Правителството едва успя да пласира още 500 млн. лв. дълг при по-висока доходност
Поръчките на аукциона за десетгодишни облигации са надвишили предлагането с едва 18 млн. лв.
Умората и насищането на вътрешния дългов пазар вече стават особено видими и правителството може да се окаже принудено да излезе и с международна емисия. Такъв извод може да се направи от резултатите от вчерашния аукцион за 500 млн. лв. десетгодишни ДЦК.
Емисията е пласирана, но при затихващо търсене. Постъпилите поръчки са за едва 517.9 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1.04% А същевременно и търсената доходност от пазара се покачва - постигнатото средно ниво е 0.53%, докато преди месец 300 млн. лв. от същата емисия бяха пласирани при 0.2%.
Според Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток", освен заради големият размер на емисията и на кумулативно набрания дълг в последните месец и половина, пазарните участници са били изключително предпазливи и заради вътрешнополитическата предизборна несигурност и повишаването на глобалните бенчмаркови доходности през последния месец.
Какво движи цената
Според данните на БНБ офертите са били в диапазона 0.3-0.8%, което е изцяло над този от септемврийския аукцион - 0.1-0.25%. Това е ясен сигнал за насищане на търсенето от местните институции, които не се включват дори и при по-атрактивна за тях доходност. При българските десетгодишни ДЦК тя не е достигалa това ниво от 2018 г. Очаквано с най-голям дял са се включили банките, които са придобили над 84%, а останалите са отишли във фондове и посредници. Това разпределение не е изненадващо, тъй като инвеститорите извън банките имат повече алтернативи в акции и облигации в страната и чужбина.
"Прави впечатление, че на този етап институционалните инвеститори са пасивни по отношение на вътрешния дълг най-вероятно заради по-атрактивни алтернативи като книжа на страни с подобен рисков профил и по-високата доходност, която предлагат. Постигнатите нива на този аукцион се доближават вече до нивата по БГ евробонд кривата, което според пазарните уастници би могло да върне интереса и на големите институционални инвеститори", коментира Мартин Търпанов.
Банките продължават да разполагат със значителна свръхликвидност, която е трудно да се пласира и носи разходи - ако те държат средства в БНБ над минималните задължителни резерви, те се таксуват с 0.7%. Същевременно обаче ръстът на депозитите в последните месеци се забавя, така че вероятно някои банки ще са по-склонни да съхраняват ресурс за кредитиране, което пък се ускорява.
Възможни допълнителни мотиви някои от тях да задържат покупките е очакването все пак правителството да се окаже принудено да излезе на международните пазари. Там традиционно има премия в доходността спрямо емисиите на местния пазар. Отделно влияние оказва и промяната в условия на глобалните дългови пазари - например за изминалия малко над месец от предишния аукцион доходността по германските десетгодишни ДЦК се покачва с около 20 базисни пункта до нива около -0.13-0.14%. Това обаче обяснява само част от поскъпването на дълга - спредът спрямо аналогичните германски федерални облигации през септември е 53, а сега - 65 базисни пункта.
Естествено фактор са и влошаващите се перспективи пред икономическите показатели на страната заради новата тежка ковид вълна. А също и засилващите се инфлационни очаквания, които закономерно карат инвеститорите да искат по-висока доходност, която да компенсира загубата на покупателна способност на парите им.
Успех, но с трудности напред
С тази емисия пласирания от България дълг от началото на 2021 г. достига 2.3 млрд. лв., като 1.5 млрд. лв. от тях са в последните два месеца. Заложеният таван на дълга за годината е 4.5 млрд. лв., като няма задължение той да бъде изтеглен. Но заложеният дефицит в ревизирания бюджет е 4.6 млрд. лв. и ако той се реализира, трябва да бъде покрит, а наличностите във фискалния резерв трудно ще стигнат, без той да бъде изпилен до критично ниво.
Това усложнява задачата за финансовия министър Валери Белчев до края на годината, който ще трябва да прецени дали да продължи с аукционите на вътрешния пазар, или да излезе на международния. Първата опция вече показва, че ще е трудна, макар че все пак правителството винаги има известни лостове да упражнява влияние върху местните играчи. Те обаче обяснимо са по слаби за служебно правителство с изтичащ мандат.
Излизането на международните пазари пък гарантира набирането на ресурса - България е сред редките емитенти с ниска задлъжнялост и като цяло книжата й са търсени за диверсификация на портфейли от множество инвеститори. Резултатите от вече проведения аукцион и постигнатата 0.53% доходност на него обаче вероятно ще повлияят негативно и инвеститорите ще търсят още по-висока доходност.
