България внася Плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври

България внася Плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври

На Годишната среща на бизнеса с правителството служебният кабинет съобщи, че ще заложи няколко дати за край на въглищната енергетика между 2035 и 2040 г.

Огнян Георгиев
4367 прочитания

© Надежда Чипева


Служебният премиер Стефан Янев потвърди официално на срещата на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал", че България внася своя вариант на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел в петък. Страната е последната в Европейския съюз заедно с Нидерландия, която все още не е предоставила такъв план в Европейската комисия, въпреки че предварителните крайни срокове бяха в първата половина на годината. Първите средства от общо над 12 млрд. лв. ще влязат реално в страната най-рано през първата половина на 2022 г.

Ако гласува документа в четвъртък, кабинетът ще заложи и индикативна дата за край на въгледобива и ползването на въглищни централи: основно изискване на ЕК, за да одобри плана. "В момента в плана като дата е заложена 2038 г., като подлежи на преговаряне и може да стане 2040 г.", обясни Янев. По-късно стана ясно, че ще бъде дадена възможност и за по-ранна дата: 2035 г., което беше и предложение на работодателски организации.

В отговор на въпрос за евентуален натиск от ЕК датата да бъде изнесена още по-рано - преди 2030 г., отговорният за процеса вицепремиер Атанас Пеканов посочи, че сме дали индикативни дата за пълно излизане. "Натискът ще бъде голям, няма съмнение, предстои да видим къде ще намерим точка на разбиране", призна той.

Още един нерешен въпрос

"Ние ще се ангажираме, че ще има промени. Не само реформи в икономиката, ЕК иска да види ясни реформи в съдебната система", заяви президентът Румен Радев, който също участва в първия панел на конференцията.

Пеканов обясни, че първоначалното мнение на комисията, че не е редно служебен кабинет да внася такъв дългосрочен документ, е претърпяло еволюция. "Това се промени с оглед на политическата обстановка. Сега започва процесът на два месеца преговори или по-малко, с които да затворим тези две теми", обясни Пеканов, визирайки енергийния преход и съдебната реформа.

Самият премиер Янев призна, че има малко, което може да се направи по правосъдната тема без парламент. Но ако такъв има след месец, то той ще има възможност бързо да вземе мнение по преговорния процес с ЕК. Самият Пеканов потвърди, че новият план също ще бъде внесен за одобрение и в новия парламент. Ако той промени нещо, преговорите с ЕК очевидно ще продължат.

Какво остава и какво се променя

От изказването на Пеканов се разбра, че в енергийната част остават проектите за паро-газова централа, фонд за ВЕИ, както и тестов проект за термална енергия. Енергийният министър Андрей Живков, от чието ведомство се очаква да разработи преходните стъпки в следващите месеци, обясни, че "големите липсващи звена в досегашните стратегии са именно темата за декарбонизация и ядрената енергетика. Това са двете теми, които трябва да надградим".

Очаквано се променя програмата за бизнеса, като там грантовите схеми ще стигнат 900 млн. лв. за сметка на финансовите инструменти, които ще се намалят на малко над 300 млн. лв. "Краткосрочния ефект (на плана - б.р.) идва през програмата за бизнеса, където ще има ударен ефект", смята вицепремиерът Пеканов.

След внасянето на плана в Брюксел ЕК има два месеца да превърне документа в договор, след което Съветът на ЕС има още месец, в който да го одобри, преди да бъде подписан. В най-добрия случай първите аванси по него най-вероятно ще започнат да идват в първата половина на следващата година.

Служебният премиер Стефан Янев потвърди официално на срещата на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал", че България внася своя вариант на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел в петък. Страната е последната в Европейския съюз заедно с Нидерландия, която все още не е предоставила такъв план в Европейската комисия, въпреки че предварителните крайни срокове бяха в първата половина на годината. Първите средства от общо над 12 млрд. лв. ще влязат реално в страната най-рано през първата половина на 2022 г.

Ако гласува документа в четвъртък, кабинетът ще заложи и индикативна дата за край на въгледобива и ползването на въглищни централи: основно изискване на ЕК, за да одобри плана. "В момента в плана като дата е заложена 2038 г., като подлежи на преговаряне и може да стане 2040 г.", обясни Янев. По-късно стана ясно, че ще бъде дадена възможност и за по-ранна дата: 2035 г., което беше и предложение на работодателски организации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    voda avatar :-|
    The investor

    Кой е упълномощил Радев да се разпорежда с такива важни дела?
    Този човек е престъпник.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал