоя за актуализация на бюджета в момент, в който вече беше ясно, че се върви към нови избори. И така - заради политическа неопитност, с мисъл за предстоящия президентски вот или защото вярваше, че има реална нужда от това, правителството предостави арена за популистко надцакване на партиите в парламента. A те не разочароваха - привидният експертен консенсус в ресорната бюджетна комисия как да се увеличат пенсиите, беше взривен от ДПС, ГЕРБ и БСП в пленарна зала. Където обединени гласуваха хаотично всички предложения, които обещават невъзможна щедрост на пенсионерите. Както призна депутат от БСП - ако някой предложи 1000 лв. минимална пенсия, ще гласуваме и нея.

Извън дивия популизъм политическата игра беше друга - да се покаже на т. нар. "партии на промяната", че нищо не зависи от тях. И че ако президентът си мисли, че може да ги цака с високи пенсии, а служебните министри - с нов политически проект, не са познали!

Проблемът на предизборната игра е, че се залага финансовата стабилност на държавата. Само за няколко часа депутатите обещаха почти милиард повече спрямо това, което може да си позволи бюджетът за тази година. А за догодина това значеше нови разходи за поне 4 млрд. лв. Грешката засега изглежда частично поправена от бюджетна комисия. Предстои гласуване в зала. Но пък е показателно колко лесно политиците са готови да обещаят повече, особено ако не е ясно кой ще носи отговорност след това. Сметката обаче винаги се плаща от данъкоплатците - с цената на повече дълг, по-високи данъци или по-малко пари за други нуждаещи се сектори.

Още от Капитал