На крачка от покана за ОИСР
България има реален шанс скоро да стане една от шестте нови членки на клуба на богатите държави
- България има реален шанс скоро да стане една от шестте нови членки на клуба на богатите държави
- Това ще повиши инвеститорското доверие и може да е катализатор на нови реформи
- Нужни са обаче координирани усилия, което в предизборната ситуация и на фона на политическа криза може да се окаже трудно постижимо
През последните десетилетия България успява да стане част от стратегически международни съюзи и организации благодарение на нечии чужди по-едри политически планове. Последният такъв пример може да се окаже членството ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Всичко започна с публикация на Reuters отпреди десетина дни. В нея се посочваше, че новият генерален секретар на организацията Матиас Корман ще тества идеята за разширяване на клуба на богатите едновременно с пакет от шест държави. Фокусът на дописката беше Бразилия, но сред споменатите държави се оказа и България.
Междувременно в Париж започна годишната среща на министрите на ОИСР в Париж, а страната ни беше поканена да участва присъствено със своя делегация. Посланието, излъчено от служебния вицепремиер Атанас Пеканов след срещите, звучеше така - правим важна крачка към членството.
Според източници, близки до служебния кабинет, всъщност България за първи път има реален шанс да получи покана за своеобразния клуб на развитите икономики. Въпросът е да се възползваме от момента и да си напишем домашното. А то е свързано с множество задълбочени технически прегледи от страна на ОИСР и провеждане на куп реформи, с които страната трябва да приведе своето законодателство, политики и практики в съответствие със стандартите на организацията.
Въпрос на политика
България е подала официална молба за членство в ОИСР в далечната 2007 г. През 2019 г. страната прие национален план за действие, който беше съгласуван с ОИСР. Впоследствие държавата се присъедини към куп правни инструменти на организацията в ключови области, беше изготвен и икономически преглед на България. При представянето му през януари 2020 г. обаче стана ясно, че няма консенсус за пълноправно присъединяване на държавата. Тогава страната получи куп препоръки и забележки: доходите могат да растат по-бързо, но за това са нужни амбициозни реформи, пречките пред конкуренцията са високи, в съдебната система са нужни повече усилия за отчетност и защита на съдебната независимост, уменията на работещите трябва да се подобрят, има големи неравенства в доходите Част от тези препоръки няма как да се изпълнят бързо дори и при желание от страна на всички отговорни страни, но пък други са напълно постижими при наличие на политическа воля, като например тези в областта на съдебната власт.
Няколко месеца преди този отказ правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов, посети САЩ и се срещна с президента Доналд Тръмп. На тази среща - разказват близки до тогавашният кабинет - България е получила отказ за членство в ОИСР от САЩ.
Междувременно Белият дом смени обитателите си, а служебният кабинет продължи усилията в тази посока, като поръча нов икономически преглед и прие пътна карта за задълбочаване на сътрудничеството с ОИСР във всички области. Така се стига до информацията от преди десетина дни за готвеното евентуално ново разширяване на клуба на богатите в пакет от шест държави кандидатки. Те са три от Източна Европа - Хърватия, Румъния, България, и три от Латинска Америка - Аржентина, Перу и Бразилия. Според източниците на Reuters идеята за окомплектоването на отделните държави е с цел да бъде размита съпротивата срещу някоя отделна страна. Например САЩ по времето на президента Доналд Тръмп е била против разширяването на клуба на богатите към Източна Европа (всъщност това е било казано и на Борисов при визитата му във Вашингтон), докато Франция е против приемането на Бразилия.
Според източници, близки до служебния кабинет, на срещите в Париж преди седмица страната е получила оптимистични сигнали. Ако се съди по румънските медии - подобни са настроенията и в северната ни съседка, която също е кандидат-член. Сега очакванията са скоро България да бъде поканена да започне преговори за членство, вероятно с останалите пет държави. Което би било голям външнополитически успех на този служебен кабинет.
Защо е важно
ОИСР е престижна международна организация, създадена през 1961 г., в която членуват най-развитите държави и не е случайно, че редица страни чакат с години да бъдат приети.
Членството в своеобразния клуб на богатите би повишило доверието на инвеститорите в страната, доколкото организацията е форум на най-развитите пазарни икономики в света. А и самата ОИСР събира и анализира критични за икономическото развитие данни за държавите членки, които биха били полезни на България, когато става въпрос за провеждане на смислени реформи в редица сфери.
Пълноправното членство ще позволи на страната да участва активно в процеса на постигането на решения по важни глобални теми.
Какво следва
Последната държава, която се присъедини към ОИСР, е Коста Рика. Страната стана 38-ият член на организацията през 2021 г. Тя получи официална покана от страните - членки на ОИСР, година преди това след петгодишен процес на присъединяване. През този период Коста Рика преминава задълбочени технически прегледи от 22 комитета на ОИСР и прави много реформи - в правилата по прилагането на конкуренцията, препроектиране на националната статистическа система, въвеждане на наказателна отговорност на юридически лица за подкуп от чужбина и създаване на регистър на акционерите, за да се осигури данъчна прозрачност.
Ако направим паралел с България - страната ни вече мина няколко технически прегледа, прилага и одобрен от ОИСР план за действие, както и тригодишна пътна карта за присъединяване. Членството на България в ЕС също помага, тъй като много от изискванията и стандартите на съюза се припокриват с тези на ОИСР. И все пак според хора, които са запознати с направеното по плана на България до момента - страната има още доста работа, преди да стане пълноправен член на клуба на богатите. Но както и с членството в НАТО, ЕС, еврозоната... вероятно основният фактор да получим заветното "да", трябва да се търси извън страната. Но пък е важно и когато се отвори шанс правителството, което управлява България в този момент, да го грабне и да свърши това, което се иска от него. Засега служебният кабинет се опитва да направи точно това.
