Икономиката на България: Подскок с милиарди от Европа
Есенната икономическа прогноза на Министерството на финансите залага на 4.9% ръст на БВП догодина, движен основно от парите по Плана за възстановяване
По-високи от първоначално очакваните ръст на икономиката и инфлацията през тази и следващата година, но и по-бавно възстановяване на пазара на труда. Домакинствата ще продължат да пазаруват с малко по-умерен темп догодина, като този двигател на растежа ще бъде компенсиран от нов силен импулс - милиардите от Плана за възстановяване на ЕК. В допълнение - вероятно туристическият сектор ще продължи да се възстановява, стига да не бъде фатално спънат от последващи силни вълни от ковид.
Това накратко са очакванията на Министерството на финансите за развитието на икономиката на страната през тази и следващата година. Те са отразени в новата прогноза на ведомството - на теория, един от многото подобни анализи, които излизат регулярно всяка есен. Разликата с останалите обаче е, че държавата използва макрорамката като база за изработването на бюджета за следващата година - при изчисление на очакваните приходи, а и при залагането на определени политики. Освен това рамката може да служи и за индикатор и на компаниите, които есента изготвят бюджетите си за догодина.
Картината се допълва от още една обновена прогноза - тази на Световната банка. Институцията също ревизира числата за ръста на БВП нагоре, но и посочва, че свиването на бюджетния дефицит вероятно ще бъде отложено за 2022 г. поради удължаване на антиковид мерките. И още - че продължаващата политическа криза в страната предполага слаби реформи и малки шансове за използване на парите от ЕК по Плана за възстановяване преди 2022 г. А бавните нива на ваксинация (около 20% от населението при средно 75% за ЕС) носят нови рискове от затваряния на икономиката.
Годината на инвестициите и на инфлацията
Очакванията на повечето икономисти са българската икономика да се завърне към предкризисните си нива в началото на 2022 г. , а на финала на годината БВП да е надхвърлило 138 млрд. лв. Финансовото ведомство залага 4% икономически растеж през тази и внушителните 4.9% през следващата година. За сравнение, очакванията на Световната банка и Уникредит Булбанк, които също обновиха прогнозите си наскоро, са за почти пункт по-надолу за догодина. По-високият ръст, който прогнозира Министерството на финансите обаче, идва главно от инвестициите - те се увеличават с почти 14% основно заради парите от Плана за възстановяване. В същото време потреблението, което беше двигателят на икономиката през тази година, ще расте с по-умерен темп (3.5% на годишна база), а нетният принос на износа ще е отрицателен.
Възстановяването на пазара на труда обаче ще е с по-бавни темпове - според Уникредит той ще достигне стойностите си от 2019 г. чак през 2023 г., докато финансовото ведомство очаква това да се случи през 2024 г. То прогнозира и че доходите ще продължат да растат изпреварващо спрямо производителността на труда през следващите няколко години, но с малко по-бавен темп спрямо 2021 г. Служебният кабинет обаче вече даде заявка за повишение на минималната работна заплата от догодина, както и на максималния осигурителен доход без повече подробности и аргументи.
В прогнозите на институциите са ревизирани нагоре и очакванията за инфлация, но нивата са по-скоро близки до тези от 2019 г. Пред "Нова телевизия" обаче служебният финансов министър Валери Белчев коментира, че е възможно "инфлацията да ни изненада". Министерството му посочва, че очакванията са увеличението на потребителските цени да продължи през следващите месеци на тази година, но постепенно да се успокои заедно с понижението на цените на петрола и енергийните стоки. Базисната инфлация обаче ще продължи да се увеличава заради нарасналото търсене. Ведомството изготвя и алтернативен икономически сценарий, при който поскъпването на международните цени продължава заради нарушените световни вериги за производство и доставка. Така реалният ръст на БВП през 2022 г. би бил с 0.6% пр.п. по-нисък, а пазарът на труда и доходите ще растат по-бавно.
Рисковете - бавна ваксинация, политическата криза
Ако числата в прогнозите все пак се различават, то рисковете пред сбъдването им изглеждат доста по-консистентни. И те не са за подценяване - ниските нива на ваксинация в страната и последващи силни вълни на заразени означават нови затваряния за някои бизнеси, още бюджетни пари за мерки и провалени резервации за зимния туристически сезон. Друг риск е продължаващата политическа криза - най-малкото тя носи несигурност за това какво да очаква бизнесът през следващите няколко години. Все още не е ясно и кога България ще внесе Плана за възстановяване в Брюксел - а всяко забавяне предполага и очакваните 12 млрд. лв. да не успеят да се усвоят. От Министерството на финансите добавят като риск и продължаване на "проблемите по международните канали на доставка и през 2022 г., което ще ограничи предлагането и може да се отрази в по-ниски от очакваните растежи".
Според Световната банка обаче в дългосрочен план основните предизвикателства пред развитието на страната са малко по-различни: слабата й производителност, неравенството в доходите и възможностите, превземането на държавата от частни интереси и скъпият преход към нисковъглеродна икономика.
