Правителството форсира продажбите на ДЦК със сумарно 1.5 млрд. лв. от септември насам
Държавата обяви нов аукцион на ДЦК за 500 млн. лв., а от пазара очакват покачване на доходността
Правителството ще опита да пласира втора порция облигации за 500 млн. лв на вътрешния пазар, само две седмици след като успешно дебютира с толкова голям обем 5-годишни ДЦК при -0.02% доходност. Разликата е, че на аукциона следващия понеделник ще се предложат 10-годишни бондове, от които последно през септември бяха пласирани 300 млн. лв. при 0.2% доходност
Операцията следващата седмица ще е интересна по няколко причини. Ако емисията е успешна, от началото на годината ще се натрупат 2.3 млрд. лв. нов брутен дълг, като 1 млрд. от него ще е само в рамките на две седмици а от началото на септември - 1.5 млрд. лв. Подобно струпване, особено без оповестен емисионен календар, води до известно напрежение и тежи на пазара. При последната емисия например институционалните инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи останаха в страни, а банките изкупиха почти 94% от цялата емисия.
Те продължават да разполагат със значителна свръхликвидност, която е трудно да се пласира и носи разходи - ако банките държат средства в БНБ над минималните задължителни резерви, те се таксуват с 0.7%. Същевременно обаче ръста на депозитите в последните средства се забавя, така че вероятно някои банки ще са по-склонни да съхраняват ресурс за кредитиране, което пък се ускорява. Това може да релектира в понижен интерес към аукциона и в повишение на доходността - на миналия аукцион за 5-годишните книжа офертите бяха за 612.6 млн. лв. и надвишаваха предложените 500 млн. лв. едва 1.23 пъти. Това е най-ниският коефициент на покритие от началото на годината и показва умора на вътрешния пазар поема местни ДЦК.
За 10-годишните книжа през септември доходността беше +0.2%, но сега очакванията са за леко покачване, според дилъри с които "Капитал" разговаря. Фондовете участваха с малък дял на предния аукцион, тъй като реално имат алтернативи за по-висока доходност, като акции и облигации на държави с аналогичен профил като България. Румънските 10-годишни евробондове са с доходност от 2.25%, хърватските са с 1.05%, унгарските с 0.75%. За банките тези потенциални инвестиции по-скоро не са опция тъй като покупките на ДЦК в чуждестранни валути се третират с по-високо рисково тегло, което се отразява негативно на капиталовите им показатели. Българският евробонд с падеж септември 2030 се търгува на +0.52%.
Остават и въпросите защо страната не излезе на международните пазари, където условията все още са добри. Дилър на международните пазари коментира, че България в момента спокойно може да вземе 1 млрд. евро при доходност от 0.6% - по-висока от вътрешния пазар, но сумата се взима на веднъж. Предизборната ситуация обаче очевидно възпира служебното правителство да набира пари от вътрешния пазар - често темата за поемане на дълг бързо излиза от експертното русло и се ползва за политически цели. Най-малкото фразата милиарден нов "външен дълг" би се ползвала по всевъзможни начини по партийните линии, въпреки че това вече е практически заложено и одобрено в бюджета. Правителството има нужда от зареми, с които частично да финансира очаквания дефицит, както и да осигури ресурс за падежираща голяма емисия външен дълг през март догодина в размер на 1.25 млрд. евро.
