Верига без доставки

Икономика на празните рафтове

За първи път от десетилетия потребителите в Западния свят ще се сблъскат с недостиг на стоки

Нов лаптоп, маратонки или кафемашина. Ако това са някои от желаните подаръци за тази Коледа е най-добре да си ги купите или поръчате още отсега. Защото е твърде вероятно после да ги няма. През последните седмици компании като Nike, Apple, Nestle много др. предупредиха, че изпитват затруднения с доставките, което и сигнал за клиентите да се заредят с по-голямо търпение. А големи търговски вериги като IKEA и др. наемат допълнителни кораби, за да изпълнят поръчките си в опит да спасят коледния сезон, когато правят до една трета от печалбите си.

Ситуацията днес звучи като една от култовите фрази в българския филм "Куче в чекмедже" от далечната 1982-а: "Баща ми ще ми купи колело, друг път".

В края на 2021-а хората в развитите страни, към които с известни условия може да причислим и България, ще имат затруднения да си купят редица стоки - от шоколадови изделия и дрехи, през смартфони и конзоли за игри до автомобили. И ако детето от филма получава обещание да получи колело по-късно, защото баща му няма пари в момента, то сега проблемът е, че има недостиг на продукти или доставките им са силно затруднени и забавени.

Допитване на "Капитал" до вериги за техника и мебели от българския пазар показа, че тези проблеми не са им чужди, но засега успяват да се справят с проблемите. Липсите на определени продукти обаче са видими. Дори сега.

Какво стои зад дефицитите

Да се каже какво точно предизвика тази необичайна ситуация е трудно, тъй като става дума за комбинация от много фактори, която обаче води до един общ ефект - нарушаване на веригите на доставки.

На първо място, пандемичните ограничения по границите, изискванията за дистанциране и затварянето на фабрики предизвикаха първия хаос в традиционните вериги на доставки, което доведе до задръствания в пристанищата, закъснения и скок на тарифите по основните транспортни маршрути между Китай, САЩ и Европа. Освен това обаче корона кризата разклати устоите на "фабриката на света" - Китай. Страната изпълняваше тази си роля твърде успешно през последните 30 години и западните компании бяха доволни. Но вече се вижда, че трудно ще продължи да го прави занапред.

Важен фактор за създалата се ситуация е и общо около 10.4 трлн. долара глобални стимули, заради което хората харчат повече за стоки, отколкото за услуги.

Вече разклатените вериги на доставки се сблъскаха със силното възстановяване на икономиките и свързаното с това нарастване на търсенето на различни стоки. Около 10.4 трлн. долара глобални стимули, комбинирани с всеобщи ограничения заради коронавируса, отприщиха потребителско поведение, при което хората харчат повече за стоки вместо за услуги като екскурзии, обучения, развлечения, кино и т.н. В резултат в някои сфери предлагането трудно отговаря на търсенето и логично се стига до недостиг.

Търсенето на електроника например се разрасна по време на пандемията, но недостигът на микрочипове удари индустриалното производство в някои икономики износители като Тайван. Разпространението на делта варианта пък затвори редица фабрики в части от Азия.

Зад създалата се ситуация на недостиг в глобалната икономика стоят и два по-сериозни и дългосрочни фактора - декарбонизацията и протекционизмът, отбелязва The Economist. Преминаването от въглища към възобновяема енергия направи Европа уязвима и се стигна до паника при доставките с природен газ, след като суровината поскъпна няколко пъти тази година. В допълнение значителното поскъпване на въглеродните емисии в ЕС затруднява преминаването към други "мръсни" форми на енергия - например въглищата.

В части от Китай електроенергията също спира дори за по няколко дни, което значи спряно производство. Но това не е заради недостиг на мощности, а преди всичко защото властите се стремят да постигнат по-строгите екологични цели. Световните медии дори пишат за случаи, в които управници на отделни провинции издават заповеди за спиране на енергопроизводството, само и само да покажат пред централата власт в Пекин, че са постигнали повече от заложените спестявания на CO2 емисии. "Безпрецедентната решимост на Пекин да наложи ограничения на потреблението на енергия може да доведе до дългосрочни ползи, но краткосрочната икономическа цена е значителна", твърдят икономистите от Nomura Тинг Лу, Лишенг Уанг и Дзин Уанг, цитирани от CNBC.

