Скъпа зима

Инфлацията е тук и ще остане

Повечето прогнози са за успокояване на нивата през пролетта. Рискът е енергийният шок в съчетание с растящо потребление и заплати да доведат до постоянно по-високи цени

Темата накратко
  • Високите цени на суровини и енергия за бизнеса вече се пренасят към потребителите - през септември националната статистика отчете най-високата инфлация за последните девет години - 4.8%.
  • Потребителските цени ще продължат да растат през идващите зимни месеци като вече има прогнози за инфлация от 6-7% в края на годината.
  • На фона на очакванията за продължаващ ръст на цените логично вече се появиха и гласове за компенсиращи доходите мерки. Опасността е от залитане в нездравословен популизъм.

Шоковото синхронно увеличение на цените на газ, електричество, петрол, производствени суровини, транспорт може да се опише образно като цунами. Задаващото се поскъпване първо беше усетено от индустрията, после с августовските сметки за ток вълната заля и дребните бизнеси, докато постепенно и крайните потребители не започнаха да усещат надигащите се води. Така през септември националната статистика отчете най-високата инфлация за последните девет години - 4.8%, а очакванията са показателят да продължи да стои на тези нива през идващите зимни месеци, като вече има и единични прогнози за 7-8% към края на годината.

Увеличението на потребителските цени беше очаквано - то е знак, че икономиките по света са започнали да се възстановяват от пандемията. А и наливането на трилиони ликвидност от страна на големите централни банки също води до инфлация. Това, което изненада почти всички обаче, са високите цени на енергийните източници и (донякъде) на суровините заради нарушените вериги на доставки. Така само за няколко месеца икономистите повишиха значително числата в прогнозите си за инфлацията за тази и следващата година.

Нива от 3-4% и дори 5%, особено докато доходите се качват по-бързо, все още не са особено притеснителни. Поскъпването се движеше в тези проценти и преди ковид кризата, в годините на икономически бум отпреди 2009 г. пък цените се увеличаваха с 10-15% на годишна база.

А и засега очакванията са инфлационната вълна шумно да се разбие в брега и да се оттегли през пролетта на 2022 г. Въпросът обаче е, че има риск (и той съвсем не е за подценяване) тази прогноза да не се сбъдне и по-високата инфлация да се задържи за по-дълго време: заради пренастройване на работни процеси след ковид кризата и липса на служители за тях, по-бавно възстановяване на някои доставки или пък закъсняло изтегляне на стимулите от страна на централните банки и правителствата.

Всички тези фактори са глобални. Като малка и отворена икономика, която освен това няма и собствена парична политика обаче, България разполага с много по-ограничен набор от мерки, с които да противодейства на "вноса" на инфлация. А и страната е на прага на нови избори, предстои обсъждане на Бюджет 2022 и логично натискът за осезаемо увеличение на доходите (което също може да подхрани инфлацията) се засилва.

Какво движи цените

Голяма част от инфлацията, която отчита статистиката в момента, идва отвън: през храни, горива, транспорт. Например само за година цените на дребно на най-масовият бензин и на дизела в страната са се увеличили с една трета, а на пропан-бутана с почти две трети.

Друг фактор са нарушените вериги на доставки (суровини, транспорт) заради ковид кризата, като недостигът логично повишава цената им не само в България.

"Ключови суровини за нас, като примерно олио, първични и велпапни опаковки, фолиа, млечни продукти и др., поскъпнаха с по около 25-30% за различните суровини, и то по няколко пъти в рамките на последната година досега, което прави и по 100% за някои от тях. Притеснителното е, че този процес продължава и в момента", казва Мехмет Рафет, управител на "Талар фуудс". Той посочва, че както много други компании в сектора на бързооборотните стоки, на тях също им се налага да коригират цените си в различните продуктови групи. "Резервите ни са почти на изчерпване, или да си кажем открито - вече изчерпани ", допълва Рафет. Той дава пример - част от ключовите им артикули като охладените салати поскъпват до 10% в момента на рафт, "но трендът ще се запази към нови допълнителни поскъпвания".

В последната си макропрогноза БНБ посочва, че влияние върху инфлацията ще имат по-високите разходи на фирмите за труд, електроенергия и газообразни горива. Поскъпването на природният газ на годишна база към октомври е 280%, на електроенергията за бита е 4%, но цените за бизнеса (на свободния пазар) спрямо миналия октомври са с 340% нагоре.

"След големите фактури за ток за август (получени и платени през септември) бизнесът започна да вдига своите цени. Затова и през септември се стигна до най-високото ниво на инфлация от 9 години насам. Този процес ще продължи и през октомври, тъй като сметките за ток, платени през октомври, бяха още по-високи", казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Той допълва, че може би ще има известно успокояване през ноември заради мерките на правителството, което ще поеме част от увеличението на цената на тока за бизнеса, но през януари, ако бъде увеличена цената на тока и парното, инфлацията отново ще се ускори до още по-високи нива. Очакванията са поради драстичното поскъпване на газа от 1 януари КЕВР да промени и цените на топлофикациите, като очакваното поскъпване е минимум с 20-25% средно за страната (а някъде и повече). Вероятното повишение на тока за бита пак от началото на годината е с нови 5-10%.

"През август промишлената инфлация достигна близо до 20%. Като се вземат предвид лагове и тежести, не е нереалистично да се очаква потребителската инфлация да достигне 7-8% до края на годината", посочва финансистът Любомир Дацов. "В голямата потребителска кошница енергията е с ниско ниво. Но ако направим кошница от 7 или 10 стоки и услуги, които всеки от нас ползва най-много, ще видим, че в някои области има скок на цените от 30 до 300%. Тепърва който е на газ ще усети увеличението на цената му. При дърва и въглища вече има двойно увеличение", допълва Дацов.

