Годината на инвестициите и на инфлацията

Очакванията на повечето икономисти са българската икономика да се завърне към предкризисните си нива в началото на 2022 г. , а на финала на годината БВП да е надхвърлило 138 млрд. лв. Финансовото ведомство залага 4% икономически растеж през тази и внушителните 4.9% през следващата година. За сравнение, очакванията на Световната банка и Уникредит Булбанк, които също обновиха прогнозите си наскоро, са за почти пункт по-надолу за догодина. По-високият ръст, който прогнозира Министерството на финансите обаче, идва главно от инвестициите - те се увеличават с почти 14% основно заради парите от Плана за възстановяване. В същото време потреблението, което беше двигателят на икономиката през тази година, ще расте с по-умерен темп (3.5% на годишна база), а нетният принос на износа ще е отрицателен.

Възстановяването на пазара на труда обаче ще е с по-бавни темпове - според Уникредит той ще достигне стойностите си от 2019 г. чак през 2023 г., докато финансовото ведомство очаква това да се случи през 2024 г. То прогнозира и че доходите ще продължат да растат изпреварващо спрямо производителността на труда през следващите няколко години, но с малко по-бавен темп спрямо 2021 г. Служебният кабинет обаче вече даде заявка за повишение на минималната работна заплата от догодина, както и на максималния осигурителен доход без повече подробности и аргументи.

В прогнозите на институциите са ревизирани нагоре и очакванията за инфлация, но нивата са по-скоро близки до тези от 2019 г. Пред "Нова телевизия" обаче служебният финансов министър Валери Белчев коментира, че е възможно "инфлацията да ни изненада". Министерството му посочва, че очакванията са увеличението на потребителските цени да продължи през следващите месеци на тази година, но постепенно да се успокои заедно с понижението на цените на петрола и енергийните стоки. Базисната инфлация обаче ще продължи да се увеличава заради нарасналото търсене. Ведомството изготвя и алтернативен икономически сценарий, при който поскъпването на международните цени продължава заради нарушените световни вериги за производство и доставка. Така реалният ръст на БВП през 2022 г. би бил с 0.6% пр.п. по-нисък, а пазарът на труда и доходите ще растат по-бавно.

Рисковете - бавна ваксинация, политическата криза

Ако числата в прогнозите все пак се различават, то рисковете пред сбъдването им изглеждат доста по-консистентни. И те не са за подценяване - ниските нива на ваксинация в страната и последващи силни вълни на заразени означават нови затваряния за някои бизнеси, още бюджетни пари за мерки и провалени резервации за зимния туристически сезон. Друг риск е продължаващата политическа криза - най-малкото тя носи несигурност за това какво да очаква бизнесът през следващите няколко години. Все още не е ясно и кога България ще внесе Плана за възстановяване в Брюксел - а всяко забавяне предполага и очакваните 12 млрд. лв. да не успеят да се усвоят. От Министерството на финансите добавят като риск и продължаване на "проблемите по международните канали на доставка и през 2022 г., което ще ограничи предлагането и може да се отрази в по-ниски от очакваните растежи".

Според Световната банка обаче в дългосрочен план основните предизвикателства пред развитието на страната са малко по-различни: слабата й производителност, неравенството в доходите и възможностите, превземането на държавата от частни интереси и скъпият преход към нисковъглеродна икономика.