Медията цитира и доставчика на компоненти на Apple - Eson Precision Engineering, който е обявил, че ще спре производството в завода си в Куншан, западно от Шанхай, за няколко дни "в съответствие с политиката на местното правителство за ограничаване на електроенергията".

Протекционизмът е трета важна причина за създалите се дефицити. През последните години търговската политика вече не се стреми към икономическа ефективност, а преследва различни цели - от налагане на трудови и екологични стандарти в чужбина до санкции срещу геополитически противници. Миналата седмица администрацията на Джо Байдън потвърди, че ще запази митата на Доналд Тръмп за Китай, които са средно 19%, като само обеща, че компаниите могат да кандидатстват за изключения. След години на търговско напрежение притокът в глобален мащаб на трансгранични инвестиции от компании е намялал от 2015 г. насам.

169

сектора са засегнати от глобалния недостиг на чипове, според оценка на Goldman Sachs

Така компаниите са изправени пред продължаваща несигурност. От една страна, те са зависими от все още неразрешения здравен проблем - процесът на ваксинация в развиващите се страни значително изостава, а това означава евентуално ново затваряне на предприятия и по-малко приходи. От друга страна е продължаващото противопоставяне между САЩ и Китай - то ще създава несигурност и много западни компании вероятно мислят за преместване или промяна на веригата на доставки. Проблемите с коронавируса се очакваше да ускорят този процес, но проучване на консултантската компания EY показва друга нагласа. Допитването до 500 международни компании сочи, че през тази година едва 20% от тях смятат, че трябва да променят веригите си на доставки и да преместят бизнеса си по-близо. Година по-рано процентът е бил внушителните 83.

Това не трябва да е чак такава изненада, защото изборът на нова държава или държави за производство е труден процес. Логистиката на Китай трудно може да бъде постигната. Мексико може да има шанс, особено за американските компании след подписването на търговското споразумение между САЩ, Канада и Мексико. Лъч надежда е, че почти две трети от участвалите в проучването на EY смятат, че привлекателността на Европа като инвестиционна дестинация ще се увеличи през следващите три години.

Не трябва да се забравя обаче, че промените във веригата на доставки са свързани с по-високи разходи и възможни проблеми с осигуряването на същото качествено производство. Корпорациите на Уолстрийт от години се борят да увеличат нормата на печалба и да поддържат високата си пазарна оценка, за да растат цените на акциите. Така че това е много трудно решение както за мениджърите, така и за инвеститорите.

Инфлационен натиск

Ограниченото предлагане в комбинация с повсеместно поскъпване на суровините означава, че ценовият натиск ще продължи, а централни банкери предупреждават, че ограниченията в предлагането, които вече слагат спирачка на световния икономически растеж, могат допълнително да се влошат. Това може да запази високата инфлация по-дълго време дори ако настоящият скок на цените все още се смята, че ще е временен.

На конференция в края на септември председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Паул заяви, че е разочароващо, че затрудненията и проблемите във веригата на доставки не се подобряват. "Виждаме, че това вероятно ще продължи и през следващата година и ще задържи инфлацията по-дълго, отколкото си мислехме", смята Пауъл. Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард изрази подобни опасения.

"Затрудненията в доставките и прекъсването на веригите, които изпитваме от няколко месеца... изглежда продължават и в някои сектори се ускоряват", каза Лагард.

Глобалната инфлация се е увеличила през последните месеци поради скока в цените на енергията, а проблемите в редица производства тласкат цените още по-високо. Централните банки нямат влияние върху краткосрочните прекъсвания на доставките, така че е вероятно те да бъдат странични наблюдатели, чакащи икономическите аномалии да се коригират и да не нанесат трайни щети.