За кратко ли ще е

От БНБ добавят и още един фактор, който ще поддържа цените по-високи - засиленото потребление на домакинствата. Банката очаква в края на годината инфлацията, измерена през хармонизирания индекс (който мери инфлацията по обща европейска методология), да достигне 3.8% и след това да започне да се успокоява. Това е базовият сценарий, по който в момента работят и големите международни институции. "Стои въпросът с нарушените вериги доставки и дали те ще успеят да се възстановят до другата година, но ще става въпрос за единични случаи, които няма да имат ефект върху цялата икономика", казва Калоян Стайков от Института по енергиен мениджмънт.

Базисната инфлация в страната обаче според БНБ ще продължи да се покачва - заради продължаващ ръст на разходите за труд и на частното потребление.

"Влизаме в нов икономически цикъл, който е свързан с преструктуриране на глобалната икономика - с пребалансиране на източниците на доставки, възникване на нови производства, нови взаимоотношения на пазара на труда и създаване на нови професии. Невъзможността това да се случи в краткосрочен план е предпоставка за дългосрочна инфлация", казва Дацов. "Инфлацията е тук и ще продължи още поне 2-3 години", убеден е той.

Подобни допускания всъщност се прокрадват и във все повече институционални прогнози. Pъĸoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Πayъл например нacĸopo ĸoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcĸ "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaĸвaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa" (виж текста тук).

Локално - в макропрогнозата на Министерството на финансите, публикувана преди няколко седмици, се посочва, че през следващата година рискът за по-нататъшно повишение на международните цени на суровините и стоките се засилва все повече поради прекъснатите вериги за доставка. От БНБ посочват като риск "възможността в средносрочен период да се запази формиралата се от началото на 2021 г. силно възходяща тенденция при цените на електроенергията поради действието на фактори със структурен характер".

"Рискът е еднократният шок на енергийните цени да породи постоянна инфлация или дори стагфлация - както при петролния шок 70-те години. Така че тук е отговорността на централните банки да се задействат при необходимост. Вече някои от тях затегнаха паричната политика или обмислят затягане", е мнението на Георги Ангелов. Той допълва, че в България темпът на кредитиране също се ускорява. "Особено ипотечните кредити, което вече става застрашително за цените на имотите и инфлацията. БНБ взе мерки през септември, но може да се наложат и следващи решения в тази посока", посочва икономистът.

А доходите?

На фона на очакванията за продължаващ ръст на цените логично вече се появиха и гласове за компенсиращи доходите мерки. Опасността е от залитане в нездравословен популизъм - съвсем скоро трябва да започнат обсъжданията по бюджета за следващата година, които традиционно са придружени с искания за повече помощи или пък административно увеличение на някои плащания като минималната работна заплата. От КНСБ вече поискаха тя да се повиши до 764 лв. от догодина (650 лв. в момента), както и ново 15% увеличение на възнагражденията на работещите в определени администрации.

"Ако има загуба на покупателна способност - това е въпрос на социална политика. Заплатите в частния сектор са въпрос на договорни отношения. А в държавния сектор вече се увеличиха изключително стръмно и изпреварващо", казва Калоян Стайков. Според него при социалните помощи е различно - като се увеличават разходите за живот, е нормално и те да се коригират нагоре.

Засега прогнозите са за продължаващ ръст на заплатите. През последната година средното работно възнаграждение в страната например се увеличава с двуцифрени темпове, т.е. изпреварва ръста на отчетената инфлация. От края на 2020 г. досега минималната пенсия беше увеличавана няколко пъти и от 250 лв. достигна 370 лв., без да се брои добавката от 120 лв., която взимат всички пенсионери през последните 3 месеца на тази година. Това на практика е почти 100% ръст на това плащане в рамките на две години и то обхваща вероятно над един милион души.

"Един от важните уроци и добра практика е да няма автоматична индексация на доходите при условия на висока инфлация, защото е доказано, че това не работи, има обратния ефект. При висока инфлация нискодоходните групи плащат най-високата цена", казва Любомир Дацов. Според него временна мярка с добър ефект ще е понижението на акцизите върху горивата - мярка, за която отскоро говори и Брюксел. "Може да бъде приета дерогация - да намалим за година акциза върху дизел, бензин, газ", обяснява Дацов. Той посочва още и че скоро ще има нова евродиректива, по силата на която акцизът върху цигарите ще трябва да се увеличи с 30% след няколко години и е далновидно това да започне да става отсега (за да се компенсира другият акциз), за да не се усети изведнъж.

"През януари предстои рязко вдигане на цените на тока и парното, така че инфлацията ще избухне, ако не се вземат мерки. А мерки могат да се вземат - държавата печели милиарди от високите цени на енергията (ДДС, дивиденти от енергийните дружества, продажби на скъпи въглеродни квоти и т.н.) и може с част от тези средства да поеме временно по-скъпата цена на газа и тока, така че да не се стига до вдигане на цените на за домакинствата", твърди Георги Ангелов. Според него са нужни временни мерки - в противен случай бюджетът ще има милиардни излишъци, а същевременно ще намалеят реалните доходи на домакинствата, което "ще свие потреблението и ще ни вкара в изкуствена рецесия".

"Инфлацията е като температурата - обикновено се появява като вид реакция, за да изчисти определени процеси", казва Дацов. "През 2006-2007 г. имаше годишна инфлация от около 6-7% но тя беше следствие на прегряването на икономиката. В момента е по-различно - имаме преструктуриране на икономиката, но и скапана регулативна система, изкривени отношения в индустриите, скрит монопол в някои от тях. В тази обстановка трябва да направиш така, че пазарните сигнали да не се изкривяват", завършва той.

По темата работиха още Мара Георгиева и Иглика Филипова