"Паричната политика не може да реши шоковете от страна на предлагането. Паричната политика не може да произвежда компютърни чипове, не може да произвежда вятър, не може да произвежда шофьори на камиони", обяснява ситуацията управителят на Английската централна банка Андрю Бейли.

Подобна е и прогнозата на българското Министерство на финансите: "По отношение на външната среда основният риск в отрицателна посока е от продължаване на проблемите по каналите на доставка и през 2022 г., което ще ограничи предлагането и може да се отрази в по-ниски от очакваните растежи".

Притесненията за нарастващата инфлация подхранват дебатите за необходимостта от затягане на паричната политика, разхлабена заради пандемията, но най-големите централни банки в света се движат по различни графици и не са в синхрон.

Какво да очакваме

Засега неконтролираната инфлация изглежда малко вероятна. Цените на енергията се очаква да се понижат след края на зимата. През следващата година разпространението на ваксините и нови лечения на ковид трябва да намали смущенията във веригите на доставки. Потребителите могат да харчат повече за услуги. Фискалните стимули ще отпаднат през 2022 г., САЩ и Великобритания вероятно ще повишат данъците. Рискът от срив на жилищния пазар в Китай означава, че търсенето на имоти може да спадне.

Увеличаването на инвестициите в някои индустрии все пак ще доведе до по-голям капацитет и по-висока производителност. Която, когато се срещне с отслабеното потребление след края на стимулите и преодоляването на проблема с транспорта, може да предизвика обратния ефект - свръхпредлагане и понижаване на цените.

Но трябва да се има предвид, че декарбонизацията и протекционизмът ще продължат да са тук. Така че правителствата ще трябва да гарантират използването на адекватни екологични алтернативи на изкопаемите горива. В противен случай може да се наложи да се справят с недостига, като облекчат целите за емисии, а това означава връщане към по-мръсни източници на енергия.

Недостигът в икономиката сега може да направи по-привлекателен протекционизма и държавната намеса. Само че поставянето на бариери пред търговията и миграцията ще доведат до спад на заплатите и производителността. Рискът сега е, че напрежението в икономиката може да доведе до отхвърляне на декарбонизацията и глобализацията, което ще има тежки дългосрочни последици.

Ефектът на камшика в действие

Има икономическо явление, което помага да се обясни как нещата се влошиха толкова бързо. Става дума за т.нар. ефект на камшика. При него малките промени в търсенето на определени стоки могат да създадат смущения, които се разпространяват по веригата на доставки, причинявайки все по-големи проблеми на всяко следващо звено. През последните две години световната икономика се сблъска с огромни промени в потребителските разходи в резултат на масовите съкращения, държавните стимули, разходите за отдалечена работа и непрекъснато променящи се мерки за блокади и отваряне. Напълно очаквано е, че в подобна ситуация няма как производителите да са в крак с тези промени.

Това не е просто пандемичен проблем. Икономистите проучват последиците от ефекта на камшика от 60-те години на миналия век и това е постоянен източник на безпокойство за мениджърите на веригата за доставки. Ефектът показва как сигналите за търсене се преувеличават, докато пътуват през веригата на доставки.

Точно както каубой може да премести китката си на няколко сантиметра и да изпрати камшика високо във въздуха, потребителите могат да променят малко навиците си на харчене и да накарат фабриките да променят сериозно производството си. Въпреки че въздействието е трудно да се определи количествено и ще варира в различните компании и индустрии, това, което изглежда ясно, е, че инфлацията на разходите и въздействието върху рентабилността на компаниите вероятно ще поддържат цените високи в близко бъдеще.
На 11 ноември (четвъртък) ще се проведе годишната конференция Ecommerce and Retail Summit, която традиционно се организира от "Капитал". В рамките на събитието български и международни специалисти от сектора на онлайн търговията и ритейла ще представят тенденции в индустрията и успешни практики от региона. Сред темите на конференцията ще бъдат още бъдещето на шопинга, промените в поведението на потребителите, дигиталната трансформация и успешните маркетингови решения. Ecommerce and Retail Summit ще се проведе в хибриден формат. Повече за програмата може да видите тук, а билети за събитието да закупите от тук.